КМЕТ МОЖЕ И ДА НЕ БЪДА, НО ЖИВОТНОВЪД ЩЕ ОСТАНА!

<> Категорични бяха двама кметове на две съседни села в общ. Сунгурларе. Севин Емин е вече 22 години кметски наместник на с. Камчия, а Ахмед Али (на снимката) е трети мандат кмет на съседното Съединение. Овцевъдството и месодайното говедовъдство са и хоби, и бизнес за техните семейства.

За щастие и с тази командировка улучихме слънчев априлски ден. До с. Камчия ни отвежда кратка отбивка от Ришкия проход. Наоколо блика зеленина, природата и в този край щедро раздава хубости.
Срещата ни със Севин Емин е в центъра, където откриваме сградата на пощата, кметството, и автобусната спирка. Г-н Емин 22 години съвместява двете отговорни длъжности – кметски наместник и фермер. И то успешно. Приключил беше със сутрешната работа в овцефермата и вече е на наше разположение, та всичко тръгва по план. Като любезен домакин решава най-напред да ни срещне с неговия колега от съседното село Съединение, а след това да ни разкаже и за своя бизнес и ежедневие.
Пристигаме в Съединение, в кабинета на Ахмед Али е приятно и уютно. Помолихме го да ни разкаже най-напред за себе си, за селото и неговите жители.

-Трети мандат съм кмет на с. Съединение, от 2011 г. Селото ни се състои от две села – кв. Морава и Подем, жителите са около 1300, но поне 300 от тях са извън граница. Редом с основната ми работа се занимавам и с животновъдство. Занаятът съм наследил от дедите ми, дядо ми, баща ми (лека му пръст) също беше животновъд. И след като почина аз поех фермата. В момента отглеждам 172 крави и телета, месодайна порода. За нашия район по-адаптивни са животните Лимузин и Ангус, но предимно съм се насочил към Лимузин. Повече ми харесват, тази година юниците ми се телят за пръв път.
Фермата ми беше в селото, но преди време я преместих в съседното Ведрово. Животните са навън, пасищата са оградени с електропастир. Малко са в околността местата за пашуване, всичката земя се обработва от арендатори.
Преди 7-8 години стадото ни беше в Балкана. Селото ни е разположено в подножието на Стара планина, наблизо са местностите „Немой дере“ и „Ярата“, които са богати на сочна тревна растителност. Но от 5-6 години държавата предостави на концесия горите и ние не можем да си пасем животните. Писахме жалби до МЗХГ, но ни отговориха, че нямаме право да изкарваме стадата в горските територии, които служат за ловни полета. Миналата година бяхме ощетени по мярката за Ковид-подпомагане. И то защо? Защото трябва да си имал плащане през предходната година. А ние нямахме плащане, тогава кравите бяха на баща ми.
Бюрокрацията е голяма, огромна, бих казал. Неясноти по законите и членовете колкото щеш. Дори и държавните служители се затрудняват, ще посоча само един – чл. 37-ми.
Не успях през първия програмен период да се включа по Мярка 4.1 за закупуване на техника. Точките не ми достигнаха, а сега при новооткритата мярка, за да кандидатстваме стопанството ни трябва да има предистория (3 г.). Програмите очевидно са създадени за едрите земеделци. Единият критерий, например, беше да имаш петима работника на постоянна работа с осигуровки. Кой от нас ще наеме толкова хора?
Затова всичко закупихме със собствени средства. Кравите отглеждаме пасищно-оборно. Разполагам с балировачка за рулонни бали, косачка, трактор, сеносъбирач, два камиона за превоз на зърно и бали. Хранилките и яслите са на открито в двора на фермата и след като се нахранят животните се прибират в обора. Така е през зимата, а през лятото са само на пасището.
Да се грижиш за жива стока не е лесно, но това е нашият бизнес, той е и хоби, и основна работа и ни носи удовлетворение. Изляза ли навън сред природата, стадото да нагледам, сякаш ми става по-леко, забравям трудностите. Миналата седмица имунизирахме животните за син език, предстои и ваксинация срещу нодуларен дерматит. Разчитаме на ветеринарен лекар, който ни посещава редовно. Следим всичко, защото на първо място те трябва да са здрави, да са нахранени, обгрижвани…
Бих искал да увеличим стадото, но пасищата в нашия регион не достигат. И това е основната причина.
Относно асоциациите държавата трябва да се намеси, много са на брой и не знаем коя от тях е добрата, перспективната. Аз имам двама сина, не знам дали ще поемат, но за себе си казвам, че кмет мога да не бъда, но от животните няма да се откажа!
Доста хора от нашите по време на голямото изселване останаха в Турция, цялото село замина, но 70% от населението се върна. И ние ходихме през 89-та, в Бурса бяхме, а имам роднини, които рано-рано се изселиха. Но на мен тук всичко ми е свидно, тук съм роден, нали народът казва „камъкът тежи на мястото си“. И в Холандия съм бил, и в много други европейски държави, но от България по-хубава няма!


Ето, че отново сме в с. Камчия. Г-н Севин Емин си служи с по-скромни цифри. Селото носи името на р. Луда Камчия, която тази пролет заради дъждовете е по-пълноводна:

-Но настъпи ли лятото, няма да е така – припомня кметът. Съвсем наблизо е и яз. Камчия, чиято вода е питейна и снабдява морските градове. Ние сме малко село, преди 60-70 години жителите са надхвърляли 1300 души, през 1988-ма са били около 800, а в момента сме постоянно живеещи седемдесет. Младите заминаха за чужбина
Аз съм роден в Камчия, тук съм израснал, тук съм се изучил. Тогава и детска градина и училище имахме, а сега повечето жители са възрастни. Правилно сте забелязали, че и магазин нямаме. Единствено хляб ни доставят, една жена се ангажира да го раздава. Иначе ходим до съседното Люляково, което е голямо населено място, пазаруваме си стоки от първа необходимост, лекарства…
В нашето село животновъдството е основен поминък, кравите са около 500 броя, предимно месодайни породи. Дребните преживни животни са около 600.
До 2000-та година отглеждах крави, баща ми ги пасеше, 30 на брой бяха. След това ме помоли да ги продадем и да преминем към овцевъдството. Стартирах с 27 овце и достигнах до 400. Сега стадото ми наброява триста животни, 150 от тях са под селекционен контрол. Породата е Българска млечна популация. Да ви призная говедовъдството ме увлича повече, но овцата е по-доходно животно. Съпругата ми Йълдъз ми помага много, имам и пастир. Отглеждам 100 дка люцерна, а комбинирания фураж закупувам, на година ми отиват около 75 тона. Но се грижим и за малко стадо от 40 крави, които също са месодайни. Овцете ни са на оборно-пасищно отглеждане, кравите – също. Д-р Димитров от с. Черница ни обслужва, редовно следи за здравния статус на животните.
Защитил съм два проекта по старата мярка 121 и по Мярка 4.1. Закупих си два трактора с инвентар, МТЗ „Беларус“ и „Ламборджини“, фуражораздаващо ремарке, тороразхвърлящо ремарке, мулчери, сеносъбирачи и др. Какво да ви кажа, голямо разкарване беше докато входирам проектите, четири дни стоях в Бургас.
Млякото предавам на преработвателно предприятие в Шумен, тъй нар. „Сердика“, всеки ден по 70 литра.
Двамата ми сина ми помагат, големият Севди завърши техникума по горско стопанство във Велинград и в момента е студент в Лесотехническия институт в София. Малкият Серген учи във ветеринарната гимназия в Стара Загора, последна година е. Цялото семейство сме анжажирани във фермата.
Механизирахме си доенето, осем овце наведнъж се доят с доилната инсталация. Каквото досега съм изкарал от фермата, съм вложил пак в нея. Имах къща в Айтос, продадох я и си купих трактор. Всичко ми е свидно, животните са част от нашия живот. Те са и нашето бъдеще!
Хората по празниците търсят да си закупят агнета, не мога да се оплача, добра е търговията с тях. 5.50 лв. е живото тегло. Но цената на млякото е по-слаба, по лев и трийсет за литър.
За 52 дни изградих тези обори, на хубаво място са, на припек. Агнилната кампания тази година изпревари с около 20 дни, та имаме достатъчно работа, 50 овце остава да се агнят, дзвиски бяха и по-късно ги заплодихме. Комфортно им е на животните, пият чиста, питейна вода, каквато пият и хората…

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!