* В това е убеден г-н Венцислав Петков, председател на Националното обединение на младите фермери в България. Негов приоритет е повече млади хора да повярват в бъдещето на земеделието и да се откажат от „Терминал 2“.
През декември 2014 г. в Пазарджик официално се откри офисът на Националното обединение на младите фермери в България. Негов председател е г-н Венцислав Петков, земеделски производител от с. Мало Конаре. Той обработва 33 декара с домати – 30 декара се гледат в полиетиленови оранжерии, а 3 декара са полски. За необходимостта от създаване на сдружение на младите фермери, за техните проблеми и успехи, които могат да имат, ако повярват в каузата земеделие, разговаряхме с председателя.
– Г-н Петков, какво Ви мотивира да обедините младите фермери в сдружение?
– Историята за сформиране на Национално обединение на младите фермери в България /НОМФБ/ датира повече от пет години. По-точно, когато аз самият стартирах дейността си като млад фермер. Тогава изпитвах някои трудности и възникна въпроса дали да продължа сам или да направя организация, която да помага на мен и на други колеги в бъдеще и по този начин да улесня изпълнението на своя бизнес-план, като обработката на земята, пласиране на продукцията и др. С проблема пласиране на продукцията, който се оказа най-голям, се сблъсках от самото начало. Все пак нов човек се появява на пазара и недоказан в бранша. Оттам тръгна и идеята за създаване на една малка организация, която да прерасне в по-голяма, постепенно да се уедри производството, да се увеличи обема на произведената продукция и по този начин да гарантираме по-сигурен пазар.
Организацията регистрирахме в началото на 2014 г., но тъй като тя ми бе последната година за изпълнение на бизнес-плана по Мярка 112, съответно и най-натоварена с производство и реализация, отложихме да правим разгласа за нас във времето, както и официално да открием офиса си. Още преди Нова година подадохме заявления в Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ да бъде призната нашата организация като браншова, сега чакаме всеки момент потвърждение и вписване в регистъра на неправителствените организации. Но с Дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ работим много добре преди създаване на организацията, оттам са ни помагали с различни консултации. Искам обаче да отбележа, че за съвсем кратко време от откриването на офиса през декември миналата година в Пазарджик, от 50 човека тогава, сега станахме над 150. За наша радост интересът към НОМФБ е много голям, от почти цяла България се обаждат хора, с желание да се впишат към нас. Отделно всеки ден в офиса ни пристигат нови колеги.
Явно е имало изключително голяма нужда от създаване на такава организация, която е истинска, от действителни млади фермери, които реално се занимават със земеделие или животновъдство. До момента преобладават зеленчукопроизводителите, но специално колегите от Велинград, Якоруда и Разлог, са насочени към животновъдство, което е нормално, предвид планинските райони, в които живеят. От тях имаме покани за срещи и сега правим организация за посещения по места, където в най-скоро време ще презентираме нашата дейност. По този начин се надяваме членската ни маса да стане още по-голяма. Важно е хората да бъдат информирани за всички новости и навреме да изготвят своите бизнес-планове. Затова и приоритетите ни оттук нататък са за повече срещи, да информираме все повече хора за нашата дейност, засилване на комуникацията, презентации за работата на организацията и нейните бъдещи планове, както и все по-голяма членска маса. Важно е да се знае, че НОМФБ е независимо, политически необвързано, доброволно сдружение на съмишленици, в което участват млади фермери от 18 до 40 г.
В момента сме развили няколко дейности, които вървят много успешно. Изготвяме и консултираме бизнес-планове на символична такса, но приемаме и дарения, тъй като и ние, като всяка млада организация, имаме нужда от помощ. Осигуряваме също счетоводна дейност, която е от много голямо значение, особено при кандидатстване за второ плащане. По проектите се изисква начален счетоводен баланс, както и при всичките години, през които бенефициентът изпълнява своя бизнес-план, иска се и отчет за приходи и разходи. Ще ги консултираме и относно необходимостта от застраховане на земеделската продукция, което също е много важно, и в което сме убедили досегашните си членове. Искаме обаче и на бъдещите си членове да създадем добри навици относно застраховането, каквито повечето фермери в България нямат.
Предлагаме и безплатна консултация с агрономи, които ще ходят на място във фермите. Имаме и правен отдел, към който всеки може да се обръща при възникване на проблем при изпълнение на бизне-сплана, а и при всякакви други проблеми може да разчита на юридическа защита. Не на последно и много важно място е помощта, която сдружението ще оказва и за намиране на пазари за продукцията на младите фермери. Целта е да ги направим конкурентни на българския и международните пазари. Усилията ни с насочени към селските райони, които да се превърнат в привлекателни места за живеене и да убедим младите хора да останат там. Първо обаче трябва да ги убедим, че това, което искаме да постигнем, е реалност. Вярвам, че това ще се случи.
През първия програмен период от Програмата за развитие на селските райони, много хора бяха обезверени. Не можаха навреме да си направят регистрациите, нямаха информация за нищо, пропуснаха регистрации, лутаха се, правеха големи разходи. В крайна сметка много от тях зарязаха всичко и заминаха за чужбина. Дано да не изпуснем и сегашното поколение, защото в противен случай се получават реални заплахи за държавата ни. Ако тръгнете по борсите в Огняново, Първенец или другаде, ще видите, че младите хора се броят на пръсти, което е изключително тревожно. Демографският срив в Южна България вече си казва думата, а това е много притеснително. Не искам да ставам говорител на държавата, но ние искаме с нашето сдружение да задържим повече млади хора в страната. Защото на никой не му се работи за символична заплата от 300-400 лв., с които не могат да се покриват никакви разходи, камо ли да се живее нормално. Единственият начин е този – да ги ангажираме с изпълнение на реални, а не на фиктивни бизнес-планове. В годините те сами ще разберат, че земеделието е печеливш бизнес. Това е най-големият ми приоритет.
– Г-н Петков, разкажете нещо повече за себе си? Защо се насочихте точно към земеделие?
– След отбиване на военната си служба завърших „Бизнес администрация и компютърни науки“ в частния колеж „Иком интелект“. Въпреки, че не работя по специалността, която съм завършил, това ми даде много приоритети и знания, които прилагам в сегашната си дейност. Трябва да си призная, че по-голямо бъдеще от земеделието не виждам.
По принцип съм наследник на земеделска фамилия, моите прадеди, баби и дядовци, всички са били земеделци. Така че, наследих семейните традиции. Без да съм пророк виждам, че следващото поколение в лицето на дъщеря ми, също ще има приемственост. Макар, че тя е още малка, имам пълната й подкрепа и мисля, че и тя ще продължи семейната земеделска традиция…
Николета КАРАСТОЯНОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-27)
