Мариела ЙОРДАНОВА: „ВАЖНО Е ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИ И ДЪРЖАВА ДА ВЪРВИМ В ЕДНА ПОСОКА ЗА МОДЕРНО И РЕНТАБИЛНО ЗЕМЕДЕЛИЕ! Инж. Красимир АВРАМОВ: ИНОВАЦИИТЕ, ТРАНСФЕРЪТ НА ЗНАНИЯ, ЦИФРОВИЗАЦИЯТА ЩЕ БЪДАТ АКЦЕНТ В СЕКТОРА!

*Г-жа Мариела Йорданова е собственик на“Сортови семена“ – Разград, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието. Иновативен фермер, деен общественик, с точни и ясни позиции за развитието на бранша.

*Инж. Красимир Аврамов е собственик на“Агрогарант сервиз“ и „Островски вълни“ – гр. Оряхово, първият председател на УС на НАЗ, активен и успешен зърнопроизводител, пряко ангажиран с проблемите на своите колеги.

-Мотото на миналогодишния семинар бе:“Зърнопроизводството на кръстопът!“След една година – открихте ли верния път?

Мариела Йорданова:Мотото беше провокиращо и изборът му беше обоснован в централната презентация на НАЗ. Търсенията и целите на всички ни в земеделието са различни и избираме различни пътища към постигането им.Някои диверсифицираме производства,други въвеждаме нови технологии.Посвещаваме семействата и децата си.Различното сега е, че след толкова години не проправяме нов път, вървим по отъпкано.Нови пътища обаче трябват и има кой да ги проправи. Нови са предизвикателствата,друго е вече поколението и климатът е друг.

Трябва да тръгнем по нов за нашия бранш и цялата ни земеделска общност път и това е пътят към Европейските организации напроизводители. НАЗ членува в ЕКПЦ, ЕЗК,успешно участва и домакинства на Европейска конференция „Мир и земеделие“ и проекта „Хляб на мира“.Домакини бяхме и на срещата на Земедеските камари от формат „Три морета“.

Какъвто и път всеки един от нас да избере, важно е зърнопроизводители и държава да вървим в една посока за модерно и рентабилно земеделие, да бъдем разбрани от Европейските институции и от европейските си колеги.


Кр.Аврамов: Не!Ако открием верния път, то ние – Националната асоциация на зърнопроизводителите ще бъдем най-проспериращата организация,не само у нас, но и в чужбина. Българските зърнопроизводители са изградили своите стопанства по време на трудностите напрехода и техните по-млади наследнициса търсили прогресивното, новото,ефективното, било то нова селекция насемена, нова технология за обработкана земята или финансова стабилност надоходите.

През годините разбрахме, че парите са „необходимо зло“, печалбата не трябва да бъде самоцел. Водещото трябва да бъде любовта към земята, видовете растително и животинско разнообразие. Трансферът на знания и технологии, които да доведат до по-чисти и полезни за здравето на хората земеделски стоки. Никога не трябва да забравяме, че господ може да ни вземе всичко с лошите природо-климатични условия.

И още – ние сме неделима част от европейския пазар и трябва да внедряваме технологии в сектора, които да доведат до една по-ниска себестойност и до качествени продукти, които да се конкурират с други европейски страни. И тук откриваме, че нуждата от субсидии е належаща, защото себестойността на българската продукция в доста региони е по-голяма.

– Какви са реалностите пред отрасъла днес?

М. Йорданова: Реалностите на фона на тежката суша тази есен и срив на пазари и добиви за някои от маслодайните култури не са много оптимистични за бранша. Не се надяваме да завършим годината с печалби, адекватни на усилията ни. В този програмен период сме ограничени в достъпа за инвестиции, зърнопроизводството не се класира по мерките на ПРСР. Опитваме се да диверсифицираме производството, не винаги успешно.

Въпреки климатичните и пазарни катаклизми произведохме и изнесохме сериозно количество зърно. Успяваме да се справим с изплащането на рентите на собствениците на земеделски земи и да запазваме доверието им. Устойчивото зърнопроизводство в страната е и фактор за социалния мир, особено в селските райони и обезлюдените населени места, където средствата, получавани от българските граждани под формата на ренти и наеми за ползване на тяхната собствена земя, надхвърлят размера на директните плащания (в някои части от страната двукратно и трикратно).

Кр. Аврамов: Ние разбрахме, че за да има селски райони, живот и работни места на село, трябва да развиваме Зърнопроизводството като агробизнес. Водещите зърнопроизводители: фермери, земеделски кооперации и търговски дружества осъзнаха, че продукцията, която се продава трябва да бъде с ниска себестойност, производителността на труда да бъде висока и най-важното – най-големият капитал на селото това са хората и земята.

Този, който инвестира в знания, въвежда съвременните технологии – скъпите машини с компютри изискват обучение, цифровизация, грамотни специалисти. А този производител, който не инвестира в своя екип бива изхвърлен след време от пазара. На сегашния етап конкуренцията между отделните ползватели в дадено землище се изразява в постоянното повишаване на рентното плащане на декар. Това не е редно, защото намаляването на ефективността на земеделското производство води до нестабилно развитие и основните цели в отрасъла – агробизнес със стабилни доходи, здравословни продукти, запазено плодородие на земята, екологични норми, не могат да се изпълнят.

Получаваната субсидия не трябва да отива за завишение на рентата (сега тя е 2-3 пъти повече от субсидията). Такава е реалността.

И второ – печалбата при продажбата на стоки, в случая зърно в повечето случаи отива при търговеца, т.е. „късите вериги“ не са на мода в нашата действителност. За да е ефективно производството при тези високи ренти и висока стойност на земята ние трябва да следим всеки лев и да инвестираме премерено. А продукцията да реализираме на цени, които да ни гарантират бъдещо развитие.

Производителите в сектора, било то арендатори или земеделски структури, помагат на селата, на местните инициативни групи. Икономиката извън големите градове без земеделие не би била възможна.

– … И какви са възможностите в новия програмен период след 2020?

М. Йорданова: Обявените проекти на архитектурата на новата ОСП и проектите за регламенти са обект на дебат и експертна работа, на националните ни експерти и на европейските институции. Очакваме заявените по-амбициозни цели по отношение на „зелената архитектура“ и задължителните условия да бъдат съобразени с реалностите на земеползването в България и да не усложняват производството и администрирането, а наистина да допринасят за опазване на околната среда и да не ни тежат като разходи.

НАЗ участва активно с предложения и в партньорство с МЗХГ и изпълнителите Институт за аграрна икономика (ИАИ) и Аграрен университет. Сигурни сме, че предложенията ни ще се вземат предвид, защото са генерирани от позицията на практиката и целесъобразността.

Кр. Аврамов: Новата ОСП след 2020-та ще бъде насочена към трансфер на новите знания, към опазване на почвата и природата от промишлената дейност на човека и климатичните промени. Тя ще има за цел да създаде нови отраслови фирми на млади земеделски производители, които да бъдат подчинени на цифровизацията и на финансовата надеждност, на биологично чистата продукция, която трябва да произведат.

Европа ще дава пари за опазване на почвата, на многообразието и видовете в природата, тези допълнителни субсидии ще зависят от желанието на отделния фермер да приложи екологично чисто производство. Ще трябва да се запазват животните и техните местообитания.

Имаме уверението от ЕК, че таваните в зърнопроизводството ще се определят от правителствата и няма да доведат до намаляване на приходите на земеделските фирми с най-голям принос в селското стопанство в България. Голяма грешка ще бъде ако на фирмите и дружествата, които работят със съвременни машини, по съвременни технологии, им бъде намалена субсидията, преди на тяхно място да се осигури приемственост.

– Вече повече от 10 години НАЗ обединява гласа на водещите в страната земеделци. Има ли все още ваши искания, които остават в сферата на желанията?

М. Йорданова: Ще празнуваме 13-ти рожден ден. Млада организация сме. Ежедневно се сблъскваме с текущи проблеми и казуси. Посоката обаче се следва през всичките години за генериране на предложения и идеи, като решенията по осъществяването им се вземат демократично и с вътрешен дебат. ЖЕЛАНИЕ, МЕЧТА, НЕОБХОДИМОСТ, БИТКА дори, е приемането на Закон за браншовите организации.

Кр. АВРАМОВ: Винаги имаме искания, но не знаем дали ще има държава, правителство, което да ги удоволетвори напълно. На първо място мога да поставя въпросите, касаещи поземлените отношения, доброволната комасация в новия закон за земята, който обединява почти всички въпроси, свързани със земеделието. Амбицията и желанието на управляващите този закон, въпреки че е променян над 80 пъти да бъде гласуван през идната година и да започнем да работим по нови правила.

Държим диалогът да продължи, нашите предложения да се разгледат от експертите на министерството, преди да бъдат вкарани в МС и Народното събрание. Нерешен остава следният проблем – настояваме за изключване на земеделските производители, които не са регистрирани като търговци на горива, да отпаднат от закона за горивата. Сега системата за проследяване на пътя на горивото до цистерните е достатъчно добра. Имаме индикация, че това ще се случи.

Трето – искаме да се приеме Закон за браншовите организации, който вече десетина години стои на нечие бюро, който да дефинира отношенията между изпълнителната и законодателната власт с браншовите организации. Той да формулира и отношенията с останалите браншови организации в сектор Земеделие.

Купуването на земя от чужди граждани? Престъпление е чужди граждани да закупуват земя с неясен произход на средствата и един такъв търговец ще елиминира няколко български фирми и те ще се превърнат в негови работници.

До ден-днешен не бе отворена Мярката за мелиорации, това трябва да стане. Защото с малко средства могат да се възстановят съществуващите мелиоративни съоръжения. Проблемът тук стои със създаването на тези сдружения.

Не са усвоени парите и за иновации в земеделието. През новия период ИНОВАЦИИТЕ, ТРАНСФЕРЪТ НА ЗНАНИЯ, ЦИФРОВИЗАЦИЯТА ЩЕ БЪДАТ АКЦЕНТ!

Въпросите зададе: Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 15-16-17)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!