Кръгла маса на Националния събор на овцевъдите събра добрите практики в сектора на 18 държави от Европа и Азия

*Представителите обсъждаха дигитализацията и привличане на младите хора в бранша. Бяха представени акценти в европейската политика за цифровизация на секторите и финансови инструменти.

Осмото издание на Националния събор на овцевъдите в България беше посетено от над 160 000 гости от страната и чужбина. То се проведе от 10-ти до 12-ти май край Петропавловския манастир, близо до град Лясковец. Събитието регистрира истински рекорд в съботния ден, когато 80 000 души разгледаха различните изложения, забавляваха се,дегустираха и пазаруваха качествени български продукти и храни.

Акцент във форума бе кръглата маса с международно участие на представители на овцевъдни и козевъдни организации от 18 държави от Европа и Централна Азия. Участваха браншови структури от Азербайджан,Албания, Армения, Босна и Херцеговина,България, Великобритания, Дания, Испания,Казахстан, Киргизстан, Литва, Латвия,Северна Македония, Молдова, Словения,Сърбия, Узбекистан и Франция. Чуждестранните представители обсъдиха цифровизацията на сектора, както и предизвикателства пред младите овцевъди и козевъд и, и пред младите потребители.

Събитието откриха съпредседателят на НОКА Симеон Караколев и зам. министърът на земеделието д-р Янко Иванов. Европейските финансови инструменти за цифровизация на земеделието представи Нивелин Ноев, координатор „Финансови инструменти и взаимоотношения между групи производители“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) на Европейската комисия. Политиките и финансирането за младите фермери в контекста на Общата стопанска политика на ЕС бяха конкретизирани от Владимир Уручев, депутат в Европейския парламент от 2014 до 2019 година.

Международната среща на бранша се организира ежегодно в рамките на Националния събор на овцевъдите от 2013 година. Форумът се наложи като платформа за обмен на добри практики за оптимизиране на отрасъла, разработване на предложения за актуализиране на политиките по овцевъдство и козевъдство и общи проекти между участващите организации.

Владимир Уручев: „В новата ОСП 2% от бюджетите на държавите-членки са за директни плащания за младите стопани“:

– Европейският парламент в свой доклад за новата ОСП определи овцевъдството и козевъдството като най-уязвимите сектори. Тези браншове се нуждаят от специални мерки за подкрепа, като са внесени и предложения в тази насока. Анализ на състоянието им беше направен и от Министерството на земеделието и храните, като мерките бяха включени в Националния стратегически план. Бяха систематизирани основните предизвикателства пред тях както в европейски, така и в национален мащаб.

На едно от първите места е застаряването на работещите в бранша. В тази насока е острата необходимост да се популяризират сред младите хора и да бъдат привлекателни за тях. Младите са носители на новото, а атрактивността на тези сектори минава през въвеждането на модерните технологии в селското стопанство. В новата ОСП за младите фермери е отделено специално място. Близо 2% от бюджетите на държавите-членки трябва да отидат под формата на директни плащания за младите стопани. Младите фермери трябва да бъдат подпомогнати по различни начини – със земя, финансиране, обучение…

Много полезен инструмент за популяризиране на тези сектори сред потребителите и самите стопани е и Европейският форум за овче месо.

Актуална и печеливша се очертава и „модата“, свързана с екологизацията и консумацията на чиста продукция. Затова националните стратегически планове трябва да обхванат овцевъдството и козевъдството. Но основната им визия трябва да е свързана с въвеждане на цифровизацията.

Дигитализацията в селското стопанство е полето с най-много иновации, които навлизат с висока скорост.

Тя е актуална тема и излиза на преден план като част от европейската политика след 2020 г. През януари МЗХГ също представи проект на стратегия. Едно от предложенията е разработване на интернет-портали, един от които е за създаване на система за бързо оповестяване при проблеми в животновъдството. Той е необходим в ситуации, каквито имаше наскоро във връзка с нерегламентираните пръскания в определени райони, които принудиха пчеларите да протестират. Такава система би могла да подпомогне, а и да предотврати подобни кризи. В нея е заложена комуникация на риска, между хората, които управляват сектора и потребителите – допълни г-н Уручев.

Нивелин Ноев, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК: „Близо 1 млрд.евро бяха инвестирани от ЕИФ в информационна структура в селските райони“:

– В момента са предвидени около 6 млрд. за инвестиции в селските райони в тази насока, като са впрегнати усилията на още 4 служби на Европейската комисия. Разбира се, по отношение на цифровизацията в този сектор има редица предизвикателства. Внедряването на новите технологии е срезиона инвестиция за стопаните. Немалка част от младите фермери не виждат смисъл от въвеждането им. Липсват специалисти, които да консултират производителите при работа с цифровите носители…

За да се промени това, трябва да се създадат платформи, които да стимулират въвеждането на цифровизацията в селското стопанство. В този насока е важно всяка страна да въведе стратегически план и да приеме Стратегия за цифровизация в агросектора. България също работи в тази насока и се очаква през следващата година да бъдат представени част от постигнатите резултати.

Важно е на цифровизацията и внедряването й да се гледа като на интегриран подход. Той предполага пълно интегриране на информационните потоци, пълно съгласуване на дейностите между отделните субекти – стопани, бизнес, научно-изследователски институти, образователни институции, медии и др.

С цел въвеждане на цифровизацията в агросектора, съществува идея във всяка страна-членка да се създадат информационни хъбове. Ако в една страна се внесе проект в сферата на роботиката, тя може да потърси оценяващ експерт в останалите хъбове. Предвидена е и мярка за изграждане на такива структури, като за проектите е заложена 100%% подкрепа.

Изключително важно е да бъде създадена мрежа от различни субекти, които да си взаимодействат – фермери, научни институции, консултанти и др. В тази насока е създаването на европейски информационни групи, като в рамките на ЕС са сформирани 900 такива. Очакваме и у нас да бъде отворена тази мярка.

Проекти – европейски примери за дигитализацията в агросектора.

По проект по програма „Хоризонт 2020“, който включва 6 държави, е изработена специална информационна платформа. На нея се представя информация за научнотехнически и практически иновации в агросектора. Вторият реализиран проект обединява 16 страни-членки. Пилотни стада животни са свързани с дигитални колани, при които чрез сензори се следят различни параметри. Тези дигитални устройства събират много данни, които трябва да бъдат обработвани.

Обект на бъдещ проект е да се създаде модел за бърз анализ и използване на данните. Третият проект използва GPS-навигацията, за да се следи движението на стадата на пасищно отглеждане.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!