<> Сем. Ваня и Иван Павлови от Пловдивското село Поповица са щастливи, че са направили верния избор – стопанисването на овцевъдна ферма и отглеждането на зеленчуци. Успяват с много грижи, стремеж към усъвършенстване и нескончаема любов към животните, към културите…

Учудвате се нали, как ли могат на едно място да се съберат овце и агънца, кокошчици и петлета, едри и вкусни пиперки, екзотика, проблеми (те не подминават нито едно производство), но и усмивки. Да, това го забелязахме на пръв поглед в стопанството на Ваня и Иван Павлови от с. Поповица, Пловдивско. Неизменната усмивка допълва чара на младата фермерка. С едно „добър ден” се разминаваме с Иван и неговия помощник и сядаме под короната на едната от пищните албиции, които щедро раздаваха ухания и багри в компанията на „подвикването” на японските петлета. И ставаме подвластни на разказа на Ваня…

• При нас е по-точно поминък – скромно уточни тя. – Рано започнахме, родителите ни са се занимавали със селско стопанство, свекърът ми винаги е имал животни, и съпругът ми с това се занимаваше, а аз реших да го подкрепя. Земята тук е наша, собствена и това все пак ни окуражи. Разбира се, започнахме с инвестиции, но умерено, защото дейностите ни са разностранни. Само на това землище полето е около 3 декара, купихме съседната нива, така поетапно увеличаваме площите.
  Овцете в началото бяха 90, след това закупихме още трийсетина, оставяхме приплодите и така увеличавахме стадото. Сега поголовието е над 220 овце, шилета, кочлета. Отглеждаме двете млечни породи Лакон и Хиос. Но повече сме ориентирани към Лакон. Защото са продуктивни и млякото е качествено и с високи показатели. Доим ограничени бройки, суровината предаваме на „Маджаров” и смятам, че партньорството ни с тази фирма е успешно. Преди това цели две години търсихме верния път, ту не ни плащаха, ту пък ни обвиняваха, че вода наливаме във ваната, нещо за което и не сме си помисляли дори. Сега изкупната цена е лев и трийсет, по-добра е от тази на досегашните ни партньори. И заплащането е регулярно.
  Тънкостите в работата са много. Животинките си искат грижи, ежедневни и това което правим е в защита на каузата да произвеждаме и предлагаме чисти български продукти. За да могат нашите деца и бъдещото поколение да се расте здраво и да цени родното производство. Аз и съпругът ми основно сме ангажирани, но понякога ни помагат родителите, приятели. Стадото извеждаме на паша в околността, ползваме общинско пасище. Налага се да закупуваме бали (трябват ни около 3 000), концентрат, макар че сеем царевица, люцерна. Допълнително сме наели 80 дка полета на собственици от селото. Намерението ни е през идната година да ги увеличим.
  Зад фермата са оранжериите, да не ви казвам и там колко е работата, но това ни харесва. Понякога няма време да се приберем у дома, оставаме на фермата, най-вече през агнилната кампания, по време на активните периоди.
  Атанас Караколев е нашият регионален ветеринарен лекар, компетентен е и профилактиката и лечението на животните сме възложили на него. Спокойни сме в това отношение. Закупили сме си кочлета от същата порода Лакон. Процентът на плодовитост е различен, имали сме близнета, но аз държа като че ли агнето да е едно, за да го отгледа майката, а ние да си го доотгледаме.
  Всичко е от значение – храненето, условията в обора, и най-вече
  ДА ДАРИШ ПИТОМЦИТЕ СИ С ЛЮБОВ, МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ!
  А ние си ги обичаме, зимата още като ни видят с бибероните изправят главички и чакат да ги нахраним. Животните не признават делник и празник, почивка нямаме, ако отскочим два дни на морето, сякаш сме били цяла вечност, така ни се струва. И мисълта ни тегли все насам към фермата.

Оранжерийно производство развиваме от четири години, насочила съм се към залагането на бял пипер, правим заявки за производството на разсад и получаваме растенията здрави, закалени. Отначало се спряхме на хибрида „Пирует”, но тъй като не е устойчив на вредители, започнахме с Топзел. Допадна ни, защото растенията не страдат от бронзовост, а тази характеристика е много важна. Дават едри и изравнени плодове с тегло около 120-130 г. Освен, че е ранен, той е и високодобивен и вкусен. Подходящ е за българския пресен пазар през целия сезон. Сама си го засаждам, сама си го бера. И това ми харесва.
Пиперът е многогодишно растение, стига да го запазиш. Някои стопани не го колтучат, но аз направих това и съм много доволна, продукцията дойде по-рано и плодовете бяха едри.
Над 8 тона пресен пипер добиваме от декар покрита площ. Търговците ни познават, предпочитат нашата стока и я изкупуват приоритетно. Няма как, трябва да развиваме и съпътстващи дейности, за да допълваме и бюджета.
Но това не е всичко, зеле сме засадили на открита площ (10 дка). То ще дойде като продукция и приходи на по-късен етап. Уча се в движение в процеса на работата, но когато се налага ползвам услугите на специалисти агрономи. Стриктно държа да прилагам разрешените препарати за растителна защита и да спазвам карантинните срокове.
Идната година имаме намерение да отглеждаме краставици. Да сменим сеитбооборота. Почвата при нас е песъклива, глинеста, наносна, нали реката минава все пак наблизо…
Аз имам земеделско образование, завършила съм икономика на селското стопанство в техникума в Садово, а в момента продължавам във ВУАР – Пловдив. Съчетавам работата с учението.
Субсидиите? Не достигат, но нека си го кажем направо, ние българите винаги ще твърдим, че са малко. Добре е обаче да се подпомагат младите, да ни стимулират. Аз кандидатствах по мярка за млад фермер, ежегодно ме проверяват по няколко пъти и така е редно. Но ето, заради регистрацията овцете ми, които реално ги има, и вие ги виждате, се водят виртуални. Вместо да се грижа за стопанството аз трябва да тичам по институциите да доказвам очевидни неща.
Нашата ферма не е регистрирана по селекционен контрол и получаваме по 35 лв на овца. Смятате ли, че тези пари са достатъчни за закупуване на фуражи, за труда ни – на нас и на родителите и приятелите, които ни помагат. За оранжерийната продукция подпомагането е малко повече на база добивност. Но нека бъдем реалисти – малко или повече субсидиите все пак са помощ.
И да не ви прозвучи пресилено, но като съм на фермата се чувствам прекрасно, спокойно е сред животинките. Не мога да си представя, че бих се върнала на работа в цеха, където преди съм била. А тук съм сред природата, засадихме си тези красиви албиции още като дойдохме, и на вас ви направиха впечатление. Пандемията не я усетихме, във фермата и на полето вирус няма…
В бъдещ план? Ще наблегнем на технологията, настояваме да механизираме процесите и ако имаме сили и възможности да разширяваме полетата. Засега наемаме фирма с багерче да почиства помещенията, торът разхвърляме по блоковете.
Що се отнася до оранжерийното производство, нещата стоят така, ако сама трябва да се занимавам, това ми стига. Защото работна ръка няма, а ако все пак намериш, трябва непрекъснат контрол.

Както се поздравихме на идване, така си пожелахме и спорна работа със съпруга на Ваня. По думите й, той е по-скромен, не обича да дава интервюта. А най-вероятно не му беше и до това, за него всяка минута беше ценна.
Научаваме, че нашата събеседничка и любезна домакиня има още две сестри, и те се занимават със земеделие, та си обещахме, че и тях ще посетим, защото положителният опит трябва да се споделя.
Велина ПЕТКОВА.
(повече в Агровестник – стр. 11-12)