Мечтаем да превърнем старото земеделско училище в музей на поминъка

* Това сподели г-жа Емилия Шушарова – секретар на читалище „Любен Каравелов 1897“ в пловдивското село Куртово Конаре. Тя бе специален гост в Нощта на учените в Институт по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив.

Пловдивското село Куртово Конаре е едно от малкото в страната, от което местните хора не само, че не мигрират, търсейки реализация и по-добър живот в големия град или в чужбина, а напротив, предпочитат да живеят там. През последните 15 години то стана и втори дом на няколко чуждестранни семейства от Западна Европа. При последното преброяване статистиката е отчела, че в него живеят 2700 души. Емблемите на Куртово Конаре са много и все свързани със земеделие. Отрасълът е започнал да процъфтява там през 19-и век. Именно по земите на Куртово Конаре преди повече от 120 години е тръгнало производството на фъстъци, на ранни домати, на местния сорт ябълки „Куртовки“ и др. Пиперът „Куртовска капия“ е кръстен на селото, но е селектиран в Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. В Куртово Конаре е била построена и първата в България фабрика за червен пипер. Тамошните традиции и автентичният фолклор, са живи до днес.
Духовният живот се поддържа и разнообразява и с нови традиции, които привличат не само местните хора, но и много туристи. А духовен дом за всички е емблематичното читалище „Любен Каравелов 1897“. Не случайно неговият слоган е „Традиции с бъдеще“. Там се извършва истинска просветна дейност – има школи, клубове, кръжоци, женски народен хор, както и много културно-образователни инициативи. Читалището активно се вписва в празничния календар на Куртово Конаре. Организира Бабинден, 1-ви март, Първа пролет, Великден, Коледа, както и набиращият популярност Фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти. За историята на селото, бита и традициите, разказа секретарят на читалището Емилия Шушарова. Тя бе специален гост-лектор в Нощта на учените в Института по зеленчукови култури „Марица“:
– Куртово Конаре е разположено между две реки – Въча и Стара река и отстои на 25 км от Пловдив. От исторически източници е ясно, че селото е образувано през 1760 г. от сливането на две съседни села – Куртово и Конаре. Курт е стара дума, която означава вълк на старобългарски. Конаре пък са конярите – хора, отглеждащи коне. Близо до селото ни се намира и дворецът Кричим – една от любимите ловни извънградски резиденции на цар Борис III и на неговото семейство. Заради особения си статут тази голяма историческа и архитектурна забележителност е затворена за посетители, но с разрешение на НСО успяваме да я покажем единствено по време на „Куртово Конаре Фест“, който наскоро отбелязахме за 9-та поредна година. През 1937 г. царица Йоана дарява на селото първата детска градина.
Известни сме и със зеленчукопроизводството и с добрите земеделски традиции. Според местните легенди в Куртово Конаре са отгледани първите ранни домати, а нашата местна гордост е дядо Александър Димитров. Той е бил за кратко кмет и много любознателен за времето си човек. Неговият интерес към зеленчукопроизводството го прави пионер в тази дейност, а големият му принос за стопанското развитие на България е чест за няколко поколения българи. Другият голям принос на Александър Димитров е, че е направил в селото първата в България фабрика за червен пипер. Оригиналната табела днес се съхранява при нас в читалището.
Наша гордост е и ябълката, наречена „Куртовка“. В учебниците по Помология за студенти от Аграрния университет, пише, че тя датира от 1900 година. Тогава е открита за първи път по нашите земи. Днес се среща само в някои дворове. Тя е дребна, но много вкусна и подходяща за преработка.
В стремежа си да дадем заслуженото на земеделския поминък и да възродим старата земеделска слава на Куртово Конаре, през 2009 г. създадохме „Куртово Конаре Фест“, който провеждаме всяка година през втората седмица на септември. Идеята ни – част от платформа на читалището, която трябваше да реализираме на местна почва, бе подкрепена от Фондация „Америка за България“. Целта бе да засилим ролята на културата като катализатор на процеса на регенерация и характеристика на района и повишаване на неговата привлекателност. Проявата е свързана с голяма част от поминъка на населенето, популяризира културното наследство, местни и природни забележителности, като цяло съчетава храни и земеделие с изкуство. Фестивалът е един поглед към миналото, защото чрез него възраждаме и стари обреди и обичаи. С много труд успяхме да съберем един голям архив с над 1500 снимки, които показват и миналото, и поминъка. Покрай това мобилизирахме местната общност, а този ценен архив може да се ползва от поколенията и да се съхранява с помощта на информационните технологии.
Благодарение на фестивала успяхме да възродим и изработката на кукли, пана и сувенири от царевична шума, които са уникални. През 2012 г. с тях спечелихме националната кампания за опазване на културно-истрическото наследство „Чудесата на България“. Нашата школа за царевични изделия вече се радва и на международна слава. Част от експонатите са участвали на изложби по различни краища на света – в Катар, в Япония, в Китай и в почти цяла Европа, както и в централата на ЮНЕСКО в Париж. Правим също и различни кулинарни изложби на храни и напитки. Искам да подчертая, че нашият фестивал в Куртово Конаре, носи много самочувствие и удовлетворение.
Сега нашата мечта е да успеем да спасим и превърнем в музей на поминъка едно от първите земеделски училище в страната, което е пред разруха. Сградата се нуждае от основен ремонт. Тя се намира в съседство с кметството, както го наричаме кметската палата, строена през 1923 г. и църквата „Св. Атанасий“ – строена през 1848 г. Надявам се мечтата на всички в селото да се сбъдне, а в обновената сграда редом с експонатите да разположим и галерия с картините, които събираме по време на фестивала от известни художници.
Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!