КОГАТО ПАНДЕМИЯТА СТИМУЛИРА НОВАТОРСТВОТО ИЛИ КАК ФЕЙСБУК ПОДАДЕ РЪКА НА ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО

*споделя дългогодишният зеленчукопроизводител Милушка Динева от Старозагорското село Горно Ботево, която в условията на социална изолация откри новаторски подход за намиране на пазар за произведените от самата нея пресни зеленчуци. С находчивост и съобразителност семейното стопанство успява да понесе удара на кризата, връхлетяла страната ни.

*С разочарование обаче стопанката споделя, че за дребните фермери у нас подкрепата е нищожна, а евтината вносна продукция – пагубна…

Както често се случва обаче времената на кризи дават поле за развитие на нови идеи. Една такава е появилата се в края на месец март онлайн-платформа във фейсбук „Made in село – Произведено на село“,чрез която желаещите в Стара Загора могат да си поръчат пресни и качествени български зеленчуци от стопанството на Милушка Динева от село Горно Ботево .Иновативният метод бързо набра популярност в социалната мрежа и за кратко достигна до над 700 потребители. С находчивата идея семейството решава най-важния ребус пред стопанството, свързан с осигуряването на пазар за ранната продукция от маруля, лук, магданоз и краставици. По този начин в разгара на кризата, когато заради противоепидемичните мерки кооперативните пазари бяха затворени, вложените усилия и средства от Милушка Динева и нейния съпруг не отиват на вятъра.

-Идеята беше на моите деца.Те решиха да ни помогнат. Моята снаха създаде фейсбук-платформата, а синът и дъщерята започнаха да приемат поръчки,докато ние обираме продукцията – разказвани Милушка Динева.

Платформата се оказва изключително ефективна.За много кратко време страховете, че продукцията ще бъде изхвърлена заради липсата на пазар са заменени от опасенията дали ще могат да се справят с всички заявки, които ежедневно растат. Дори и в криза пресните домашни зеленчуци очевидно се търсят от старозагорци. Това е изводът, до който достига самата стопанка. За да успеят да отговорят на заявките мъжът и жената от село Горно Ботево работят по план – един ден продукцията се подготвя, а на следващия тя достига до самите адреси.

-Благодаря на Бога, че чрез фейсбук успяхме да излезем от тази тежка ситуация.Новите възможности, които предоставятсоциалните мрежи, очевидно подадохаръка на едно традиционно българскопроизводство. Не малко хора обаче и доден днешен не вярват, че във фейсбукмогат да се продават пресни зеленчуци- обяснява г-жа Динева. – Почти 20 годиниизминаха от момента, в който се заехмесъс зеленчукопроизводството. Основнатапричина за този ход бе желанието ни задопълнителен доход. За всички е ясно,че едно семейство няма как да се изхранвасамо с една заплата. С още по-голяма силатова беше валидно и през 2001 г. Затова сенасочихме към земеделието.Постепенно,постепенно се разраснахме…

В началото заложихме на колов домат на открито – на около декар и след добрия първи резултат преценихме, че ще пробваме и с други култури, за да можем да излезем на пазара. В един момент решихме да направим и оранжерия. Тя беше от 180 квадрата. После я разширихме и стана 280. След това взехме нова, по-голяма, а след нея и четвърта. Бяхме направили една малка от 50 квадрата за разсад, а после и нея увеличихме. Всяка следваща година сме се развивали по един или друг начин. Това ни костваше усилия, лишения и икономии, но го правихме, защото виждахме смисъл.

Наред със зеленчукопроизводството семейство Диневи започва да отглежда и житни култури. Първоначално стартират с 30 декара собствена земя, а впоследствие взимат и под аренда. Днес вече стопанството им се простира в 4 декара зеленчукови градини и 115 декара ниви с отглежданата пшеница, ечемик и маслодаен слънчоглед. За да захранват щанда на градския пазар, който са наели, Милушка и съпругът й залагат на сезонни зеленчуци, подправки и билки. В градината в Горно Ботево могат да бъдат открити маруля, лук, магданоз, репички, босилек, мента, краставици, домати, картофи, ранно, средно ранно и късно зеле.

– Стараем се да поддържаме асортимент на масата през целия сезон до късна есен. Аз не се занимавам с прекупуване на друга продукция, а предлагам единствено и само произведеното от мен самата. Това е много трудно. Ние сме дребни производители, които не могат да стъпят в големите вериги. Днес вече сме на по 55 години и въпросът е колко още ще можем да правим това.

Надеждата ни е, че настоящата кризисна година все пак ще бъде добра за земеделския сектор у нас. Твърде е рано да бъдат давани оценки дали 2020 г. ще бъде плодородна. Опасенията ни са, че и тази календарна година ще доведе до пореден спад в производителността, каквато бе картината за 2018 и 2019 г. Притесненията ни се подхранват допълнително от метеорологичната прогноза за началото на юни, когато синоптиците вещаят големи количества валежи. 2019 г. не беше никак добра. Сега отново треперим какво време ще ни застигне. Изобщо зеленчукопроизводството в момента е много трудно, който не го е работил, той не знае. Борбата е жестока и безмилостна…

В работата си разчитаме преимуществено на собствените си сили. Коронавирусът и увеличилите се надници правят невъзможно наемането на хора, които да ни помагат. Все пак в дейностите ни помага доказалият се в годините японски трактор „Кубота“. Много разчитаме на тази машина. Тя е нашето спасение. За жалост, наемането на работник вече е почти невъзможно, защото и малкото, които биха се навили на подобна работа, очакват, че ще получат заплащане като в Англия. Това просто не ни е по силите. Никой не ни пита колко разход имаме за производството на зеленчуците, как изобщо намираме пазар и на каква цена пласираме стоката си.

– Слушам в последните дни за как се подпомагало българското земеделие. Какво точно подпомагат? На малкия производител, който се изхранва от тази дейност, какво ще дадат? Искат от мен да разполагам с минимум 5 декара градина или да имам поне декар от дадена култура, за да се класирам за финансиране. Очакват от нас големи стопанства, но как да стане това, когато насреща ти казват да не чакаш нищо – ядосва се Милушка Динева.

Днес виждаме вносни червени домати на пазара от цена 2 лв. Това е убийство за нас българските стопани. След месец ще започна да бера моя домат, но тогава гръцкият ще е на 1 лв. Пита се в задачата как аз мога да изкарам печалба от това?

Единственото удовлетворение е, че хората ни търсят да си закупят качествена продукция, защото знаят, че ние наистина предлагаме много добри български зеленчуци – заявява в края на разговора ни Милушка Динева.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!