ЛИЛАВИТЕ ЦВЕТЧЕТА ТЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВ И БОГАТ!

* Променят и психиката на човека – споделят нашите събеседници Хасан Тахиров и Нермин Исмаил от Момчилградско, на които преди десетина дни гостувахме за втори път.
* Полетата с шафран лилавеят, събирането на цветовете и близалцата са неотложна и отговорна задача на стопаните.
ТЕМЕНУЖЕНА ЕСЕН!Такава я видяхме отблизо – ние екипът на „Агровестник“ и десетина ентусиасти, за които нестандартните и малко познати култури са предизвикателство. Листата на дърветата и храстите бяха позлатени, а шафрановата нива беше в друга премяна.

С усмихнатата, предприемчива и успешна фермерка Нермин Исмаил от с. Глухар, общ. Момчилград ви запознахме през август, когато приключваше със сеитбата на своята нива. Откликнахме на поканата на г-жа Исмаил и на председателя на Асоциацията на производителите на шафран и шафранови биопродукти в България, г-н Хасан Тахиров и отново поехме за Родопите. Цъфтежът на най-скъпата в света подправка беше започнал. Десетина сръчни родопчанки полагаха шафранови грудки на ново поле от 20 декара и събираха поетапно уханните цветчета. Та, работа колкото щеш!
– Добре сте дошли! – посрещат ни Нермин и Хасан. – Бързаме да свършим днес, за да не изпуснем хубавото време. Този материал е мой, аз го произведох, та дори ми остана и за продан – пояснява фермерката. Грабва една луковичка и набързо ни въвежда в биологията на растението.
– Всяка луковичка подсказва колко „дечица“ ще роди. Ще ги извадя през юли, но след десетина дни повечето от тях също ще цъфнат. Така съм забелязала – в рамките на две седмици на нивата винаги има цветове. Трябва да ги събираме, за да не увяхнат.
През 2016 г. направих първата сеитба, през 2017 г. брах само китките, без да събирам луковички, а тази година преди два месеца ги извадих, сортирах ги по големина, оставих си материал, излишния го пласирах.
Ако сте решили да отглеждате шафран и имате подготвени площи, то тогава може да ги оставите 4-5 години, хем китки ще берете, хем и техните детки ще се развият и нараснат. Но кое е по-рентабилно, да се изважда шафранът или да се остави да се размножава? – често ме питат колегите? По-добре е да ги вадите и да събирате детките, които могат да бъдат много на брой. Разбира се, да берете и цветовете.Те са ценните, те носят големите приходи. Но това зависи от стопанина…
– Всеки има свой начин на работа, както при останалите култури. През март-април килограм луковици (смес) върви по 20 лева, чувал от 20 килограма събира средно 2 000 луковички. За декар са необходими 120-130 килограма при нормална сеитба от хубав калибър – допълва Хасан Тахиров. – Засейте ги на разстояние 8-10 сантиметра, дори и да са по-дребни те ще наедреят, ще се изравнят.
– Тринадесет са работничките на шафрановата нива. Идват от различни села – от Люляково, Стремци, Глухар. Благодарни са ми, че им създавам работа, че си докарват доходи – посочва Нермин. – Хубавото е, че цъфтежът е поетапен, до обяд пълним 10-15 каси с китки, след обяд им ги доставяме по домовете, утре сутрин сме отново тук, зареждам ги с нови цветове и събирам отделените близалца. Що се отнася до сушенето, то когато ги оставя на естествено изсушаване върху чаршаф на сянка за ден те „дръпват влагата“.
Но забележете, има опасност шафранът да прецъфти, затова берем ден за ден.
Ако искаш да си храниш семейството, да въртиш бизнес, то два-три декара са ти достатъчни. Аз сама за ден-два ще ги посея, разбира се свикнала съм, имам опит, зависи от сръчността, но нека да го кажем за 3 дни. Пак не е много. След това нямаме грижа за тях, стига полето да не се заплевели, и след месец и половина започва беритбата. При нея сме ангажирани седмица, най-много две. И през юни на другата година (ако си решил да печелиш и от луковичките) ги събираш. Съхраняваш ги и наесен ги засаждаш отново.
Трудно се работи на тези големи полета, затова си механизирахме дейностите, закупихме си и техника, машина за засаждане втора ръка може да се намери за 4-5 000 евро. С нея сеем 10 дка на ден, ако работим до късно – може и повече. За два дни през 2016-та година засяхме 40 дка.
Пазари има в чужбина, има и у нас. Поискаха ми стока от Франция, от Италия, от Германия, от къде ли не… У нас и за 10 лв. и за 15 лв. грамчето съм продавала. А жълтите плодници ги купуват по за 5 лв. грама. В Европа цената на качествения шафран е 10 евро. И сините цветчета се търгуват, макар и по-евтино, от тях се произвежда шафраново масло.
НЕПРОДАДЕН ШАФРАН НЯМА ДА ОСТАНЕ, ГАРАНТИРАМ ТОВА!
* * *
– Членовете на нашата асоциация нарастват – разказва г-н Тахиров. – Но ние вече искаме не само да произвеждаме шафран и да печелим от суровината, а да произвеждаме шафранови продукти, защото забележете, от 1 кг шафран може да се произвеждат чайове за 80 000 лв. Скоро на родния пазар ще пуснем три вида чай, разработваме ги съвместно с БАН. Сътрудничим си с БАБХ, с института „Пушкаров“, със Софийския университет.
Подправката се включва в пасти за зъби, в сладкиши, в лимонадите, шафрановата водка е много вкусна. Искаме да използваме съществуващите фабрики, а не да изграждаме нови.
Инвеститори от Катар настояват да си партнираме, но аз искам добавъчната стойност да остане в страната ни. Разбира се, редно е да лицензираме продуктите на името на кооперацията и естествено е малка сума да остава и за нея. Все едно сме акционерно дружество. А в близко време ще заработи Българо-ирански център за развитие на шафрана и на шафрановите продукти.
ТАЗИ ГОДИНА У НАС ИМАМЕ РЕКОЛТИРАНИ ОКОЛО 8 000 ДЕКАРА С ШАФРАН. Близо 4 тона маломерни луковички и половин милион едри са продадени на стопани. Но ние на всяка цена контролираме произхода на стоката. Когато не достигнат нашите, купуваме от Холандия и само за един сезон те се аклиматизират при нас.
Помислили сме и за Демонстрационен център за развитие на тази култура, ще организираме и срещи. Чуждестранните търговци се интересуват от количества и от чист и качествен продукт.
Само в Катар средногодишно използват 50 тона шафран, забележете, тази малка държава. Както ние на масата си слагаме сол и чер пипер, така и катарците не сядат без шафран. Над 100 са видовете шафранови продукти. И иранците настояват да сключим договор за производството им и то да бъде в България. Ние имаме интерес да ползваме готовите ирански рецепти, те от своя страна настояват да стъпят на европейския пазар.
БЪЛГАРИЯ Е ПОРТАТА….

(повече в Агровестник – стр. 14)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!