МЛАДА ДАМА СЪЗДАВА МИКРОБИОЛОГИЧЕН ПОЧВЕН ИНОКУЛАНТ ЗА БИОЗЕМЕДЕЛИЕ

*Принципът на който работи е симбиозата между микроорганизми, гъби и самите културни растения, като е ефективен при зърнени култури, овошки, зеленчуци, лозя, цветя.

*Новият проект на Стефка Арбалова от Стара Загора е свързан със създадени чрез 3D принтер легла с червеи, които преработват кухненски отпадъци.

Стефка Арбалова от Стара Загора е създала и предлага микробиологичен почвен инокулант, съдържащ „коктейл“ от микроорганизми, подпомагащи не само развитието на различни култури, но и подкрепящи почвеното плодородие. Същевременно работи и по друга иновативна идея, свързана с рециклирането на домашни отпадъци. Това са създадени чрез 3D принтер легла с червеи, които преработват органичните битови боклуци. В резултата на дейността на членестоногите се получава субстрат, който може да се използва за подхранване на саксийни цветя.
Стефка Арбалова е завършила специалност „Художествена литература и художествено писане“ от Пенсилванския университет в САЩ. Работи като редактор, но има свободно време и решава да го посвети на своето хоби – отглеждането на растения по биологичен начин. Започва да се интересува от темата по време, когато биоземеделието е почти непознато. Преминава специално онлайн-обучение и се запознава с метода на д-р Илейн Ингхам, която проучва ролята на микроорганизмите за почвата. Комуникира със съмишленици от страната и чужбина и от 2014 г. решава да се заеме с биоземеделие.
Разполага с двор в село Горно Ботево, където отглежда овошки, зеленчуци и др. Обаче смята не просто да изключи разрешените за биопроизводство препарати и торове, а да създаде продукт, който съдържа съвкупност от полезни микроорганизми и гъби. Така в инокуланта има комбинация от над 100 000 вида полезни бактерии и гъби. Разработването му е резултат на експерименти и изследвания, които младата дама провежда години наред. Ползва проби от национални паркове с вековни гори в България – от Централен Балкан, Пирин и Родопите, както и от защитени територии в Германия и Норвегия. Причината е, че почвите на вековните гори са с най-голямо разнообразие на микроорганизми и гъби, като в 1 грам здрава почва са установени 25000 вида гъби и 75 000 микроорганизми.
Интересен факт е, че съотношението на гъби към бактерии в почви от иглолистни гори е 100:1, а в широколистните е 10:1. Присъствието им се установява чрез ДНК-анализ, но тя използва наблюдение под микроскоп и изчисляване на биомасата им по специална формула.
Целта на продукта е този „жив“ коктейл като се внесе в почвата да подобри структурата й, като активира процесите на изхранване и развитие на различни културни растения и подобрява цялостната екосистема. Всъщност той директно храни и защитава растенията. В резултат на дейността му в корените на растенията се отделят специфичните минерали, от които те имат нужда. А защитата се постига посредством конкуренция с вредни организми.
Колкото повече видове микроорганизми съдържа инокулантът, има шанс да се активират по-голям брой видове микророганизми при вкарването му в почвата. Причината е, че климатичните и почвените условия навсякъде са специфични, но продуктът може да се използва не само в България, но и в различни райони на Европа, посочи Стефка Арбалова.
А как се прилага? Внася се в почвата, като се разрежда в съотношение 1 част към 3-5 части с вода. Принципът на който работи е симбиозта между микроорганизми, гъби и самите културни растения, като е ефективен при зърнени култури, овошки, зеленчуци, лозя, цветя. Продуктът се активира при влажност на почвата над 30%, като собствената му влажност е над 50%. Резултатите от приложението му стават видими след 5-10 дни, като растенията стават по-витални и бързо се развиват.

-Земята в моя двор е с бедна и глинеста почва, но с изключително високо съдържание на бактерии и изисква 10 литра на 1 кв. м или 10 000 литра на декар – сподели дамата. Тя подробно обясни ролята на почвените микроорганизми. Като бивш редактор и специалист по художествено писане е създала сайт, в който е описала не само ползите от предлаганите продукти, но и ползите им за биологичното производство: – Почвената хранителна мрежа се състои от 5 основни групи организми – бактерии, гъби, протозои, нематоди и микрочленестоноги. Всички живеят задружно и щастливо в здравите почвени системи, но отсъствието или еднообразието, на която и да е от тях, води до проблеми.
Бактериите се хранят с по-прости съединения от гъбите, приемат т.нар. прости захари. Те са и основните консуматори на така наречения „зелен“ материал в компоста, който включва плодове, зеленчуци, зелени части на растения, части на растения, отрязани, докато са зелени и после изсушени. „Произвеждат“ най-големи концентрации на азот (N) в телата си. Много малко видове образуват спори и оцеляват при неблагоприятни условия. Затова видовото им разнообразие страшно намалява, ако позволим на компоста да изсъхне.
Бактериите от семейства Rhizobium and Azotobacter вкарват атмосферен азот в почвата в усвоима за растенията форма. Те са първите организми, които се заселват в изпразнена откъм живот пръст (примерно, след обилно торене със соли: амониева селитра, фосфати, сулфиди…). Стартират процеса на възстановяването й към живота. Изграждат структура, като образуват лепкави вещества, които слепват почвените частици в микроагрегати и позволяват на въздуха и водата да проникнат в почвата и на водата да се задържа по-дълго в нея.
Повечето гъби в почвата са сапрофити: хранят се с мъртва органична материя. Образуват множество силноразяждащи ензими и втечняват черупки, скали, целулоза и др. Консумират сложни молекули, които се преработват в още по-сложни такива в жизнената им дейност – и така се стига до хумус. Той представлява неразтворима, бавноразградима част на почвата заедно с организмите, които я населяват. Някои имат способността да задържат минерали по повърхността си.
Много важен вид гъби в почвата са микоризните. Те сформират симбиотични взаимоотношения с корените на растенията и свързват всички растения в природата в гигантска система, по която се прехвърлят вода и хранителни вещества. Но има и растения, които не образуват такива микоризни асоциации. Те са обикновено по-стари в еволюционен план растения …
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!