>> Кратък и точен отговор на нашия въпрос дава младият фермер Даниел Дечев от с. Венец, Старозагорско, който се занимава с нетрадиционен за увалийската земя бизнес – картофопроизводство.
>> Мечтата ми е да стана мащабен зеленчукопроизводител в нашия регион.
Даниел е на 32 г. и се е посветил на земеделието. Стопанисва земя в с. Венец, общ. Опан. Отглеждането на картофи е неговият бизнес, както и идеята да стартира точно в това направление. Започва преди 4 години, а от 2 години е регистриран земеделски производител. Отначало площта е едва стотина квадрата, за лични нужди, последва разширяване на полетата до… 20 декара, а тази година се е включил в една от европейските програми за Млад фермер. Съвсем наскоро му предстои разширение на площите, които ще удвои. Част от земята е семейна собственост, останалата – под аренда. Засега поливните полета са десетина декара.
– Картофите не са традиционна култура за нашия край и това ме провокира да се заема именно с тях – споделя младият фермер. – Нишата е свободна, подбрахме сортове, които не са така известни, но са вкусни и предпочитани от заведенията и от хората, разбира се. Доверих се на Марабел, който е основен сорт в стопанството. Ранен и високодобивен, немска селекция. Ражда овални клубени с гладка кожица с жълт цвят, както и на вътрешността. Формира средно едри до едри клубени, които имат много добри вкусови качества.
Залагаме още Белароса и Еверест, ранен френски сорт картофи с бърза вегетация и много висок добив. Добре се адаптира във всички региони на страната. Ражда едри клубени, които са подходящи за пълнене. Друго предимство на Еверест е издръжливостта му на високи температури по време на вегетацията.
Аз все още усвоявам технологията на отглеждане на този зеленчук – в традиционните картофопроизводителни региони като Самоков, Смолян и др. е една, но при нас може да се окаже неработеща. И ще се аргументирам, нашата почва е тежък чернозем, изисква обработки в точния момент. Предпосадъчната обработка започва през февруари, в началото на март следва сеитбата на клубените и към края на март растенията са вече поникнали.
Стремя се към ранните сортове, тъй като в горещите месеци останалите не успяват да се развият и да постигнат реално своя потенциал. Пробвал съм почти всички сортове, които се внасят у нас, но се спрях на тези от селекцията на Европлант.
Кой знае какви трудности в работата не срещам, като изключа обработките, след които почвата става на буци. Там, където подаваме вода на растенията достигам много добър добив – 3.5 тона, докато при неполивния – до 1.5 тона от декар. До 12 картофа в гнездо със средна големина без поливки дават сортовете, които съм избрал.
Не мога да се похваля с модерни машини, техниката ни е стара (ЮМЗ и Владимировец), а по програмите закупихме окопни култиватори за картофопроизводството, но те трябва да се включат в точния момент – нито по-рано, нито по-късно. Влажността на почвата трябва да бъде около 70-80%, тогава и лехите са много добре оформени.
Преди засаждането минаваме с фрезата, следва картофосадачката, която е двуредова. Постигаме десетина декара за деня, това ни устройва, все пак стопанството ни не е голямо. Засега поливахме гравитачно, но идния сезон обмисляме да инвестираме в капкова инсталация. И за нея имаме решение, капкообразувателите ще бъдат на десетина сантиметра, така до растенията непрекъснато ще достига вода. Редовете при този вид напояване ще бъдат по-къси, около стотина метра.
Другата не по-маловажна задача е ваденето на клубените. За целта си закупихме лентова вадачка. Надяваме се да е удачна, защото както ви споменах ние работим на тежък чернозем. Със сигурност при силно засушаване ще се наложи полето да се полее и след това да пристъпим към изваждане на картофите.
Трудности срещаме с растителната защита, невъзможно ми е да намеря аналогични заместители на добрите препарати, затова понякога се налага да експериментирам и се стига до… „проба-грешка”. Но се стараем възможно най-малко да прибягваме до химическата защита. До моето стопанство няма други колеги, които да развиват този бизнес. Така и колорадски бръмбар няма откъде да прелети, полетата ни са чисти от телени червеи и това ни дава известно спокойствие и сигурност в работата. Изключително много плевели имаше в редовете тази пролет, наложи се да наемем работници, които да плевят и културата да остане чиста.
Що се отнася до посевния материал, и там няма компромиси. Ежегодно закупувам желаните сортове – да, това оскъпява производството, но ползването на собствен посадъчен материал може напълно да компрометира производството. Високата цена на картофите за посев несъмнено се отразява и на крайната цена на продукцията, но така избягваме риска да се засяват собствени картофи. Някои колеги практикуват втора реколта, но за нас тя не е удачна, тъй като водата не е достатъчна.
Спазването на сеитбооборота и в нашето стопанство е неотменимо правило. На полетата, предвидени за картофи, сеем люцерна, следват картофите (2 сезона), а сега обмисляме да заложим зърнено-житни.
Работата съм земята и с доволните клиенти ми доставят най-голямо удоволствие. Родителите ми помагат, стопанството ни от тази година е типично семейно. Всички сме ангажирани, знаем, че човек, който е стъпил уверено на земята, се чувства удовлетворен. Работата с клиентите ми носи радост. Трудно беше отначало докато ни научат и най-вече докато се убедят в качеството на нашата продукция. Продаваме основно чрез Фейсбук, имаме заявки и от заведения.
Ще работя в това направление, мечтата ми е да стана мащабен зеленчукопроизводител, тъй като нашият регион е основно насочен към индустриалното производство на зърнени и пролетни култури.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 11)
