КЛИЕНТЪТ Е ЧАСТ ОТ НАШЕТО СЕМЕЙСТВО!

<> Това е нашето кредо. И още – да предлагаме истински селски зеленчуци, чисти и вкусни. За да са здрави нашите деца – споделят сем. Десислава и Петър Петрови от с. Гълъбинци, Ямболско.

Провървя ни тази година на млади, многодетни, работливи и щастливи фермерски семейства. Ден преди Велики четвъртък гостувахме на сем. Петрови от Ямболското село Гълъбинци. Впрочем, те нямат нищо общо с този край, Деси е велинградчанка, а Петър – заралия. Имат си четири дечица и са се отдали на трудния бизнес – зеленчукопроизводството. С интерес изслушахме техния разказ, който оказа се е завладяващ – с искреността, интересните моменти и стремежа да се доказваш, да показваш, че можеш…
ПЕТЪР: Работата ни доведе в града на Богинята Диана през 2015-та, когато станах част от екипа на голяма кетърингова компания. Решихме, че не затворени в апартамента в града е нашето място, затова се преместихме на село, където е по-спокойно, и за нас, и за децата ни. Какво по-хубаво от това да играят на воля, да растат на чист въздух. И да ги възпитаме на труд. Имаме две момчета и две момиченца. Харесахме Гълъбинци най-напред заради големите дворове, защото имахме желанието да се занимаваме със земеделие.
ДЕСИСЛАВА: Дълго време се лутахме, обикаляхме селата наоколо. И през 2017-та се преместихме тук.
ПЕТЪР: Закупихме тази къща, наш приятел ни „запали“ по оранжерийното производство, започнахме с една оранжерия, а сега имаме вече два декара покрити площи и 14 декара градини. В селото придобихме общо 7 имота, повлякохме си краката, както се казва и след нас се преселиха доста млади семейства.
ДЕСИ: Моите двама братя и те дойдоха, големият също се занимава с оранжерии, още две семейства се заселиха, а очакваме и други две. Брат ми и той ще става баща за трети път. Цял живот сме били заедно, помагаме си, никога не сме се разделяли.
ПЕТЪР: Аз съм сам, но нашите наследници са четирима, Кубрат е най-големият, на 17 години, много помага в оранжериите, малкият син е на 5 години, Господин се казва. По-голямата щерка Радослава сега ще направи 4 години и най-малката – Мария, идната седмица ще навърши 2 годинки. Разкарваме ги сутрин по детските градини, ясли, а баткото е на онлайн-обучение.
ДЕСИ: Работата е много, обикновено сами се справяме, но разбира се, че имаме нужда от подкрепа. Вчера дойде една жена, която ще помага, било за плевене, привързване и др. градински дейности. Но като цяло с работната ръка е много, много трудно. Аз не обичам да се карам с хората, няма нужда от излишно напрежение. Какво ли не сме правили – и обяви пускахме, искахме да наемем дори семейство, къща щяхме да им осигурим. Но повечето питат как ще почиват, колко ще получават…
ПЕТЪР: Със съпругата ми решихме, че най-добре е да стигнем директно до клиента, а и пандемията в голяма степен ни свърши услуга…Пуснахме обява във Фейсбук, че продаваме зеленчуци от градината, отделно правим разнос до Ямбол по поръчка. И нещата тръгнаха. Всяка седмица при нас идват редовни клиенти от Стара Загора, от Бургас, Сливен… Купуват си зеленчук за седмицата.
ДЕСИ: Най ни радва това, че КЛИЕНТИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ОЦЕНЯТ ИСТИНСКИЯ ВКУС. Иначе защо биха тръгнали от десетки и стотици километри, в градовете има толкова магазини и павилиони за плодове и зеленчуци!
ПЕТЪР: Искаме децата ни да ядат всичко, което си поискат от градината, без да се притесняваме дали е третирано или не. Първата-втората година се доверихме на агроном, третирахме и като влизах в оранжерията ми ставаше лошо от пестицидите. Отказах се категорично!
Посетихме пловдивската Агра, запознахме се с фирма Амитица, търсихме и в интернет подходящи биопрепарати и изцяло се насочихме към този вид земеделие. Ето трета година работим с биопрепарати, торове и не се притесняваме, когато третираме. Няма карантинни срокове, спокойни сме, че детето ми е откъснало краставица от оранжерията и си я похапва, без да я мие. И най-вече, че клиентите оцениха нашите зеленчуци.
ДЕСИ: Тук през лятото буквално е лудница, но хората никога не бързат, а се изчакват, говорят си. Клиентите ни са подбрани. Стоката не ни достига. Затова не покачваме цените, работим на нормални цени, та ако ще в магазина да са два и три пъти по-високи.
ПЕТЪР: Миналото лято, когато розовите домати се търгуваха за 2.50-3 лв. килограма, ние ги продавахме за лев и осемдесет-два. С биопестицидите третираме по-малко, себестойността на производството не се е покачила кой знае колко.
ДЕСИ: Миналата година бяхме решили да спрем да произвеждаме и продаваме и то поради 2 причини. Първо, защото цените ни ги сваляха неимоверно много и още – отидохме в един магазин, където видяхме табела „гълъбински домати“. Смесели ги с албански, за да ги продадат. Но хората ги познават. Ние работим за име, нашата стока е чиста и качествена и, виждате ли, върви заедно с вносната. Обидно е!
ВКУСА НА ВАШИТЕ ДОМАТИ НЕ МОЖЕМ ДА ГО СБЪРКАМЕ С ДРУГИ, Така ни казваха хората.
ПЕТЪР: Оранжериите изграждаме сами. Имам и друг парцел от 7 дка, където също ще разположа блокови оранжерии. Целогодишно в оранжериите расте зеленчук, зимно време салатки, пресен лук и пресен чесън, репички, спанак. А напролет се заемаме с доматите и краставиците, с пипера. Но основният и най-търсеният зеленчук са доматите. Пиперът ще бъде на открито.
Всяка година изпитваме различни хибриди. Мондиал ни харесваше много, но го спряха от производство. Палитрата ни е доста богата, отглеждаме и български, и холандски домати, основно червени, от розовите – Ръгби (цяла оранжерия сме заделили за него), Калина, Етерей е доста едър и устойчив. Сами си произвеждаме разсадите и търсим най-вече вкусните домати. Розовите са 2-3 сорта – Хасковски розов, Розов диамант.
ДЕСИ: Но не забравяме и старите сортове, които моите родители са ги отглеждали, пазим ги, събираме първите и най-ранно узрели плодове, сушим ги, добиваме семената и ги съхраняваме за идната година.
ПЕТЪР: Става дума за отколешните домати с тънка ципа, които не могат да останат твърди 2-3 дни, а трябва да се консумират бързо. Вкусът е просто уникален! От краставиците залагам на Тести грийн, японска разработка на родната Гергана. Устойчив е и е много родовит. Полагам мрежа и оставям растенията буквално да „полудеят“. Те раждат много плодове и най-вече на колтуците.
Пиперът ни е Куртовска капия, Ивайловска капия, много ги търсят, особено наесен за лютеница, затова тази пролет ще разширим площите – миналата година беше на 1 декар, а тази – на 4 дка.
Направихме си „кооператив“ и когато на някой нещо не му достига, дотичваме до колегите. Наскоро взехме едно помещение в Ямбол, което ще бъде магазинче. Без внос на цитрусови няма как да минем, но останалата стока и най-вече зеленчуците, ще бъде наша, както и на наши приятели.
Имаме намерение на главния път да си направим пазар и борса и тя да бъде само за производители. И да знаят хората, че купуват от фермера, от производителя. Когато веригата е дълга, тогава и цената е висока.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 15-16)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!