Макариополско – едно живо село, където младите остават да работят

* Сред тях е 32-годишният арендатор Атанас Петков, който е горд, че продължава започнатото от родителите си.
* В началото на октомври тук се състоя традиционният Празник на баницата.

Търговищкото село Макариополско, което е на петнайсетина километра от града, е едно от жизнените български населени места, което преди години е било изключително будно – с клон на завод „Хан Крум“, с многолюдно училище, с мандра за производство на сирене и кашкавал „Хадат“ и други обекти, които са създавали и голяма част от тях продължават да създават поминък на хората тук. Разбира се, вследствие на редица обективни и субективни фактори напоследък то не е както в силните си години, но все пак си остава едно предпочитано селище, където младите остават да живеят и да работят. Последните години тук бе изграден и вторият завод на реномираната фирма „Мебел Стил“ за производство на мебели със собственик Илко Илиев, която също осигурява препитание за десетки работници и служители. А училището в селото от догодина ще бъде средищно, с увеличен брой възпитаници и специализирани кабинети. Тук от една година са изградени Дневен център и Защитено жилище за хора с деменции от цялата Търговищка област – обслужват се 15 потребители в Дневния център и 8 в Защитеното жилище. Този социален дом е по проект „За достойни старини“, спечелен от Дружеството за „Психично здраве“ ГПСМП ООД , доставчик на двете услуги, с управители д-р Иван Тянев и д-р Кристина Станчева.
В Макариополско е съхранена служба „Социален патронаж“, откъдето самотни и немощни хора си осигуряват топъл обяд, включително и от съседни села. Подкрепа дават и местните бизнесмени . С много житейски опит и познания е и кметът Петър Петров, който е шести мандат на поста, а неговите усилия и упоритост дават допълнителен импулс в развитието на социалния живот в селото. 11 са агробизнесмените в това село, по-голямата част от които млади хора.
Стигаме и до един от празниците, чрез които всяка година цялото село се оживява и отваря гостоприемно вратите си. Това е Празникът на баницата, който традиционно се отбелязна в първата събота от месец октомври. Не беше направено изключение и тази година. Миналата събота, на 6-ти октомври, тук дойдоха много гости, земляци на макариополчани от съседни села, от по-близки и по-далечни градове, за да съпреживеят заедно този наистина много емоционален и радостен ден. За него главната организаторка Величка Иванова, секретар на местното читалище, разказва:
– Много български, много самобитен и любим е този празник за всички макариополчани и за хората от този край. Тук е характерно консумирането на тестени изделия, а тяхната „царица“ е баницата – ние я правим и дърпана, и точена, със сирене, със спанак и лобода, а нашата съселянка Пенка Гечева я прави с много интересна плънка: с праз лук, с кайма, със зеле и с картофи. Повярвайте, става много вкусна, да си оближеш пръстите… От 40 години съм снаха в това село и познавам поминъка на хората – в техния бит е залегнала хубавата баница – дърпана и точена, почти всяка жена в празник и в делник слага на трапезата това апетитно печиво. И тази година главните демонстраторки на баници бяха: 80-годишната баба Боцка Панкова, майстор на дърпаната баница, и Фериде Хасанова, майстор на точената баница.
Над 40 експоната бяха подредили организаторите върху опънатите три маси. Освен баници, жените бяха приготвили и погачи, тиквеници, щрудел, баклава, а от местната мандра „Хадат“ за всички беше осигурен и айрян. На празник като на празник – не мина и без концертна програма. Хората се видяха, разговориха се, нагостиха се като си похапнаха от апетитните печива и си обещаха да се срещнат догодина отново.
* * *
Един от жителите на с. Макариополско е младият арендатор Атанас Петков, 32-годишен, който е родом от селото. Помага на своите родители в стопанството от 12-годишен и е щастлив, че вече продължава започнатото от тях. От 2009 г. е регистриран като земеделски производител, който обработва около 650 дка в землището на селото. Тази пролет е засял около 250 дка с пшеница, 140 дка с царевица, 260 дка със слънчоглед.
Предимство в селскостопанския бизнес за Наско е това, че зърнобазата, постройките, всичко е съградено с труда на неговите родители – фактор, който се оказва решаващ, за да стартира като земеделски производител. За съжаление, майка му умира млада, на 54 г. Наско трудно преживява загубата й, точно тогава той е приет във ВУЗ в София, но се отказва, връща се на село и се захваща с този нелек занаят. Мъжко рамо в работата му дава неговият баща, който години наред е бил кмет на селото, а сега предимно се занимава със строителни дейности около зърнобазата на своя син.
– На децата трябва да се помага – каза ни той, когато го посетихме в малкия му дом, който си е съградил на територията на зърнобазата. – Мечтата ми беше да обновя базата и смятам, че го правя. Мразя съборетините, обичам новото и додето имам сили, ще съграждам. Всичко, което виждате тук, е изградено ей с тези две ръце, а бяха едни бивши работилници, занемарени, като кутийки, сега е съвсем друго…
Синът му е от младите хора, които не предпочитат да се оплакват и за които казваме, че по делата им ще ги познаете.
– Отпусна ли се, потъвам! – казва Наско и споделя, че най-вече му тежи бумащината, както и обикалянето по институциите – тази неизменна част от работата, която изисква и много време. Нерядко, по различни дела, му се налага да шофира до Търговище и обратно по няколко пъти на ден. Иначе няма как, всичко чака на неговите ръце.. Делникът му е динамичен, изпълнен все със задачи от различно естество.
– Освен че погасявам кредити, всяка печалба влагам в техника – твърди нашият събеседник. И казва, че през годините се стреми да попълва своя машинен парк: купил е зърнокомбайн, два трактора и всичкия нужен инвентар. Всяка година – все същият кръговрат, а Атанас става все по-уверен в работата си. Вече е зрял мъж, хванал здраво в ръцете си юздите на своя живот и на своя нелек занаят – занаята на земеделския производител с всичката несигурност, стресове, с очи, обърнати с надежда към небето и природата…
На тях – на такива като Наско и на още десетки негови връстници се крепи българското село, такива като него дават надежди, че села като Макариополско ще ги има, че ще ги бъде…
Деяна Вълчева

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!