* Благодарни сме на държавата за организираните фермерски пазари, на които успяваме да реализираме произведеното от нас сирене и кисело мляко – споделя Александър Борисов – животновъд от Брацигово, Пазарджишко.Той и брат му се грижат за 300 овце от синтетична популация българска млечна.
Александър Борисов и брат му от деца се занимават с овцевъдство. Без да са потомствени животновъди, двамата решават да се насочат именно към този труден отрасъл:
– Започнахме преди много години с 4 овце, които увеличихме до 40-50. Но след това трябваше да ни изгонят от града (в буквалния смисъл). Бяхме принудени да закупим ферма на изплащане в околностите на Брацигово. С много усилия, с работа на по 2-3 места успяхме да я изплатим и да увеличим животните. Когато стартирахме този бизнес, още не се говореше за субсидии. С отпускането на средства фермерите се увеличиха, но повечето не можаха да се оправят… – връща спомените г-н Борисов. – Към момента се грижим за около 300 животни от синтетична популация българска млечна, от които млекодайни са 220-230, останалите са за ремонт. Не мислим да ги увеличаваме, а наблягаме на селекцията, за да може от тези 230 животни да доим повече мляко. Искаме да отбием по-рано агнетата, да задоим също по-рано, за да може и по-рано да започнем да правим сирене и да сме на пазара. Преценихме, че е по-целесъобразно да гледаме по-малко животни, но по-качествено, да можем да ги храним, да се грижим за тях…
Не разполагаме със земеделски площи и се налага да купуваме всички фуражи. А това е едно много голямо перо.
Фермата ни не е оборудвана с доилна зала, работим малко по-опростено. Доя животните със станок, машинно. Средната ни млечност е около 120-130 литра.
С увеличаване на стадото се убедихме, че ни е нужна малка мандра, за да преработваме суровината. Отворихме мандра по Мярка 26. Започнахме да правим сирене и кисело мляко. Може да ви прозвучи странно, но ние сме благодарни на държавата, че направи фермерски пазари. Тази година бяхме поканени на няколко такива в столицата и за 2 месеца успяхме да си продадем стоката. А ако са целогодишни, смятам, че хората ще ни научат и сами ще ни търсят…
Тук е мястото да отбележа, че съм много благодарен и на Асоциацията за развъждане на българска млечна порода овце (АРБМПО). Вече 5 години членуваме в нея и действително структурата много ни помогна, ако не бяха председателят доц. Георги Димов и инж. Атанас Кискинов, може би нямаше да се оправим. И за фермерските пазари, и за идеи, и за информация… Във всяко едно отношение те са много близо до нас. Колкото и да е трудно, заедно намираме начин да се справим.
Що се отнася до персонала, освен аз и брат ми имаме само 1 работник. Основно ние двамата вършим всичко. Бизнесът ни е изцяло семеен, майка ни е ангажирана с направата на сиренето. Много държим на името и на продуктите си – сирене, кисело мляко, саздърма, консерви в собствен сос, всичко от фермата… Да не излиза като хвалба, но сиренето ни свърши доста по-рано, продадохме цялото количество. Дано сме живи и здрави, за да увеличаваме производството.
Как виждам бъдещето ли? Все повече фермери трябва да започнат да правят това, което ние правим. Да си обработват млякото, да не си продават животните… Вярвам, че ако се обединим 10 човека, няма да е необходимо да ходим и на фермерски пазари. Можем да отворим малък магазин в София, който да зареждаме целогодишно. Няма да има нужда да пътуваме 2 пъти седмично до там, както е в момента. Това ще бъде много облекчен вариант и смятам, че така ще се развиваме по съвсем друг начин…
(повече в Агровестник – стр. 7-21)
