* Земеделието не е подвластно на шифри, кодове и служители, нека се замислим за ползите и добрините, които можем да направим на Земята и децата ни.
* Площите с междинни култури ще се зачитат с коефициент 0.3.
Когато ни задължат да правим нещо, ние автоматично се стремим да дадем отпор. Когато това задължение носи финансов стимул, ние пак се усукваме – парите ги искаме, но правилата – не. И често у нас се опорочават практики, които всъщност ако не гледаме на тях като на задължение, ако не се взираме само в днешния ден, а и с мисъл за Утре, ако се опитаме да вникнем в тях и да ги усъвършенстваме, ще ни донесат благодат и по-добри, стабилни резултати в близко и далечно бъдеще.
Тук искам да развия темата за междинните култури, които никога не са се практикували доброволно в България. Още от стажантската си година като агроном слушах „пустосвания“ за директиви и задължения за залагане на определени площи за зелено торене. Сега пък имаме възможността да изберем такъв вид култури като вариант на ЕНП, които от своя страна са задължителни. Площите с междинни култури ще се зачитат с коефициент 0,3. Но по-важно е какво ще подобрим в нашето земеделие.
Чрез отглеждане на междинни култури се постигат няколко главни предимства:
> защита от почвена ерозия – ветрова и водна;
> влагозадържане – толкова ценно за нашия климат и видове почви;
> температурата на почвата под покров се поддържа по-висока през зимата и съответно с по-висока активност на почвения живот;
> структуриране на почвата чрез кореновата система на различни дълбочини, подобряване на системата от пори и съответно оптимизиране на аерацията – силно нарушена в някои региони и почви;
> подтискане на плевелната растителност;
> зелено торене – повишаване на съдържанието на органичната маса, а с това и на полезната почвена фауна и като цяло изграждане на хумус;
> намаляване на минералните азотни торови норми, а с това и пряка видимост на бърза икономическа полза;
> някои от културите имат фитосанитарни свойства и предназначение – борба с почвени патогени и паразити;
За да изпълнят тези задачи, междинните култури трябва да имат следните характеристики:
– да са бързорастящи и да образуват голям обем органична маса; – бърз растеж и покриване на почвената повърхност – така се подтиска и развитието на плевелна растителност; – да имат нежна листна маса, която бързо се мулчира, за да улесни сеитбата на основната култура след нея; – нежната листна маса се минерализира бързо и подава хранителни елементи още на първата основна култура; – в смеските е препоръчително да има и незимуващи видове, които образуват буйна листна маса, която след попарване през зимата позволява безпроблемно размесване с почвените обработки напролет; – да образуват коренова система с голяма маса и обем; – смеските е добре да имат компоненти с различни по вид и дълбочина коренови системи, така се получава едно многопластово структуриране на почвата.
В Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания до 2020 г., публикуваният списък с междинни култури, зачитащи се за екологично насочени площи (ЕНП), съдържа едва две бобови и четири житни култури в съответните комбинации, което е крайно недостатъчно, за да изпълнят тези 5% ЕНП истинското си предназначение – подобряване на почвеното плодородие и съхраняване на екологичното равновесие и многообразие.
България няма богат опит с отглеждане на междинни култури и е редно да се почерпи опит и пример от Европейските страни, които отдавна практикуват и без допълнително заплащане засяването на междинни култури, тъй като то има редица неоспорими предимства за почвата. Списъкът с междинни култури, който е одобрен в Германия, например, съдържа над 50 вида растения, ето извадка на някои от тях:
Житни треви – напр. ежова главица, различни видове райграс, власатки; най-разнообразни бобови култури – огромно разнообразие от детелини, видове лупина, люцерна, еспарзета, грах, бакла, фий, соя; кафява и жълта горчица/синап; кориандър, лен, слънчоглед, фацелия, спанак, репица, рапица, маслодайна ряпа, камелина, елда, пясъчен овес и много, много други. Но никъде не намерих житни култури за зърнопроизводство – пшеница, ечемик, ръж, тритикале!
Допустимите в момента като междинни култури у нас смески от житни и бобови растения са недостатъчни и неподходящи.
Препоръчвам МЗХ да направи справка със списъците за междинни култури на други Европейски страни, за да прецени и подбере повече на брой видове растения като междинни кулури за българското земеделие. Междинните култури са един от най-перспективните елементи и възможности за изпълнение на ЕНП в България, които ще допринесат в дългосрочен план за подобряване на почвите, като също така позволяват оптимизиране на азотния баланс и повишаване на доходността от единица площ.
Българският земеделец трябва да има възможност да избира и комбинира по-пълноценно в зависимост от сеитбооборота, климата, почвата и др. конкретни съображения. Само един пример за един различен вид: Едно от най-често използваните растения като междинна култура е белият синап (Sinapis alba), среща се и под името жълт синап. Той има дълбока вретеновидна коренова система, буен есенен растеж, нежна листна маса и изключителен нематоциден ефект. В България през 2014 поради меката зима на много места имаше поражения от нематоди в житни култури, особено в Южна България. При полски условия химическата борба с нематодите на практика е невъзможна, затова в Европа има създадени сортове бял/жълт синап със силен нематоциден ефект. Поради силната си конкурентноспособност синапът подтиска плевелната растителност и по този начин улеснява и борбата с нея в основната култура. Синапът не трябва да се ползва в сеитбоороти с рапица, но е идеален предшественик като междинна култура за царевица – оставя в почвата около 300 кг/дка сухо вещество органична маса от надземна част и около 100-150 кг от кореновата система, които осигуряват близо 6-7 кг/дка N.
Най-препоръчителни са многокомпонентните смески за междинни култури. Голямото биоразнообразие ще има благоприятен ефект върху почвеното плодородие и структура. Всеки компонент ще даде нещо ценно от себе си, всеки вид ще развие корен в различна дълбочина и диаметър, ще се комбинират растения с вретеновидни корени, с брадести корени, с конусовидни корени. Някои ще са с голяма маса фини власинки, други ще я разрохкат като свредел. Антагонистични взаимоотношения между видовете ще провокират активизиране на почвената фауна. Специфичният състав на листната маса и нейната минерализация ще допринесат за подобряване на органиката и хумуса в почвата.
Съставът на смеските трябва да е съобразен с основните култури в сеитбооборота – например, да няма кръстоцветни при оборот с рапица. По регламент смеските трябва да са задължително от два компонента, но най-добре е да са трикомпонентни – едно бобово, едно житно и един различен вид, наример фацелия. Преди царевица може да бъде зимуващо бобово плюс незимуващо маслодайно. Може да бъдат и много по-разнообразни.
В България междинните култури преди пролетна култура са най-удачни, тъй като има достатъчно време и влага да изградят голям обем коренова система и пищна надземна маса.
Във връзка с гореизложеното апелирам заинтересованата страна – българския земеделски производител, да защити своите професионални интереси и чрез браншовите организации, в които членува, да поиска от Министерството:
- Да промени списъка с междинни култури адекватно на тяхното предназначение, като вземе пример от Европейската практика и
- Най-после да започне да ползва специалисти и професионалисти, разбиращи от агрономия и селско стопанство, когато разработва жизнено важни мерки и правила, от които зависи не само инцидентната помощ, която ни отпуска ЕС, но и състоянието на нашето основно оръдие на труда – Земята, която ни храни!
Инж.-агр. Евелина МАРИНОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
