„Кметът е майката и бащата на едно село, но е с вързани ръце!“

*Тази оценка сподели дългогодишният кмет на новозагорското село Сокол Янка Георгиева. 61-годишната жена е начело на населеното място от 16 години, но е решила,че повече няма да изпълнява тази длъжност.

В Новозагорското село Сокол ни очаква дългогодишният кмет г-жа Янка Георгиева.61-годишната жена се намира в края на своя четвърти управленски мандат.Срещаме се с нея в последните й дни начело на Сокол.

-Каквото можах, направих във времето от 2003 г. до сега. Повече няма да бъда кмет на селото! – заявява ни Георгиева, докато влизаме в нейния кабинет. Родената в Сокол жена по професия е фелдшер. Желанието й непрестанно да бъде в помощна хората я мотивира преди 16 години да направи крачката, с която взема управлението на селото в свои ръце. От друга страна стои желанието да направи нещо повече за родното си място:

-Ръководенето на едно село не се оказа такова, каквото си го мислих. Не разполагаш със средства, нямаш възможност да направиш нищо по собствено усмотрение.На практика кметът е майката и бащата на едно село, но той е с вързани ръце.Въпреки това продължих толкова много време да работя със сърце и душа. Надявам се, че хората са оценили старанието ми подобаващо. На мен ми идва отвътре организаторската работа и затова толкова време се занимавам с това – споделя ни Янка Георгиева.

Сокол е от селата със сравнително малко население. Около 150-180 души живеят тук.Около 16 хил. декара е землището ни, в което най-добре виреят трайните насаждения и лозята. През Сокол преминава важна транспортна връзка, която се използва от автобусни превозвачи за транспортна работници до намиращия се в близост въгледобивен комплекс „Марица-изток“.Земеделието и работата в рудници и тецове са основното препитание за жителите на Сокол. Това към момента задържа активните хора. Голямо предимств ообаче е красивата природата, гората и прекрасната гледка, които буквално откъсват местното население от забързаното градско ежедневие.

До 80-те години на миналия век в Сокол е имало четири пъти повече хора. Още преди 1989 г. обаче жителите започват да напускат селото в посока близките градове. Самона 15 километра отстояние се намира НоваЗагора. Около 25 са километрите доминьорския град Раднево, а областнитецентрове Стара Загора и Сливен са наотстояние от около 45. Към днешна датаСокол разполага с много добра транспортнасвързаност с общинския център – НоваЗагора. 25 са децата, които ежедневнопътуват от селото до града за училище.Най-малките пък се извозват до съседнотоЕленово, където посещават детска градина.

Това добро разположение е фактор за повишаващия се интерес към къщите в селото. Радвам се, че в края на последния си мандат получавам толкова много запитвания за закупуване на имоти. Очевидно хората искат да намерят красиво и спокойно място, в което да почиват през уикенда. Тук в Сокол имаме 4 семейства чужденци, които дойдоха преди време и днес са изключително доволни от избора, който са направили.

Както във всяко едно населено място обаче проблеми и в Сокол не липсват. Наред с наболелия въпрос за обезлюдяването на дневен ред е и лошото състояние на инфраструктурата. Желанието ми през всичките тези години бе да се направи централният път, който представлява около километър отсечка. Уви, това не се случи. Не успях да се преборя. За малките улички няма какво да коментирам. Те не са виждали асфалт от 50 години. Вероятно още дълго няма и да видят. От кметовете по селата се очаква много, защото ние ежедневно сме сред хората. Няма човек в Сокол, който да е дошъл в кметството и да не му е обърнато внимание. Не съм спирала да помагам с всичко, с което мога. Проблемът обаче е, че в нито един момент аз като кмет не разполагах с бюджет, от който да взема, за да направя нещо, което хората искат…

Въпреки ограниченията, пред които е изправена като кмет, Янка Георгиева успява да организира живота в населеното място. Едно от първите неща, които изпълнява е да предотврати срутването на покрива на кметството. Сградата, строена през 20-те години на миналия век, се намира в тежко състояние, когато Георгиева поема „кормилото“ на селото. С много енергия и настояване успява да издейства ремонт на помещенията и покрива, което спира разрухата на зданието:

– Когато започнах през 2003 г. Сокол нямаше нито здравна служба, нито читалище, нито библиотека. С помощта на моя секретар успяхме да направим всичко това. В продължение на 8 години в Сокол идваше и личен лекар от Сливен, което създаде едно спокойствие сред хората. С много усилия и идеи и с помощта на много хора успяхме да създадем културен живот в селото – коментира г-жа Янка Георгиева. – Най-големият успех през годините е свързан с поддържането и стимулирането на културния живот и провеждането на културно-образователни дейности. Сериозна опора в тази посока срещнах в лицето на местното НЧ „Искра 1931“. От 80-те години на XX век съм член на читалищното ръководство. Работим с нестихващ ентусиазъм всички в културното средище. Наред с това във времето успяхме да организираме многобройни интересни и полезни беседи на здравна и историческа тематика. Отбелязваме всеки един празник и се стремим със сърце да развиваме културния живот в нашето село, защото това носи настроение на жителите. Имаме сайт, имаме и фейсбук страница, на която публикуваме всяка наша активност. Отбелязваме Бабинден, Първа пролет, Първи март, както и големите християнски празници като Великден и Коледа. Само преди месец, на 17 септември, с прекрасна програма премина празникът на Сокол.

Макар и сравнително малко село Сокол се оказва с богата история. За по-любознателните ще кажем, че тя започва още от третото-второто хилядолетие преди христа, във времето на т.нар. ранна бронзова епоха. Свидетелство за това са открити в голямата селищна могила – „Химитлията“, която се намира на 2 км южно от Сокол, на границата със землището на съседното село Млекарево. През 1906 година, с указ, селото е преименувано на Сокол.

– Това историческо богатство ми дава надежда, че хората ще се върнат обратно. Тук има спокойствие, има култура, има красота, а това вярвам, че е най-важното, за да живее един човек добре. Милея за Сокол и искам да видя, че то ще продължи да се развива. Дано следващият кмет успее да се пребори за подобряване на инфраструктурата и за създаване на по-добри условия за живот. Искам да виждам повече усмивки по лицата на хората, а за себе си и близките ми желая здраве и спокойствие. Нищо повече не ми е нужно! – това заяви на финала на нашата среща дългогодишният кмет на Сокол Янка Георгиева.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!