КОШЕР В ДЪНЕР – НОВАТА МОДА В БИОПЧЕЛАРСТВОТО!

* Изобретател на уникалната пчелна къща е Мехмед Тупев от гр. Сърница. Казва, че в такъв кошер пчелите живеят в естествена среда, което е важно за тяхната жизненост.
* Формулата за успех на майстора е голямо желание, хъс и упорита работа.

Мехмед Тупев от гр. Сърница, област Пазарджик допреди 15 години си е вадил хляба с производство на мебели. Бизнесът обаче не вървял и той се преориентирал към фамилния поминък – пчеларство и производство на кошери.
-В нашия род аз съм трето поколение, учил съм се от баща ми и чичо ми – разказа той. За сметка на това пък е единственият в страната, който изработва кошери в дънери. На фона на растящия брой биологични производители на мед, тези кошери са изключително подходящи за биологично отглеждане на пчели. Още повече, че след 2020 г. в новия програмен период на Общата селскостопанска политика, е заложено изходните материали – като семенен и посевен, както и пчелния инвентар, да са сертифицирани като биологични. Уникалното изобретение е било представено за първи път по време на тазгодишната изложба „Апи България“. Тя е в рамките на международното селскостопанско изложение „Агра“, което се провежда в Международен панаир Пловдив. – С помощта на кошера в дънер се стремим да осигурим на пчелите естествена среда на живот и да им предложим повече контакт с природата. В гората, например, те се заселват в хралупи и там се чувстват много добре и са по-жизнени. Откривал съм рояци с пчели даже и под камъни. В нашия планински регион преобладава повече чам (иглолистна дървесина), а дънерите събираме от гората. От други райони пък намираме дъб и бук, които също са подходящи за изработката на кошери.
Специално кошерите в иглолистен чам правя като стандартен десетрамков кошер, в който може да се отглежда едно пчелно семейство. Благодарение на естествения материал не се допускат пластмасови или стиропорни плоскости, които често се срещат на пазара. Самият дънер се обработва така, че да е устойчив на влиянието на различни метеорологични условия. Отделно се обезпаразитява с биопрепарати срещу вредители, които по принцип зимуват и създават по няколко поколения годишно в дървесината. Последната фаза от обработката на кошера е импрегниране, а боите, които се използват, са също на екологична основа. Единственият проблем е, че производството на този вид кошери е малко по-трудоемко, а работата на пчеларя става по-сложна. Тъй като самата конструкция е по-тежка, това затруднява отварянето и извършването на осведомителен преглед на пчелите, но с това се свиква. Иначе ваденето на мед не е проблем, тъй като към дънера е пригодена стандартната по размер рамка, която се използва и се намира в България – уточнява г-н Тупев.
Досега е изработил десетина кошера в дънери. Иначе от стандартните къщички за пчели, които са по-олекотени, прави 500-600 броя на година. Тях майстори в старата си дърводелска работилница в Сърница, пригодена за мини цех за кошери. Казва, че въпреки голямата конкуренция, успява да ги продаде, тъй като търсене на кошери имало непрекъснато. Благодарение на Националната програма по пчеларство, която обхваща периода 2017-2019 г., все повече хора се ориентирали към сектора.
– Специално в района на Сърница пчеларите са късметлии, тъй като в Балкана няма интензивно земеделие с масово прилагане на пестициди, които да унищожават пчелите – споделя г-н Тупев. Той вади мед от 40 кошера, разположени на 1300 метра надморска височина. Оставя ги на постоянно място, тъй като няма време да упражнява мобилно пчеларство. Пашата там е ливадна, а медът, който се получава – букет. Въпреки, че не притежава сертификат за биологично производство, медът му е с качествата на биологичния – не само заради отдалечеността на пчелина от често третирани площи с пестициди, но и заради чистия планински въздух и начина на отглеждане на пчелите и поддържане на кошерите. Както с кошерите, така и с реализацията на меда, г-н Тупев също няма проблеми.
В бизнеса на Мехмед Тупев участва цялото му семейство, а дясната ръка е съпругата му. Той пресмята, че едно четиричленно семейство може да се издържа основно от пчеларство, без странични дейности, но да има пчелин с 400-500 кошера. Важно условие е също реализацията на меда и пчелните продукти да става директно, от самите производители, които участват на фермерски пазари, а не чрез прекупвачи, които да им „извиват ръцете с ниска изкупна цена“. В някои райони на страната тази година изкупната цена на меда падна до 4-4,50 лв. за килограм. Сривът е въпреки слабата реколта, която заради лошите климатични условия, намаля с 50 процента. В тази връзка той подкрепя искането на бранша да получи държавно подпомагане по схемата „Де минимис“.
За съжаление пчеларството е пренебрегван отрасъл в България, а той е най-добър в различни аспекти: както за опрашване на културите, така и за производството на мед и пчелни продукти. Ако не е пчелата, няма как да имаме хубаво земеделие. Необходимо е към националното подпомагане към сегашните мерки да се включи и помощ за закупуване на лекарства за пчелите, които са доста скъпи, както и за лабораторни изследвания, предлага биопчеларят.
На тези, които тепърва смятат да се ориентират към пчеларство, препоръчва, ако нямат голямо желание, да не се захващат. От една страна то е много хубаво и приятно занимание, но от друга страна човек трябва да има страшно голямо желание и да му се отдаде изцяло. Защото един хубав и печеливш бизнес може да се развие само с хъс и упорита работа, категоричен е г-н Тупев.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр- 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!