КООПЕРАЦИЯ НА ДОСТОЛЕПНА ВЪЗРАСТ ГЛЕДА С ОПТИМИЗЪМ В ИДНИТЕ ДНИ

* Само след 2 години ЗППК „Бъдеще 93“ от Свищовското село Овча могила, една от първите 7 кооперации у нас, ще отбележи 8 десетилетия от основаването си. В годините призовете и наградите на колектива се множат, а стопаните са уверени в силата на структурата.

* 15 000 дка е обработваемата земя, 200 елитни животни от Черношарената порода, 90% от технопарка е оборудван с нова и високопроизводителна техника – това са малка част от щрихите на дейността на колектива с председател Андрей Андреев.

Офисът на г-н Андрей Андреев, председател на кооперацията, се намира в центъра на с. Овча могила, в голямата административна сграда. Етажът е реновиран, обстановката е приятна. Погледът ни попада върху стените с грамоти, дипломи, картини, върху статуетките. Едната е връчена от НСЗКБ за кооперация с най-добри производствени резултати през 2014 г., другата е за успехи в говедовъдството и по-точно – Кооперация-Призьор със средна лактационна млечност от 6 825 кг при 3.70% масленост и 3.31% белтъчни вещества…

– Нашата кооперация е основана през 1993 г, но искам да посоча нещо важно – първата, на която сме наследник, е основана през 1940 г. и е една от 7-те кооперативни структури по това време в България – целенасочено посочи г-н Андреев. – През 2020 г, живот и здраве, ни предстои голям юбилей – 80 години. Отбелязахме 70-годишнината подобаващо, имахме големи тържества с много гости.

Преди 24 години е основана кооперацията от нов тип, аз бях член на първия управителен съвет, днес съм ръководител. Имаше и трудности, но благодарение на хората, които оставиха голяма част от дяловия си капитал, можем да кажем, че сме успешна структура. Затова и разполагаме с два стопански двора, единият е на влизане в селото, където е машинният парк, а в другия край е вторият – за складиране на продукцията. Там се намира и кравефермата.

В онези години предавахме по 14 тона мляко дневно, животните бяха 1700, сега имаме 200 животни, от които 100 дойни крави, а останалите са подрастващи, юници за ремонт на стадото, теленца.

Председател съм от 2008 г, до 2007 г бях три мандата кмет. Дали това ми помага в работата? Естествено, аз се сблъсквах с много проблеми при различни институции, имах срещи с много хора и ръководния ми опит си казва думата. А то няма кой знае каква разлика, защото голяма част от овчемогилчани са и наши член-кооператори.

Когато постъпих животновъдството ни беше на загуба, но нали, ние земеделските кооперации, имаме слабост към социалната политика, та се заехме и защитихме няколко проекта и в двата отрасъла. Подменихме оборудването на кравефермата, вкарахме нова техника – централен млекопровод, закупихме си миксер-вагон, храним стадата добре и съобразно категорията. Сами си произвеждаме фуражите. Нашето мляко попада в графата „фермерско мляко“ и сме доволни от цената.

В с. Хаджи Димитрово имаме фирма, на която предаваме зърното на ишлеме и получаваме готови смески. Закупуваме си бирена каша, храним животните по категории. Суровината предаваме на мандрата в гр. Елена, доволен съм от партньорството, среднодневно добиваме около 1400-1500 кг. Имаме си ветеринарен лекар, д-р Иванов, който е на трудов договор към кооперацията, но обслужва и животните на хората в селото. Бригадирът Петко Цветанов е ветеринарен техник, двамата са специалисти, отнасят се изключително отговорно към работата си.

Екипът в животновъдството е 12 души. ДНЕС ФЕРМАТА Е ПЕЧЕЛИВШО ЗВЕНО. Преди вас тук при мен беше бившият председател, заговорихме се и му казах, че от 4 години насам тя е на печалба, разбира се благодарение на това, че ние си произвеждаме фуражите. Но и субсидиите ни помагат много. Нашето стадо е племенно, регистрирано е по всички изисквания. Два пъти месечно фактурираме предадената суровина, така в касата постъпват свежи пари, а знаете, че земеделието е сезонна дейност.

Земята ни е малко над 15 000 дка, предимно сеем рапица, пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Грижим се за площи с люцерна и естествени ливади, но приготвяме бали и за стопаните от селото. Преди години отглеждахме зеленчуци – бамя, домати, само че работната ръка не достига, а и пазарите са несигурни.

ТЕХНОПАРКЪТ НИ Е ОБНОВЕН НА 90%. От 2008 г, откакто поех ръководството започнахме да купуваме машини. Защитихме 4 проекта и бяхме започнали 5-ти да разработваме, но го прекъснахме. Миналата година тук идваха специалисти от Оптиком и се оказа, че само от тази фирма сме закупили 28 машини! Ние сме крупен техен партньор, защото и като локация, и като обслужване са ни много удобни. Специалистите при необходимост ни обслужват още на деня.

Първите машини, които закупихме по програмите, ги продадохме и ги подменихме с нови. И прикачната, и самоходната техника е подновена. Казано точно В НОВА ТЕХНИКА СМЕ ВЛОЖИЛИ БЛИЗО 4 МЛН ЛЕВА. Но съм спокоен, че сега през октомври ще издължа последната вноска към Дойче лизинг. Така нямаме задължения към никого.

Правим рентабилно производство, земята ни е добра, подбираме подходящите технологии. Като цяло екипът ни е професионален, механизаторите са млади момчета, вече два пъти през зимата провеждат обучения в професионалната гимназия по селско стопанство в гр. Левски за добиване на категория. Механизираното звено са 14 души с ремонтните работници и двама души в кравефермата. Разбирате, че трактористите са и комбайнери. Административното ядро сме петима, четирима са заети във фурната, така че общо ставаме 40 души, а през летните периоди назначаваме и допълнително персонал. Отделно имаме и четирима общи работници.

Хората милеят за кооперацията. И аз самият съм член-кооператор, никога не ми е минавало през ума да си изкарам земята от структурата, да я предоставя на другиго с цел печалба. Когато започнах рентата ни беше едва 6 лв, а сега вече достигна 55 лв. Кооперацията дава сигурност, в това няма съмнение.

Стопанисваме и фурна, дневно се приготвят около 600 хляба. Капацитетът й е по-голям, но и хората вече понамаляват. Продължаваме да даряваме и да подпомагаме домове, читалището, училището, детската градина, футболния отбор. С техника оказваме помощ и на санаторния комплекс в селото.

Надявам се да настъпят положителни промени в нашите структури.

Отговорностите на ръководителя са много. А аз държа най-много на трудовата дисциплина, на качествената работа и не на последно – на общуването с хората. И още – трябва да сме позитивни, да вярваме в себе си, във възможностите си и в силата на екипа…

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!