Маришките овце – любовта на 73-годишния Генчо Нейчев

*Фамилията на стопанина от село Паничери, общ. Хисаря, продължава дългогодишните традиции на рода и в момента се грижи за 140 Вакли маришки овце и 130 Черношарени говеда.

Фамилия Нейчеви от незапомнени времена отглежда животни и е поне четвърто поколение фермери. В момента се грижат за две стада – едното със 140 Вакли маришки овце, а другото – със 130-140 Черношарени говеда. „Двигателят“ на бизнеса е 73-годишният Генчо Нейчев, който наследява „занаята“ от своя баща. Той е един от първите в селото, който става „частник“ още през 80-те години на 20-ти век и създава собствено стопанство. Това, което впечатлява всички, е огромната му любов към овцете. Той се грижи за тях като деца, дои ги на ръка, за да не се стресират. „Храни ги така, че повечето са толкова едри, че приличат на „мечки“ – шегуват се синовете му Николай и Милен. За да го зарадват, те създават и специална фейсбук страница, на която основните снимки са негови, както и на 16-годишния му внук Генчо. Ученикът учи в техникум по хранителни технологии в Пловдив и е надеждата на рода, че един ден ще се заеме с бъдещата мандра. Момчето също го тегли към фермата и само чака да свърши училище, за да се прибере и да помага. Неговите родители – Николай и Таня Нейчеви, са поели другата част от семейния бизнес – отглеждането на кравите, осигуряването на фуража.
Първите кошари на фамилията са се намирали от стари времена до близкия язовир „Пясъчник“. Тук са отраснали и двамата сина на бай Генчо – Николай и Милен, който обаче има друга професия. Още след разформироването на ТКЗС и реституцията, закупуват и реконструират оборите в бившия стопански двор. В момента животните могат да пасат на около 200-300 дка ливади, заградени с електропастир около стопанството. Стопаните засяват тези площи с различни тревни смески. Осигуряват основната част от суровините за приготвяне на фуражите. Обработват над 1000 дка земи, които засяват с ечемик, ръж, пшеница, овес – по около 250 дка. Отделно осигуряват груб фураж от също толкова декара с люцерна.
В момента основната част от агнетата са капарирани, тъй като ги купуват стопани за своите стада. Фермата им е известна, че отглежда качествени животни и от години е член на Сдружението за отглеждане и развъждане на маришките овце.
Нейчеви оставят всяка година минимум 20-30 „ремонтни“ животни. Продават и агнета за клане, но по-малко. За съжаление изкупната цена е ниска.

-Това е един от основните проблеми в сектора – ниската стойност на млякото и месото. Вълната няма реализация от няколко години, а дядо Генчо е напълнил цял склад с нея. Някога ни отгледа и изучи с парите от нея – коментира Николай. – При стригането на ваклата маришка овца може да се добие 3-7 кг вълна с различно качество. Освен това тя е и доста продуктивна в сравнение с други автохтонни породи – дава дневно 1-3 литра в зависимост от сезона. Изключително добре се чувства в региона на Хисаря.
До този момент фамилията не е успяла да се възползва от възможностите на Програма за развитие на селските райони. Николай и Таня мечтаят да изградят мандра по проект и „да затворят“ производството. Ежедневието им е тежко и натоварено. Родителите се надяват на помощта на 16-годишния Генчо, защото знаят, че в техния род любовта към животните се предава по наследство.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 26)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!