Капитан на кораб отглежда азиатски круши в наследствения Чифлик Наневи

* Овощната градина с екзотичните и други плодове на Димитър Нанев и семейството му се намира между селата Камен бряг и Свети Никола в община Каварна.

Азиатската круша от род Pyrus pyrifolia е намерила нова родина за растеж и развитие. 80 дръвчета от сортовете „Наши“ и „Хосуи“ са галеници във фамилната овощна градина на семейство Наневи от Шабла. Тя се намира между селата Камен бряг и Свети Никола в община Каварна, на територията на някогашния Чифлик Нанево. Вкусният плод е откритие на Димитър Нанев, който е морски офицер и капитан на кораб. При един от поредните си курсове в Далечния Изток той е впечатлен от вида и вкуса на крушата, която външно прилича на ябълка. Така решава да обогати овощната градина с още един вид и да зарадва баща си, който повече от 20 години се занимава със земеделие. Димитър Нанев е по-големият син на Наньо Нанев, който освен майстор дърводелец и земеделец, е един от дългогодишните пазачи на фара в Шабла.
Тази година азитската круша дава обилен урожай. Вкусните и сочни плодове са най-новият асортимент на фермерския пазар във Варна, на който семейство Наневи отскоро участват. Баща и син бяха изключително любезни да разкажат за новото попълнение в стопанстото си и пред какви предизвикателства като производители са изправени.
– Ние сме потомствена земеделска фамилия. В далечното минало прадядо ми е основал чифлик, който се е намирал между сегашните села Свети Никола и Камен бряг. Там преди е било село Нанево, което повече от 50 години не съществува – започна разговора г-н Димитър Нанев. – Докато в него е имало живот, дедите ми са гледали животни и са обработвали земя. По-късно тя е одържавена, а с възстановяването на земеделските земи е върната на наследниците. Така с много ентусиазъм започнахме да се занимаваме със земеделие. Главната движеща сила – баща ми с много упоритост се погрижи и педя да не остане необработена.
През годините сеехме основно зърнени култури върху 150 декара – ечемик, царевица, слънчоглед, като всяка година сменяхме местата, за да спазваме сеитбооборот. Преди няколко години решихме да направим овощна градина с плодни дръвчета от различни сортове – праскови, сливи, череши, а плодовете да са само за нас. Аз пътувам с корабите и при едно мое плаване до далечния Изток не само аз, но и целият екипаж бяхме впечатлени от крушата-ябълка. Направих проучване за този плод и установих, че може да вирее и при нашите почвено-климатични условия, още повече, че България и Азия са на една ширина. През последните години това помогна да се внесат оттам различни дървесни видове, които чудесно се климатизират у нас. Например такъв вид е пауловнията, която вече масово се среща в България.
Това ме стимулира да рискувам и експериментирам като засадя азиатска круша в овощната ни градина. Намерих разсадник, който ни достави посадъчен материал от чужбина, тъй като в България не се произвежда. През 2014 г. засадихме 80 дръвчета, които започнаха да дават плод още на втората година. Плодовете предлагаме както на фермерския пазар във Варна, така и в специализирани магазини за биопродукти в района на Шабла и Каварна. Хората, които ги виждат за първи път, отначало са малко скептични, даже се страхуват да отхапят, но всеки, който ги е опитал, много ги харесва. На външен вид формата много наподобява на ябълка, но листата са типични за крушата. Кожицата е твърда и грапава, и освен, че предпазва плода от изпарение, оказва влияние и за по-доброто му и продължително съхранение.
Когато е добре узряла, крушата е златиста на цвят. Самите плодове са изключително сочни и хрупкави, не са меки като нашата круша, но имат вкус на круша. Богати са на витамини от групата В, С, както и на калций, фосфор, калий, желязо и цинк. Чел съм, че тя е първият култивиран вид круша. Облагодорена е в Китай преди 3000 години. Днес масово се отглежда както в Китай, така и в Япония и Корея.
– Със земеделие се занимавам от 1996 г. – продължи г-н Наньо Нанев. – Със сестра ми сме наследници на 396 декара земя, която до 1946 г. е била в един голям семеен чифлик Нанево. След като ни върнаха нивите през 1992 г., оттогава до ден днешен ги стопанисвам. Но вече много ми натежава тази работа и обмислям да се пенсионирам от нея. Двамата ми синове са морски офицери и не им препоръчвам да се занивамат със земеделие, само в краен случай. Но пък и двамата са запалени по него, защото много обичат земята.
Големият ми син Димитър инвестира в създаването на крушовото насаждение, с които се увеличи видовото разнообразие във фамилната ни овощна градина от 10 декара. Доволен съм, че семейството ни има пресни плодове от ранна пролет до късна есен, даже и през зимата.
В градината имаме и сини сливи. Преди няколко години засадих 99 дръвчета от сорта Стенлей. Малко по малко започвам да ги подменям, защото сортът вече е демоде, а и е податлив на болести. Новите сливи, които съм заложил са Йо-Йо и Чачанска лепотица. За разлика от други години, през тази – дърветата са отрупани с плодове с много добро качество и ни предстои беритба. Смятам да посадя ябълки и череши. Специално черешите се търсят при нас.
А аз съм самоук фермер и всичко съм постигнал с опит. През годините обогатявах и машинно-тракторния си парк и имам цял комплект с машини – комбайни, сеялки и всякакъв инвентар. Смятам, че в днешно време всеки фермер трябва да ги притежава. Иначе основната ми професия е друга. Завършил съм дървообработване и 15 години работих по специалността си, като последните две за шведската компания за мебели ИКЕА. През 1992 г. бях поканен от един приятел да работя на шабленския фар като пазач и сега ми остава една година до пенсия. Работата ме увлече, още повече, че изучих в дълбочина историята от построяването на фара до ден днешен, която е много интересна…
Моето мнение е, че за да е успешен този бизнес, човек трябва да е затворил цикъла на производство и с животновъдство. Само така ще може да разчита целогодишно на доходи, с които да изхранва семейството си…
Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!