ЛОЗАРСТВОТО СТРАДА ОТ ЛИПСАТА НА БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ И СУБСИДИИ КАТО В ГЪРЦИЯ

* твърди Иван Тянков, който стопанисва малък лозов масив край хасковското село Тънково и е успял за затвори цикъла на производство.

Иван Тянков е родом от село Тънково. Стопанство му е тук на село. С лозарство и винопроизводство решава да се занимава преди 14 години:

– Започнах, както се казва направо от нулата. Наоколо нямаше свободна земя, тя беше разпокъсана и пръсната, трудно можеше да обособиш повече декари на едно място. Хората не си даваха парцелите, но с много усилия успях да направя заменки, за да изградя масив от 50 декара.

Започнах най-напред с пипиниерство, тоест с производство на лозов посадъчен материал. В този период през ръцете ми минаха всевъзможни сортове – десертни и винени. Тогава вече започнах да ги подбирам и направих това лозе. Моят баща също се занимаваше с пипиниерство – облагородяваше лози, но любителски, и от там може би покрай наблюденията ми се породи и моето желание. Сигурно още от дете е имало нещо в мен.

В момента винените сортове са доста, не мога да ги изброя всичките. По малко са от всички, като започнем от белите – мускат отонел, врачански мискет, тамянка, траминер, шардоне, шане блан. От червените имам мерло, каберне, каберне фран, мавруд, аликан, буше и сира.

Нашият регион – от Стамболово през Любимец до Свиленград и Ивайловград е по-подходящ за червените вина. Природата ни е дарила с тази земя и трябва да се гордеем с нея. Тук за цяла България и може би и за Европа е „Меката“ за мерлото. Нашето червено вино може да се сравнява с това от Франция, Италия, Испания, да не говорим за Германия, където просто няма условия за мерло. При белите вина преди време са заложили сорта Тамянка, който прочува региона с това, че го изкупуват и бутилират в малки бутилки големи авиокомпании.

– Каква е позицията на България по производство на вино в сравнение с останалите Балкански страни?

– Гърците и турците до момента са още доста назад от нас относно вината, но много са напреднали с десертното грозде. Турция и Гърция са черпили пример от нас, а сега може да ни изпреварят. Намесва се държавата, като подкрепя своите стопани финансово. Например един декар с десертно грозде в Гърция се субсидира със 120 евро, а при нас с 23 лева. Гърците дали ще продадат гроздето за 1 лев или за 1,50 не ги бърка, защото допълнително върху тази субсидия от 120 евро на декар получават още 50 евроцента на продаден килограм грозде. А ние с тези 23 лева и без допълнителна субсидия на килограм продадено грозде как може да се преборим с тях? Много трудно…

– Оборудвано ли е вашето стопанство с необходимата техника?

– Машините са ни стари. Имаме руски трактор „ЮМЗ“, подържаме го, защото не можем да си позволим вносните „Ландини“, „Ламборджини“. На този етап за нас това би било твърде скъпа инвестиция. Но, ако е решил Господ, по-нататък ще си набавим и по-високопроизводителна техника.

– Посочете кои са другите големи проблеми в сектора?

– Трудностите идват от там, че няма качествена работна ръка. За резитбата и прибирането на реколтата се налага да наемам допълнително сезонни работници. Но от ден на ден те намаляват и става все по-трудно.

Засега още лозарски браншови организации няма. Опитахме се да направим, но не стана. Искахме да направим център в Южна България – в Брестовица, където да се изкупуват десертните грозда и по този начи да се излиза на международния пазар с големи количества. Когато ходим в Гърция, гледаме техните десертни лозя. Те от един декар изкарват четири тона грозде. Това количество как се получава? С торене и вода. Значи достигат до 200 килограма изкуствени торове на декар, а нашите грозда повече от 20-25 килограма тор не са видели. Въпреки всичко това, при нас гроздето е изпечено и с голяма захарност.

– И в края на нашия разговор, г-н Тянков, споделете ни как се постига качествено вино?

– Високото качество на виното се постига с добре гледани лози и добре регулиран гроздодобив. Моите лози не са натоварени, средни са и се получават едни хубави грозда с висока захар, хубав аромат и оттам се получава качественото вино.

Преди всичко виното се прави с много любов!

Тома ЯТОВ

 

(повече в Агровестник – стр. 15)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!