МЕЧТАТА МИ Е ДА ИЗГРАДЯ ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ В ГРАДА

  • Това сподели г-н Румен Стоянов, трети мандат кмет на община Калофер, председател и на Организация на развъдчиците на автохтонните породи овце в България и на Националното сдружение на кметовете на кметства.

Румен Стоянов е роден на 18 март 1965 г. в село Васил Левски, община Карлово, но е израснал в Калофер. Завършил е Икономика и администрация“ във ВУСИ – Пловдив. Има и магистратура по Икономика на туризма в Аграрен университет Пловдив. Той е трети мандат кмет на Община Калофер. Освен градоначалник, е общественик и радетел за развитие на животновъдството. С него разговаряме за проблемите на малките населени места, за фермерството и българските храни.

-Г-н Стоянов, вие сте трети мандат кмет на Калофер. В това си качество, с кое най-много се гордеете като личен принос за облагородяване на града?

-Не искам да се хваля със собствените си успехи и постижения. Нека хората говорят за това. Но фактът, че на последните избори миналата есен ме избраха за трети път и то на първия тур, е показателно. Помня обаче, че когато първия път поех управлението на града, не можеше да се влиза в него – беше дупка до дупка. Тогава успях да намеря средства, асфалтирах главните улици, оправих центъра, малко по-малко преобразих доста неща. Сега най-голямата ми мечта е да направим пречиствателна станция в нашия град и да подновим част от водопроводната мрежа, която е от преди 50 години. Почти всеки ден имаме аварии, които създават много неудобства на хората. Въпросът е обаче, че не мога сам да реша този проблем, а заедно с Община Карлово, към която сме…
Като председател на Националното сдружение на кметовете на кметства, заедно с колегите си настояваме да има промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, което мина на първо четене. Общинските съвети трябва да имат свобода да гласуват определена бюджетна рамка на всяко населено място, а кметовете на общините да превеждат по задължение тези пари до стотинка на кметствата. Сега кметовете на големите общини правят каквото си искат и никой не може да ги санкционира.

Вие сте председател и на Организация на развъдчиците на автохтонните породи овце в България. Моля, разкажете за нейната дейност.

-От 10 години имам честта да съм председател на тази организация. Преди седалището беше в гр. Силистра, но вече е в Калофер. В нашия и в Карловския регион има най-голяма концентрация на автохтонни породи овце, като Средно-старопланинска, Дъбенска, Каракачанска и др. От тях под селекционен контрол са около 30 хиляди броя овце. Нашите зооинженери ходят по места, оглеждат и окачествяват стадата. За сега фермерите са много доволни, а и вече се научиха на дисциплина и каквото им кажат специалистите, това правят. Стадата вече се изчистиха, станаха типични за породите. За момента нямаме порода, която да е застрашена от изчезване, с изключение на Сакарската, която е с най-малка популация – около 1500 броя…
Почти всички са потомствени животновъди, които се увличат и стават овчари или говедари. Но това от край време е характерно за нашия регион, който предполага развитието именно на този поминък. Ние сме в Балкана, разполагаме с пасища, където и да погледнем, сме заобиколени от тях. Предимството на автохтонните породи овце е, че повечето време са на паша и са приспособени към този начин на отглеждане. Не са толкова претенциозни животни и като цяло по-устойчиви, по-корави – свикнали са да обикалят Балкана и пасат каквото им падне.

-Местни животновъди наскоро поставиха проблема именно за дефицита на пасища в Калоферския регион…

-Този проблем е от край време и ще продължава да съществува. Ако направим сравнение с времето преди 25 години, преди да се обособи Природен парк Централен Балкан и сега ако погледнем пасищата, ще видим, че нямаме нищо общо с истинските пасища. Сега всичко е една растителна хвойна. Животните няма какво да пасат. В Централния парк няма как да се поддържат пасищата, защото в защитените територии не е позволено нищо да се реже, никаква санитарна сеч да се прави. Затова и над 70-80 процента от тези пасища са обхванати от хвойната, а като си спомня какво беше – пасищата бяха приказни. Заради проблема с тях много пъти сме правили срещи с животновъди в Министерствата на земеделието и на екологията, но обясненията са, че е по-добре да се остави природата да диктува и да остане девствена. Но по този начин се унищожава поминъкът на толкова много хора, които се занимават с животновъдство, а той е основен в нашия регион. Голяма част от брутния ни вътрешен продукт идва именно от животновъдството.
Иначе имаме и действаща промишленост. Тук се намира заводът на „Интендантско обслужване“, което осигурява заетост. В него се изработват униформени, специални и работни облекла. Когато избухна пандемията с коронавируса в България, започнаха да шият предпазни маски и предпазно облекло. На наша територия се намира и една от трите производствени бази на „СКФ Берингс България“ – един от водещите производители на лагери в Централна Европа. Фирмата е наследник на фабриката за производство на лагери, която преди приватизацията бе част от държавната компания Вазовски машиностроителни заводи. Другите й площадки за производство на лагери се намират в гр. Сопот и в с. Кърнаре. Сравнително добре е развит и туризмът.
Районът ни е богат на ценни исторически, културни и природни забележителности, които привличат много български и чуждестранни туристи. Най-голямата ни гордост е родната къща-музей на великия български поет и революционер Христо Ботев. Ние сме прочути и с леденото мъжко калоферско хоро, което традиционно се играе във водите на река Тунджа на 6 януари, когато е Богоявление – Йордановден, а и рожденият ден на Ботев. Един от новите ни музеи е Калоферска къща на историята. Това е своеобразен етнографки и културен център на града, представящ неговото живо наследство – тъкачеството, традиционните облекла, прочутата калоферска дантела, музикални инструменти и др.
Река Бяла река и едноименната екопътека са предпочитани дестинации от пролет до есен. Наблизо са и мъжки и женски калоферски манастири, също и резерватът „Джендема“. От Калофер тръгва маршрут към връх Ботев и до най-високия водопад в България – Райското пръскало и хижа Рай, която е в подножието му.

-Преди няколко години патентовахте слоган „Да запазим заедно българското“. Как го прилагате към днешна дата?

-„Да запазим заедно българското“ е името на традиционния събор на местните породи, който провеждаме всяка година в Калофер. Идеята на патента е да привлечем вниманието на обществото и най-вече на институциите върху развитието и бъдещето на българското животновъдство. Живот и здраве този септември ще проведем събора за 15 път. Надяваме се дотогава пандемията с коронавируса да е отминала. Проявата се утвърди и показа, че хората имат нужда точно от такива събития. Показваме породите, какво мляко дават, какво сирене се прави от него, показваме месото. Първата година производителите се притесняваха, че не могат да продадат стоката си, а сега не стига. Това е заслуга именно на този събор.
А във връзка с решението в търговските вериги да се продават повече български хранителни продукти, за да се подпомогнат нашите производители в условията на коронавируса, направих едно предложение, за да няма измами. На консултативния съвет към Министерство на земеделието, на който съм член, дадох препоръка, изцяло българските продукти – млека, меса, плодове и зеленчуци, да са със специални етикети. На тях да е посочено, че произходът е български.
Имам и друга идея – на етикетите на млечните продукти да се отбелязва и от коя порода животни са направени, да се знае за киселото мляко, за сиренето, за кашкавала и т.н. Това е важно, защото има разлика във вкусовите качества на млякото не само от вида животно – краве, овче, биволско и т.н., но и от различните породи.
Разговаря Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!