МЕЧТАТА МИ Е ДА ПОСТРОЯ ПАРАКЛИС В С. ЧЕХЛАРЕ!

  • Това сподели г-н Манол Марински – трети мандат кметски наместник в селото. Малкото населено място е с богата история, пази и скривалище на Васил Левски.

Чехларе е едно от китните селца в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в източната част на Средна гора, на около 350 метра надморска височина. Въздухът е кристално чист, поради липсата на промишлени предриятия наблизо и е с голям потенциал за развитие на селски туризъм. Някога е било многолюдно, с развито земеделие и животновъдство, но днес се броят на пръсти хората, които там упражняват този поминък.
Иначе село Чехларе пази богата история. Слави се с развито партизанско движение. Историческа справка сочи, че е дало близо 80 партизани, от които 9 загиват. По партизанския псевдоним на командира на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ – чехлареца Сребро Бабаков (Мороза), няколко години селото е носило неговото име Морозово, след което отново връща името си Чехларе. Негов кметски наместник е г-н Марин Марински, който е трети мандат управленец на селото. Той е родом от с. Борино, но дълги години живее със семейството си в родното село на майка си. Разговаряме с него за миналото, настоящето и бъдещето на Чехларе.
Спорен е произходът на името на село Чехларе. Това, което знае г-н Марински е, че произлиза от думата чехла /вид обувка/ или чекаларе, която е с турски произход. Говори се също, че през вековете там са живели чехи, които се заселили след похода на полския крал Владислав III. Според друго предание селото е основано от българи, но тъй като се намирало на високо място – чал, било наречено „Чааларе“.Има и други версии, коя от тях обаче е правоподобна, няма как да се разбере…

-Навремето при нас е имало ниви, много земя, която се е обработвала, както и доста животни – разказва г-н Марински. – За съжаление като поминък почти нищо не е останало. Сега има само един фермер с няколко крави и няколко коня. Земеделието е представено от отглеждане на маслодайна роза на около 400-500 декара, с което се занимават двама братя. Нещата в сектора коренно се промениха след разпадането на АПК-тата и ТКЗС-тата.
Големи са възможностите ни за развитие на селски туризъм, но за това са необходими инвестиции, например за къщи на гости. В самото населено място няма толкова забележителности, но то може да е една от изходните точки за различни екопътеки, за хижа Дерменка и за връх Братан, който е най-високият връх в Сърнена Средна гора. Близо се намира и скалният феномен „Вкаменената сватба“, както и тракийското светилище „Кутела“, което е по пътя за връх Братан. В една от къщите в село Чехларе е имало скривалище на Апостола на свободата Васил Левски. За съжаление е занемарено. Възрастните хора починаха, а по-младите живеят в града и не си идват. Дори и да искаме, няма как да направим къщата музей, тъй като имотът е частна собственост.
В Чехларе се намира и една от най-старите църкви в България. Тя обаче не функционира, тъй като е разграбена и се руши. За съжаление, не можем да я възстановим, поради липса на средства. По груби изчисления за реставрацията ще са необходими около 1 млн. лв.
Все пак, успявам да се преборя от община Брезово да ми отпускат средства. Вече съм завършил облагородяването на центъра – поставихме плочки, направихме детска площадка, спирка. Орязахме дърветата в гробищния парк. Възстановихме и чешмите в селото. Минерална вода нямаме, но имаме изворна вода, която идва от 2-3 км и се ползва за питейни нужди. От целия регион идват при нас да си наливат. За този мандат съм си поставил за цел да запълня дупките в селото. Искам в началото, където се намира едната чешма, да направя беседка за отдих на хората, както и да има къде да се скрият от дъжд или жега, докато чакат за вода. Голямо е желанието ми да изградим и параклис, но не знам дали ще успеем да съберем средства. Надявам се обаче в рамките на този мандат да реализирам тази своя идея.
В миналото, когато в село Чехларе е имало деца, е функционирало училище, както и пансион за сирачета. Читалището с библиотека към него обаче е запазено. В момента постоянните жители в Чехларе са около 75 души, повечето пенсионери. Празникът на селото е най-близката събота до 9-ти септември. Г-н Марински се опасява, че тази година заради пандемията може и да не се състои…
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!