КИЧЕНИ АРАТЛИЦИ, ОГНЕНИ ЧАВГИ НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ И ОЩЕ РЕДИЦА ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ ВЪЗРАЖДАТ В ИВАНОВО

*амбицията е те да се съхранят и предават на поколенията – споделя Недялка Иванова-Митева, кметски наместник на Харманлийското село.

*От столетия основният поминък тук е биволовъдството.

В добре уредения и поддържан център на село Иваново бързо намираме сградата на кметството, пред която погледът ни грабва пъстър килим от най-разнообразни цветя. Тук ни посреща младата и симпатична г-жа Недялка Митева, кметски наместник, с която подхващаме разговора за селото:

-Кметски наместник на Иваново съм от 18 ноември 2019 г. Завърших средното си образование в Харманли, после Варненския свободен университет – специалност „Защита на националната сигурност“. Семейна съм, с две деца. Преди това работех в Регистрационно-приемателен център (РПЦ – за бежанците) в Харманли.
Кандидатирах се, защото съм израснала в това село и ми бе болно, че през всичките години на прехода нищо положително не се случваше тук. С идеята да променим нещата и да се тръгне към по-добро. Да, вече започнахме с някои подобрения, благодарение на община Харманли, която много ни подкрепя и помага. И макар и бавно, но вървим напред…
За тази една година, през която заемам поста, успяхме да поосвежим сградата на кметството, ремонтирахме санитарните възли на читалището, направихме детска площадка и реновирахме чешмата в центъра със символа ни – биволите. Всъщност повече от 30 години от тази чешма не течеше вода. Сега обновихме цялото пространство около нея. И хората идват с удоволствие тук, наливат си вода в шишета, сядат на пейките за отмора. Приятно им е. Мен също много ме радва, когато видя пътуващи през селото, които не са оттук, да спират и да се снимат пред чешмата.

Сега спечелихме един проект с младежката организация, която създадохме в селото, за изграждане на беседка. В момента тя се прави.
Доста неща, които бяха позамрели в живота на селото, като традиции, обичаи, като празници, възстановихме, възродихме и се надяваме и занапред да продължаваме в този дух.
През тази година за първи път от доста време насам успяхме да отбележим празника на селото ни – Ивановден. Обичай тук на този ден е момците и мъжете да се побратимяват, а момите и жените стават посестрими. Или хора, които са близки помежду си на този ден официално стават братя и сестри за цял живот. Те се закичват и си подаряват подаръци. Накратко казано по нашенски те стават „кичени аратлици“. Празникът се проведе в центъра на селото. Възрастни и деца бяха облечени в народни носии, имаше музика и танци. А хубавото време позволи веселието да продължи до късно.
А защо селото ни носи името Иваново? В края на 1906 и началото на 1907 г. е сформирана комисия, която да извърши преименуването на българските села. Когато тя дошла тук, влязла най-напред в дюкяна и попитала бакалина как се казва – той отговорил Иван Тороров. После попитали за името на местния свещеник – той се казвал Иван Димов. От дума на дума пристигналите разбрали, че преобладават хората с името Иван. И така решили село Иносча да се кръсти Иваново.
От останалите празници много почитан тук е Трифон Зарезан. Отбелязваме го също тържествено, с шествие, пак с народни носии, с ритуално зарязване на лозята – като ползваме масив на фермерката Янка Варналиева.
На 1 март почетохме наколко повода – Баба Марта, Сирни заговезни и Ден на самодееца. Сутринта в библиотеката при читалището посветихме на децата – за тях имаше мартенички, торта, сокчета и др. А вечерта организирахме позабравения тук обичай Сирни заговезни – в местността Къра направихме голям огън, около който се събраха млади и стари. Особено за по-малките бе много интересно, тъй като те изобщо не бяха чували и виждали този ритуал. Един човек от селото се беше постарал да направи т.нар. чавги (дървени стрели), които на този ден се палят и изстрелват със специални приспособления. Преданието разказва, че когато момък стреля, в която къща попадне чавгата, оттам ще е булката… Част от този празник е и прескачането на огъня от мъжете и младежите – за здраве и прогонване на злото. Настроението на присъствалите бе изключително приповдигнато и всички бяха единодушни, че традицията трябва да продължи и за в бъдеще.
След това започна пандемията и карантината и малко се поспряхме. Но, все пак, успяхме да отбележим и 1 юни – Деня на детето. За щастие, радваме се на много деца тук. Събитието се състоя в центъра пред сградата на читалището – отново с торти, сладоледи, балони, занимателни игри и изненади за всички.
Само преди няколко дни открихме и новата учебна година. На всички пожелах най-вече здраве, защото особено в последно време това е най-важно.
Сега наближава Коледа – ние имаме група дечица, които обикалят къщите и коледуват. С две думи, стараем се да възродим традициите и обичаите, за да могат нашите деца да видят и да знаят какво е било и да го съхраняват за поколенията. Смятам, че това нещо е важно! Защото днешните млади нямат нашето детство, нашите игри и занимания. Сегашните компютри, лаптопи и телефони дават много информация. Но наследството трябва да се съхранява и да се предава на следващите поколения.
Околностите на селото ни са живописни и красиви, имаме много кладенчета и извори, които през годините също бяха занемарени и запустели. Сега с един местен художник тук имаме идеята да направим нещо като карта на тези места, да ги обозначим, да ги почистим, да дадем повече информация за тях и за местностите, в които се намират. След това да направим голямо табло в центъра с всички тези данни, които да служат както на местното население, така и на идващи тук гости и туристи.
Селото ни в миналото беше доста голямо. Но днес, както и на много други места, не е така. Около 250 души са постоянно живеещите. Но радващо е, че доста млади се завърнаха от близките градове и постегнаха бащините си къщи, в които сега живеят постоянно.
Гордост е, че през този труден период се запази местното училище „Св. Кирил и Методий“, в което се обучават повече от 150 деца от 1 до 7 клас не само от нашето село, но и от околните села, както и от Харманли. Функционира и детска градина, макар и само с една група от около 15-на деца.
Разностранна дейност развива и читалището ни „Христо Ботев“ с председател Константин Костов. Преди 2 години тържествено бе отбелязана 90-годишнината от основаването му. Към него са сформирани певческа и танцова самодейни групи, които имат регулярни участия по различни празници, фестивали и събори. Библиотеката също разполага с достатъчно разнообразна литература. Функционират пенсионерски и младежки клуб. Специално за по-младите имаме идея да преустроим бившия стол, в който са се хранели служителите на някогашното ТКЗС, учители, ученици и доста от местните жители – в помещение, където да се събират.
Селото ни е водоснабдено, проблеми с питейната вода по принцип няма. Разполагаме с магазини, кафета, барчета. Автобусният транспорт е редовен. Навремето е имало и здравна служба – тук в кметството са били кабинетите на доктора и зъболекаря. Впоследствие обаче те са изоставени. Мислила съм в бъдеще да решим и този въпрос. Но кога и дали ще може да стане, не знам.
Основният поминък в селото от столетия е бил биволовъдството. Буквално във всяка къща в миналото се гладаха биволи. Днес те са между 150 и 200 – като по-големите животновъди са четирима, но единични бройки се отглеждат и в личните дворове. Тук доста стопани преработват добитото биволско мляко в крайни продукти – сирене, кашкавал, бърканица (айрян) и др. Освен това се гледат, крави, овце и кози. Развито е и зеленчукопроизводството, отглеждането на дини, пъпеши и тикви – също.
Хубавото е, че доста от младите хора, които се завърнаха, помагат и на кметството – в почистването на центъра, в косенето на зелените площи, при ремонта на читалището и т.н.
Кои са най-неотложните ни бъдещи задачи? Първо, както може би на много други места, е пътната инфраструктура. Даваме си сметка, че няма как да преасфалтираме всичко, но ще направим възможното със съдействието на община Харманли да пооправим улиците, да ги поизравним, поне да няма дупки. Надявам се, че ще се случат нещата…
Иван ПЕТКОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!