*Тя е единствена в страната, която работи със стари воденични камъни на над 100 години и произвежда чисти брашна. Историята й е интересна и свързана с превратни събития. А днес нейни собственици са семейство Даниела и Иво Петкови.
„Евамел“ е малка мелница, която се намира в с. Оряховица, обл. Плевен. Собственици са семейство Даниела и Иво Петкови. В дома на дамата мелничарството е семеен занаят. Нейният баща Боно Пенков е практикувал тази дейност в селата Селановци и Бърдарски геран.
Даниела Петкова e с висше образование по моден дизайн и е завършила специалност „Педагогика“. Съпругът й е технолог на целулоза и хартия. Около 2001 г. двамата установяват, че не могат да се реализират по своите професии. Купуват собствена мелница и започват да се самообучават в този стар и благороден занаят. Наричат обекта на своята дъщеря Ева, която сега е на 27 години. Работят с пшеница само български сортове, която се засява от партньори по тяхна заявка. Зърнопроизводителите са от Плевенско, от селата Биволаре и Тръстеник. Особено държат продукцията да има добри хлебопекарни качества. Сред търсените характеристики са съдържание на глутен и отпускане, влага, стъкловидност на пшеницата и др.
Мелницата работи в две технологични направления. Първото е, че произвеждат брашна чрез използване на стари воденични камъни, които са на над 100 години. Тази технология е насочена към производство на пълнозърнести брашна от ръж, пшеница, лимец и др. Камъните са два, като са с оребрение от вътрешната страна – улеи, по които се подава зърното. Долният е стационарен, а горният се върти. При този процес не се развива по-висока температура от 38 градуса, което съдейства за съхраняване на всички полезни вещества в брашната. Подава се непрекъснат поток от зърно и на ден се произвежда 500 кг пълнозърнесто брашно. Обектът работи 8 часа, като камъните се въртят, задвижвани от електричество.
-Този тип технология няма аналог в България – посочи Даниела Петкова. – Само тази мелница работи по този начин.
Второто направление в обекта работи с валцове, което е класическа технология. Обектът е тривалцов, като дневното производство е до 3 тона брашно. Произвеждат се няколко вида брашно – „Екстра“, брашно за баница и „Тип 1150“, „Тип 500“ и др. Продукцията е натурална, без добавки и подобрители. Брашната, произведени по валцов метод имат годност 10 месеца, а пълнозърнестите – 4 месеца.
Семейство Петкови изкупуват продукцията на зърнопроизводителите на малко по-висока цена, но избират само качествената. Въпреки че мелницата им е с малък капацитет, спазват всички изисквания, които са валидни и за големите мелничарски предприятия. Реализират продукцията основно на пекарни, ресторанти, сладкарници от цялата страна. Приоритет са им пекарните, които работят с квас. Разполагат и със собствена логистика.
Даниела Петкова сподели, че мелничарската професия има своя чар и в 21 век не е отмираща. За да си мелничар, първо трябва да си добър човек! – категорична е дамата. Важното е, че чрез нея се придава добавена стойност на суровината, която пристига от полето и достига до трапезата. Все пак чрез нея се произвежда насъщния, без който не е възможен животът и нашето ежедневие. В България според стопанката предприятията, които произвеждат чисти брашна, се броят на пръсти…
Тя разказа историята на мелницата. Създават я братята Коста, Панайот и Христо Ламбиеви през 20-те години на миналия век. Стартират дейността през 1921 г., като обектът заработва точно на Йордановден. Традициите на следосвобожденска България са прекъснати. Идва така нареченото одържавяване и през 1947 г. мелницата минава в ръцете на държавата. Държавата като добър стопанин поддържа, обновява и разширява дейността на мелницата. Построява фуражен цех. Историята обаче не свършва тук. Идва така наречената реституция. През 1992 г. връщат имота на наследниците, а към настоящия момент те са двамата братя Адриан и Димитър Ламбиеви, синове на Коста Ламбиев.
По-предприемчивият Адриан купува от брат си неговия дял и решава да възобнови делото на баща си и чичовците си, а именно да произвежда брашно. Наема хора и така около десетина години управлява производството. Един ден когато е на 65-годишна възраст Адриан Ламбиев гледа американски филм, в който главният герой е на неговата възраст и решава да се оттегли от бизнеса си и да се отдаде на старините си. Взима пример от него и обявява мелницата за продан. Купувачите не закъсняват и това сме ние. Имаме идеи за възобновяване, модернизиране и разширяване на производството.
Началото е трудно, но не невъзможно с адекватната помощ от Боно Пенков (специалист в мелничарството и близък на ръководството). Извършваме много реконструкции и ремонт по сградата. Закупуваме нови съоръжения. Възстановяваме складовите помещения по новите изисквания за съхранение на брашна. Изграждаме химикоаналитична лаборатория. Закупуваме зърнобаза за 1800 тона пшеница. Наемаме основно млади и мотивирани хора с желание за работа. Изграждаме автопарк, необходим за производството и такъв за транспортиране на суровини и готова продукция. И така докато се случват всички тези неща, минават още години. Години на упорита работа и доказана реализация! – усмихнато разказа Даниела Петкова.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-15)
