Михаил Михайлов разкрива ползите да си четящ пчелар

* Стопанинът от село Куцина, общ. Полски Тръмбеш, се грижи за близо 150 биокошера.

Михаил Михайлов вярва, че пчеларството е интелигентен занаят. Преди 30 години е започнал да отглежда два кошера за нуждите на семейството, в родното си село Куцина, община П. Тръмбеш. От 10 години е регистриран земеделски производител и стопанисва 150 пчелни семейства, като единият пчелин от 30 кошера е за производство на майки. От 3 години работи по правилата на биопроизводството, като вече е получил сертификационно писмо за статус на биопроизводител. Има сключен договор със серифициращата организация „Лакон“ – В. Търново.

Всичко, което е постигнал в професионален план, е резултат не само от всеотдайна работа, но и на много четене. Четящият пчелар има много по-големи шансове за развитие и успех, вярва стопанинът. Затова години наред си купува специализирана литература. Има голяма библиотека, но около 30 са по-ценните книги според него.

– Човек като отдели плявата и вземе едно „зрънце“ – рационална идея, която да използва, обогатява своята практика. Много съм научил от автори като Иван Венер, както и от Клейтън Леон Фарар – сподели той. – След като проучих обстойно въпроса, избрах системата Фарар, която все повече набира популярност и у нас. Според мен тя е най-прогресивната и позволява да се прилагат голям набор пчеларски практики. Една от тях е противороевата технология, която предотвратява отслабване на пчелното семейство. Корпусите са по-леки и удобни за работа. Друго предимство е, че Фарар позволява лесно да се правят отводки. При рутиране (завъртане на кошерите) се променя местоположението на по-малък обем от конструкцията и това се приема по-леко от пчелите.

Освен различните конструктивни предимства на системата, стопанинът е направил всички кошери с дълбинни дъна с мрежа. Оставя ги целогодишно – и през лятото, и през зимата. Така акарите падат на земята и няма проблеми с тези вредители.

Работи с армирани восъчни основи, при които телта се вгражда във восъка и така се закача на дървената рамка. Открил е, че по-лесно и бързо се монтират. Създал е контакти с габровска фирма, която изработва за пчелина му основи от собствен восък, като спазва всички изисквания на биопроизводството.

За първи път т.г. е получил полагаемата субсидия по мярката „Агроекология“. Михаил има опит в работата по европейски програми. В периода 2010-2015 г. успешно е реализирал проект по Програмата за развитие на селските райони. Стартирал е с 33 кошера и по план е трябвало да има 130 бройки на финала, а той ги е завишил до 150. Няколко години се възползва от мерките на Националната програма за пчеларство, като така си е осигурявал основно лекарства. Еднократно е закупил 30 кошера, но останалите си ги е изработил лично. Вече сам си сковава рамките, като се е специализирал в отглеждането на отводки и майки.

Михаил Михайлов технологично е подготвил пчелина си и е съобразил иновациите с климатичните условия. Така през всички сезони има един непрекъснат нектаропоток от околната растителност. Първо през пролетта цъфтят дрянът, трънките и сливите, следват глог, акация, липа, драка, а през лятото всевъзможни билки. От аморфата и върбите край реката има дълго време пчелен прашец, което е важен фактор. Кошерите за майкопроизводство е поставил сред овощната градина в двора си.

Тази стопанска година според пчеларя е добра, като добивите му са около 25-30 кг/кошер. Продукцията реализира на едро, но като биологична – на фирма от Южна България.

Малки количества реализира на дребно, но пък бурканчетата му имат красив етикет. Той е по идея на едната от дъщерите му, която работи в рекламна агенция във В. Търново. Михаил се радва и на помощта на съпругата си Лиляна и на 16-годишната си внучка Михаела.

– Много обичам да подарявам мед не само на приятели, но и на домове за деца и стари хора. Успях да изпратя и на приюта на отец Иван от Нови хан – сподели производителят.

Михаил Михайлов по образование е машинен техник, но е практикувал различни професии – магазинер, тракторист, собственик на заведение. Отдавна обаче е осъзнал, че пчеларството е неговото призвание и работи с много любов, но и с поглед към книгите и новата информация.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-22)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!