Лесичери е спокойно място, с перспективи за развитие на бизнес!

* уверява кметът на павликенското село Димитър Митрев.
* Местната църква „Св. Архангел Михаил“ е построена от Уста Генчо – най-добрият помощник на Колю Фичето – през 1873 г. Тя е единствената в България, в която са изобразени чудесата на Свети Архангел Михаил.

Димитър Митрев е роден през 1964 г. в село Баскалци, община Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. От 1991 г. е кмет на село Лесичери, община Павликени, област В. Търново. Никога не е бил на втори тур на избори. Женен, с две деца.
– Г-н Митрев, защо селото носи това име и кои са най-интересните моменти в неговата история?
– За името Лесичери има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност – Леско. В землището са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя. В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда).
Любопитното е, че оттук е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега. В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население „Марковия камък“. Той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5-7 м и диаметър около 3 м. Според археолозите, съществуват две версии – едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян. Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове.
Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която е заровено съкровище, но който се е опитвал да го намери, не се е върнал обратно.
Жителите ни са около 500 души. Вече години наред тук живеят е англоговорящи семейства – англичани и шотландци. Вече няколко имота са закупени от руснаци. Предполагам, че това, което привлича чужденците е спокойствието.
Интересното е, е че половината от жителите са коренно население, а останалите са преселници от Петричко. През 70-те години на м.в. тук пристигат 40-50 семейства от Югозападна България. Сред пришълците са и моите родители. Когато пристигнахме тук, бях четвърти клас. Хареса ни Павликенският край, защото е известен с традициите си в земеделието.
Обработваемата земя в землището на Лесичери е 16 000 дка. Около три четвърти от нея се стопанисва от двама големи арендатори, а останалата една четвърт – от десетина по-малки. Производството на декоративни храсти е изключително развит отрасъл. Работят четири големи разсадника и двадесетина по-малки, в домашни условия. Общата им площ е около 700-800 дка. На наша територия се намира и цех за малотрайни колбаси, който също създава заетост. От една година заработи и асфалтовата база, която вече започна да произвежда продукция.
Доста отдавна всестранната кооперация, която се намираше в сградата на бившето РПК, беше продадена поради натрупани задължения. Сега в нея работят хранителен магазин, заведение, ресторант с лятна градина. Бившето ТПК „Труд“ също смени собствеността си и в него се помещава хранителен и строителен магазин, както и заведение.
Училището е закрито преди 10 г. и децата се извозват с бус до средищно училище в Павликени. Същото се отнася и за малчуганите, които посещават детска градина и ясла – и те пътуват до общинския град. От пет години търсим купувач за сградата на училището, но засега няма интерес. Преди няколко години пристигнаха инвеститори, които планираха да изградят в него винарна. Искаха да закупят и старите лозя в Лесичери, които са над 450 дка. Проблемът е, че са раздадени на много собственици и осъществяването на сделки с толкова много продавачи се оказа невъзможна задача. Този факт отказа предприемачите.
С общински средства всяка година поддържаме и ремонтираме пътя между селата Дъскот-Лесичери и Мусина, което е връзката ни със В. Търново. Искахме да имаме пречиствателна станция, съвместно със съседните села, но тази идея не се осъществи. Обаче пък успяхме да направим водохващане и довеждащ колектор. Изградихме нова здравна служба, където се намира общопрактикуващ лекар, който обслужва и близки населени места. Ремонтирахме и изградихме нов читалищен салон, в коридора пред него сме оформили етнографска сбирка. Дейност развива и пенсионерският клуб.
Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена от Уста Генчо – най-добрият помощник на Колю Фичето през 1873 г. Самият Кольо Фичето бил зает с друга работа, но редовно контролирал строежа. Църквата е строена няколко години от цялото население, а големите каменни колони, използвани за строежа, са докарани чак от Никополис ад Иструм. Тя носи типичния за възрожденски строител архитектурен стил. Интересно е да отбележа, че на освещаването й на 8 ноември /Архангеловден/ през 1875 г. Бачо Киро държи тук пламенна реч.
През последните години полагаме много усилия за поддръжка на храма, чийто празник е на 8 ноември. На тази дата отбелязваме и празника на Лесичери. Преди 20 години започнахме ремонти със средства от дарители, като малки суми осигурихме с проекти към Дирекцията по вероизповеданията. В момента почти е завършено стенописването му, като изключителна заслуга за него има г-н Стефан Колев – собственик на „3 SOT“ – В. Търново.
Нашата църква е единствената в България, в която са изобразени чудесата на Свети Архангел Михаил. За образци на част от сцените са ползвани стенописи в Хрельовата кула в Рилския манастир, както и храмове в Македония…
Селото ни е с добри възможности за бизнес, тъй като има стратегическо местоположение – на 12 км от Павликени и на 30 км от В. Търново. Нямаме безработица, съхранили сме традициите в различни земеделски отрасли. Лесичери е спокойно място за живеене и затова привличаме дори чужденци.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!