„Който има мерак да се труди – печели!“

* казва Янко ВЕРГИЛОВ, земеделски производител, който от 13 г.стопанисва в землището на търговищкото село Буховци трайни площи от 45 дка лавандула, 26 дка сливова градина, 50 дка шипки и 2 дка праскови.

Съдбата му е като на всеки сериозен, корав българин, свързан с корените, със земята, с родното място, което през целия си живот рядко, само по служебни дела, е напускал. Професията му го свързва с авиацията и целият му професионален живот преминава в тази сфера: 12 г. е бил ръководител полети на летището в Буховци, а когато го закриват, 18 г. той продължава същата работа във Варна. Така че младите и зрелите му години преминават все по летищата. Като млад се е увличал от машините, от самолетите, мечтаел е за бъдеще, свързано с тях. Завършва Кировоградското летателно щурманско училище в Украйна и 30 г. работи по специалността.
Когато се пенсионира, Янко Вергилов се отдава на друг отколешен мерак – регистрира се като земеделски производител и създава трайни насаждения от 4 основни култури: лавандула /45 дка/, сливи /26 дка/, праскови /2 дка/ и шипки /50 дка/. Най-хубавото е, че до него освен съпругата му Радка /най-голямата му опора/, рамо му дава и неговият син Росен, който винаги е до баща си в по-усилната работа. Росен се занимава с журналистика и фотография, със семейството си – със съпругата Елица и с двете им прекрасни деца Рада-Мария и Юлиян живеят в София, но често пътува до Буховци, когато баща му има нужда от него. „Какво пък, никога не е късно и за още едно, алтернативно занимание!“, казва младият човек.
… Разхождаме се в градините с праскови и сливи, в насажденията с лавандула и шипки в подножието на местността „Фисека“. Навсякъде кипи усилен труд. Без да се оплакват /а то проблеми винаги има – я с транспорта, я с недостига на берачи…/, без да мърморят излишно /обичайното състояние на нашенеца/, Янко и синът му Росен са си „плюли“ на ръцете и реално, на дело си вършат нещата. А работата тук никога нито спира, нито свършва, както казва Янко, от 1 януари до 31 декември все има какво да се прави…Стига да имаш мерак…
И така, вече 13 години… Отначало, през 2005 г. заложили лавандулата и шипките. Помогнали им 5 човека от Бюрото по труда в Търговище, по програма. По-късно, през 2008 г. продължили с прасковите и сливите… Отначало съпругата Радка била малко скептична, направо гълчала Янко защо харчи толкова пари, защо се е нагърбил с толкова много работа. Но после, когато вече започнали реално да се виждат резултатите от този наистина огромен труд, „омекнала“ и сега е доволна. Може и да е много труд, но който се труди, печели… Доволна е жената най-вече, че живеят природосъобразен начин на живот, че всичко на трапезата е екологично чисто, откъснато направо от градината и сложено на масата. Има и за тях, има и за внуците, има и за бизнеса…
Когато я питаме на колко години е, Радка казва – на 66, а Янко я поправя, че вече е на 67. „Какво да правя, чувствам се по-млада“ – смее се младоликата жена, по професия детска учителка, родом от Опака. Когато била на работа в Попово, се намерили с Янко и така вече десетки години в радости и в трудности живеят своя съвместен живот…
– Много е трудолюбива! – хвали я Янко. – Нали е раждана на Първи май, денят на труда! – през смях, с присъщото му чувство за хумор говори той. Имат двама чудесни сина – вторият, Вергил, живее в Канада.
Синът Росен е голямата им опора. Много често, особено през летните ваканции и отпуски той идва тук със семейството си и всички заедно работят, а в свободните часове отдъхват сред великолепието на този невероятен с природните си дадености Буховски край.
Удоволствие е да се общува с Росен – изключително интелигентен, буден, с разностранни интереси млад човек, питаме го как се чувства тук, на село. Той леко се усмихва, нали е колега – журналист, казва, че след като е водил толкова интервюта, за пръв път му се налага самият той да отговаря на подобни въпроси. И все пак, не крие, че му е драго да се връща от големия град в родното Търговище /където е бил ученик/ и в селото на баба и дядо – Буховци, където винаги го чакат с много обич неговите родители. Съпругата му Елица работи във в. „Лечител“, тя пък е родом от Великотърновското село Горна Липница, където дядо му, бащата на Елица, е кмет.
– Живеем в симбиоза – казва Росен. – Когато в Буховци има усилна работа, събираме родата, събираме се всички. Помагаме – и малки, и големи, нали всичко трябва да се свърши навреме.
– Тази година съм доволен от реализацията на лавандулата, сливовата реколта не е особено задоволителна, но прасковите са добре, а шипката е средна хубост – така Янко определя добивите от четирите култури, които са поминъкът на семейството му, смисълът на техния живот. Брането на шипките е изключително трудоемко и сега той се стяга /може би заедно с колега/ да закупят машина за брането им, та да се улесни процесът.
В едно са единодушни тримата ни домакини – че в село като Буховци се живее добре, диша се леко. Янко и съпругата му почти не употребяват лекарства, не боледуват, вероятно благодарение на труда, който ги крепи, и естествените продукти, които произвеждат със собствените си ръце. Какво е спечелил досега? С присъщото му чувство за хумор, Янко казва: „Печеля хармонично тяло“. И наистина, за своите 67 години той е в мого добър тонус и кондиция, както и съпругата му Радка.
Разделяме се с гостоприемното семейство Вергилови от с. Буховци с едно добро чувство и с убеждението, че от нас зависи как ще го живеем този живот. А когато не загърбваме родните си корени, земята, която винаги ни вика, и животът ни е по-смислен, пълнокръвен, хармоничен и уравновесен…

На снимката: Сем. Янко и Радка Вергилови

Деяна ВЪЛЧЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!