КООПЕРАЦИИТЕ ГУБЯТ ПОЗИЦИИ ОТ НЕДАЛНОВИДНАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

<<>> И от неумело управление, разбира се. Ето защо е необходимо преструктуриране в много спешен порядък! И на първо място – истински работещ закон за земеделските кооперации! – категоричен е г-н Станимир Станчев, председател на ППК „Малко Враново“ в едноименното русенско село.
<<>> За две години ръководството е инвестирало над милион и половина лв. в техника и земя. От 4000 дка през стопанската 2018-2019-та година днес колективът се грижи за 6 200 дка, които се обработват, торят и реколтират по правилата…

На по-малко от 40 километра източно от областния крайдунавски град в посока Силистра, в източната част на Дунавската равнина и на десетина километра южно от Дунав е разположено с. Малко Враново. Средно по големина село за мащабите на българските населени места, с основен поминък земеделие. Почвите и климатът са благодатни за основните култури – зърнени, слънчоглед, царевица, люцерна, зеленчуци и овошки. Близо тридесет години тук работи земеделска кооперация, която носи името на селото. От три години неин председател е инж. икон. Станимир Станчев, местен, зареден с енергия и идеи за утвърждаване на структурата като печеливша и перспективна. Нормално беше да започнем разговора за състоянието на кооперацията и първите и основни задачи, които г-н Станчев извежда с много усилия:

-Кооперацията е основана през 1994 г, тогава беше една от тъй нар. „орсовки“. Навремето е била доста силна, но през последните десетина години (преди 2017-та) започва да губи позиции. Хората го отдават на недалновидна политика. Когато поех ръководството от предшестващия председател, я заварих със стара руска техника, тук бяха останали единствените „ДОН“- ове, бих казал, в нашата община, а вероятно и в цялата област. През 2009-та са били закупени последните трактори. Заварих изтичащи 90% от договорите, които бяха валидни до 2019 г.
В нашата кооперация години наред се е торило едностранчиво – само и единствено с амониев нитрат. И така десетилетия наред. Почвите започнаха да се вкисляват, добивите да отиват все по-надолу… Складовете бяха полуразрушени, материалната база аморизирана, собствеността на земята – неуредена. Половината от парцелите на базата ни бяха държавни. Преобладаваха ДПФ-та. Тук хората се шегуваха, че дори и лопата да ти потрябва – няма, счупена беше! Припомням всичко това, не за да злословя, а да изостря вниманието на колективите, където все още работата върви „по течението“…
Но лека-полека започнахме да си поставяме реално изпълними и по приоритет задачи. Хубавото беше, че все пак имаше налични средства, колкото да завършим годината. Закупихме си комбинирани торове, направихме завой при технологиите, подменихме и препаратите. Но нямаше с какво да прибираме продукцията. През 2018 г имаше няколко срива в търговския регистър и близо два месеца отминаха докато се пререгистрираме. Все пак в средата на юни успяхме да закупим нова прибираща машина, която започнахме да изплащаме по-късно. И стана така, че само за две години ИНВЕСТИРАХМЕ НАД МИЛИОН И ПОЛОВИНА ЛВ. В ТЕХНИКА И ЗЕМЯ. Обновихме значима част от техниката, най-вече инвентара, закупихме си пръскачка, челен товарач, компактори. През изминалата година силно се надявахме да поемем малко въздух във финансово отношение, но ето, че ни връхлетя убийствена суша. Но въпреки това гледаме с оптимизъм в бъдещето.
Започнах с малко над 4000 дка земя, а сега стопанисваме 6 200 дка. Аз съм родом от това село, тук съм израснал, познавам полетата. А и в нашия двор винаги са се отглеждали и зеленчуци, овошки, бостани, животни сме имали. Почвите най-прилягат на основните култури – зърнено-житните и пролетниците. Реколтираме пшеница, слънчоглед, рапица, а миналата година „възродихме“ и производството на царевица. Не е тайна за никого, че много стопани се въздържат да я сеят, заради проблеми при опазването на продукцията. За първа година заложихме и рапица, а преди това – и протеинови култури (соя). Тя, известно е, е добър предшественик на последващата култура.
Пролетната сеитба при нас все още не е стартирала, температурата на почвата е ниска. Затова ще изчакаме благоприятно време. Есенниците ни са в много добро състояние, в сравнение с миналата година. Аз вече се моля за една нормална година, когато по-спокойно можем да си планираме задачите.
Икономист съм по професия, а първата ми специалност е инженерство. А на агрономия се уча всеки ден и то в движение… Но както казват старите хора: „година с година в земеделието не си прилича“ и всяка година земеделецът допуска къде по-малка, къде по-голяма грешка. На другата я оправя, и току-виж, че идва нова…
Досега по проекти на ПРСР не сме участвали, но подготвяме документи по новия прием, Мярка 4.1. През последните години за нас зърнопроизводителите нямаше предвиден ресурс за обновяване на технопарка, сега ще се опитаме. Но мислим и в посока напояване на културите. Следим новите технологии, дигитализацията. В тази насока ще се развиваме и всичко ще правим стъпка по стъпка. Имам колеги, които не успяха да раздадат рента, други, които още не са си погасили кредитите, затова ВСЯКА ИНВЕСТИЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДОБРЕ ОБМИСЛЕНА.
Доста средства погълнаха ремонтът и поддръжката на големия ни трактор, възстановихме и две стари машини, които буквално бяха за бракуване. Така че общо-взето се справяме с техниката. Да ви кажа, не съм кой знае колко обнадежден относно проектите, но поне да опитаме. Постегнахме и покривите на складовете тази година, за да можем да съхраним част от реколтата.
През следващата година на дневен ред ще бъде закупуването на нов мощен трактор. Но ще се съобразя при избора както със сервиза, така и с цената, разбира се. Закупихме си и метеостанция, навигационни съоръжения, софтуер за вкарване на данните за отделните полета. Предстои да включа и цифровия модел за диагностициране на болестите при културите. Всичко това ще ни улесни при борбата с вредителите, при профилактиката. Така че много работа ни предстои…
Екипът ни е от 11 човека, но в това число са включени охраната, администрацията. Доколкото можем оптимизираме бройката. Но не е важно само да даваш хляб на няколко семейства, важно е и да напълниш сърцата на хората от селото. Кооперацията помага на читалището, поддържаме църквата. Тридесет години никой не беше почиствал гробищния парк, заехме се и с тази задача. Вече две седмици част от техниката и трудовия ни ресурс са ангажирани и с тази дейност. С две думи – поддържаме духа на селото…
И тук е мястото да посоча, че у нас действащият модел на кооперативните структури е изчерпан, заложен е по други правила от близкото минало. През годините законът за земеделските кооперации е претърпял само козметични промени, нашите интереси не биват защитавани. И си задавам риторичния въпрос – защо никой не вземе пример от европейските кооперативи, да проучи как те работят, за да са успешни. Според мен е необходима СПЕШНА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КООПЕРАЦИИ.
Защо толкова много кооперации у нас фалираха и ще продължават да фалират? Пътят е един – ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ В МНОГО СПЕШЕН ПОРЯДЪК!
От много време с колеги обсъждаме принципите на акционерните дружества. Нашите член-кооператори са 260 на брой, а поне 80 от тях не са се появявали 20 години. Лудост е наддаването при рентите. Знаете какво се случи с рентите в Добруджа. За арендодателите тя винаги ще се струва малка, а кооперациите са абсолютно неконкурентноспособни структури. Да не говорим и за нелоялната конкуренция, която се шири навсякъде.
В бъдещ план? Предвиждаме модернизация на базата, на технопарка, но всичко не може да стане бързо, колкото ни се иска. През следващите години е твърде вероятно да се насочим и към животновъдство, при нас има база, която не се използва и ще започне да се руши. Трябва на всяка цена да си осъвременим сградния фонд и земята под него да стане наша собственост. Разполагаме и с мощности, и с работен ресурс за увеличаване и стопанисване на площите. Но на първо място трябва да бъдем умерени и устойчиви!
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 17-18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!