КЪЩАТА НА ЧУДОМИР – ДУШАТА НА ТУРИЯ, КЪДЕТО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ БАВНО…

*Къщата музей на Димитър Чорбаджийски (Чудомир) е емблематична и поддържа живеца на павелбанското село. Хиляди декари розови градини и лавандулови полета разнасят ухания напролет. Животновъдството и най-вече козевъдството са добре развити, къщите за гости очакват своите посетители, за които околността предлага приятни забавления – за всичко това разговаряме с младия кмет Ганчо Петков.

Лесно и бързо се стига до павелбанското село Турия. Разположено е само на 4-5 километра до курортното градче, то е последното от обл. Стара Загора по посока Брезово и Пловдив. Скътано между две планини, по-близо до склоновете на Средна гора, Турия е притегателно място за екотуризъм.
С младия кмет, г-н Ганчо Петков, решаваме да водим разговора не в кабинета му, а навън сред природата&

-Родом съм от това село, кмет съм първи мандат. Успях в надпреварата и сега работя, за да бъда полезен на хората. Турия е селото на Чудомир, а турийци са неговите потомци, обичат шегите и закачките – започна г-н Петков. – При нас няма други етноси, семействата са изцяло български и може би това е запазило и местния бит. Постоянно живеещите тук сме около 300.
През лятото идват доста хора, а сега покрай пандемията интересът към закупуването на къщи и то от млади семейства най-вече, се увеличи. Има и доста закупени имоти. Мястото е уникално, няма промишленост, тук ухае на българщина и на рози…
Когато започнах работа като кмет, заварих селото в добро състояние, предходният колега също е работил с желание. Сега сме в очакване на асфалтиране на пътя Павел баня -Турия. Наболял проблем е! От селото нагоре го понаправиха, но имаме уверение от местната управа, че в този втори етап на проекта асфалт ще бъде положен между двете населени места. Миналата година бе изградена подпорна стена на Турийска река, след Павел баня тя се влива в Тунджа. Буйна е след топенето на снеговете, и наводнения са ставали доста, та се наложи да се почисти коритото й. Екип от нашата община регулярно осъществява контрол.
Канализация в селото нямаме, защото нямаме и пречиствателна станция. През лятото ни подмениха водопровода, питейна вода вземаме от Стара планина, тече гравитачно. Тръбите са стари, остават още 500-600 метра за подмяна.
Населението при нас е по-възрастно, но в събота и неделя „се подмладява“. Имаме си голямо читалище, Клуб на пенсионера, много са активни нашите хора. Преди 5-6 години детската градина бе затворена, с транспорт от общината децата се извозват до града.
Гордеем се с къщата на Чудомир, тя се радва на висока посещаемост и за щастие стана известна и сред младите през последните години. Големи амбиции ни завладяха да разширим Чудомировите празници, но това няма как да се случи във време на пандемия. Имаме и много добър кукерски състав, и аз съм участник в него, доста страни сме посетили. Основната група наброява 30-35 човека, но и немалко деца се включиха. Всеки сам си изработва костюма, поддържа го и всичко това го прави с много мерак.
Обработваемата земя на селото не е голяма, но преобладават масивите с рози и лавандула, картофи отглеждат стопаните и пасища си имаме, та животновъдството ни е развито. Преди години във всеки двор имаше животни, но хората вече се разделиха с тях.
Аз обичам да съм сред хората, да чуя техните радости и болки, както се казва. Доволен съм, че в селото ни няма престъпност, много добра е координацията с РПУ Казанлък и Павел баня, спокойни са турийци.
ЕЖЕДНЕВИЕТО ПРИ НАС ТЕЧЕ БАВНО… Такова е усещането. Тихо, спокойно, задушевно (усетихме го и ние, когато възрастните жени, седнали на раздумка пред къщите, ни поздравяваха с „добре дошли в нашето село“). Клубът на пенсионера е в непосредствена близост до кметството, празнуват се всякакви поводи, жените приготвят различни вкусотии, черпят всички. Има приемственост между млади и стари. От голяма полза ни е и близостта до курорта. Съвместно с Община Павел баня разработихме посещавани дестинации и Турия е една от тях. Имаме планове за бъдещи проекти, дано ги реализираме. Но очакваме да свърши пандемията и хората да са спокойни.
Зад нас има камък с кръст и параклис. Камъкът е поставен от жителите, когато всички мъже по време на Първата световна война са били мобилизирани и жените им са идвали на това място на църква, за да се помолят за тях да се върнат живи и здрави. Та оттогава е този кръст. През втория четвъртък от май се прави молебен и традицията е съхранена повече от век. А виждате ли там долу, имаме и черешово топче.
Какво включват бъдещите ви планове? Много неща ми се иска да се случат, но все пак сме зависими от общината, от еврофондовете, от средствата, точно казано. И при нас фермерите помагат с каквото могат, каквото им е на сърце. Съборът на селото ни е на Димитровден, и църквата ни е „Свети Димитър“. През последните години туризмът при нас се развива доста успешно. Изградиха се къщи за гости, комплекси и посещаемостта е висока. В събота и неделя те са пълни.
Наблизо в местността „Пиростията“ имаме скален феномен, върви се по главния път след селото на около 400 метра, за удобство е поставена табела. Пътеката е маркирана, дълга е около километър и 200 метра, но се стига пешком. По пътя за Брезово имаме кичест габър, който е уникален за Балканския полуостров, над 700-годишен е. Кът за отдих изградихме миналата година, скамейки поставихме. Емблематичен за селото ни е и този орех в центъра, вероятно е на два века.
Селото ни оживява по време на розобера, много берачи идват от къде ли не. Събират цвета, в Турия работи и розоварна. Въздухът при нас е уникален, хубаво ни е селото и си го пазим – обобщи младият кмет.
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!