Младите фермери трябва да се върнат към корените си!

*За това апелира Адриан Николов – новият председател на Националното обединение на младите фермери в България. 34-годишният икономист и психолог от гр. Тервел е потомствен фермер. В Златна Добруджа отглежда основно полски зеленчуци и дини върху 150 декара.

Адриан Николов от гр. Тервел е новият председател на Националното обединение на младите фермери в България. Наскоро той пое щафетата от основателя на сдружението Венцислав Петков от Пазарджишкото село Мало Конаре. Адриан е завършил международни икономически отношения с магистратура по психология във Варна, но тъй като земеделието е основен поминък на две поколения преди него в рода, решава вместо да стане чиновник, да се специализира в агросектора. След дипломирането си трупа опит в зеленчукови ферми в Англия и Германия. Преди няколко години се връща в България и поема управлението в семейното стопанство. Фамилията отглежда основно полски зеленчуци и дини в землището на гр. Тервел, а тази година изгражда и оранжерии, в които ще залага домати и краставици. Стопанството е втора година в период на преход към биологично земеделие.

Разговаряме с г-н Николов за бъдещите му планове като председател на Националното обединение на младите фермери в България, за проблемите в земеделието и най-вече на младите производители.

– Г-н Николов, моля първо да се представите и да разкажете повече за Вас и Вашата дейност като земеделски производител.

– На 34 години съм и трето поколение фермер. Дядо ми беше председател на земеделската кооперация в село Проф. Златарски, така че съм израснал с този занаят. Той ми дава свобода и воля на действие. Със земеделие се занимавам вече седма година, а дейността ми е изцяло в сектор зеленчукопроизводство. След като се върнах от чужбина, стартирах самостоятелен земеделски бизнес с два декара. През годините постепенно увеличавах площите, като тази година земята, която обработвам ще достигне над 300 декара. Стопанството е разположено в землището на гр. Тервел. Основните ни култури са полски домати, краставици, корнишони, дини. От тази година ще отглеждаме и розови домати в полиетиленова оранжерия на площ около 2 декара. Тъй като климатът при нас е мек, миналата година ги отглеждахме на открито и за наша радост получихме добра реколта.

До момента нямам проблем с реализацията на продукцията, може би защото и декарите бяха по-малко. Стоката пласираме на локалните борси и пазари около Добрич, Шумен, Варна. Сега като имаме доста повече площи, мисля, че ще се справим. Клиентите вече ни знаят и сами ни търсят. Избягваме посредници, защото в България както знаем, една стока мине ли през двама-трима човека, цената й става тройно и четворно по-висока. Лошото е, че у нас има и председатели на разни организации, които са само посредници, а не производители и те също печелят на гърба на фермерите.

В работата е ангажирано не само цялото ми семейство, а и родата. Но се налага по време на кампании временно да наемаме и работници.

– Как ще коментирате спорната Наредба №5, която притиска биоземеделците?

– Тази наредба със сигурност ще се промени, както увериха от Министерство на земеделието. Но проблемите в сектора като цяло са големи. Да сте чули някоя сертифицираща фирма да се оплаква? Никой не знае колко са отнетите лицензи на биофермери. Всички знаем, че има две фирми, които никога не отнемат лицензи – там да си биопроизводител е много лесно.

– Какви са предизвикателствата пред вас като председател на Националното обединение на младите фермери в България? Какви цели сте си поставили?

– Няколко години се опитвах да си защитавам интересите сам, но с времето се убедих, че за да постигна своите и на други млади фермери цели, е нужна работа в екип! По тази причина и защото смятам, че е наложителна промяна в политиките на Министерството на земеделието и особено на тази в сектор „Плодове е зеленчуци“, приех предложението да стана председател на Национално обединение на младите фермери в България. По последни данни едва 6 % от фермерите в България са под 40 години и силно се надявам с общи усилия да променим тази негативна тенденция. Основното предизвикателство пред мен е да направим едно обединение на всички сдружения на младите фермери в България. Оказа се, че в момента освен нашата, която наброява 70 човека, има още няколко организации на млади фермери. Дори да не постигнем съгласие в тази насока, ще се стремя да има добра комуникация между всички.

Лично моите цели като председател са да успеем да се преборим за адекватно финансиране на проекти за млади фермери, да убедим младите хора в това, че има хляб в земеделието, но това става с ясни правила и предвидимост. Хората трябва да са уверени, че това, което вършат, има смисъл и ги мотивира. Защото в момента, въпреки всички налети милиарди, имаме само 4-5 процента ръст на младите фермери в България, като голяма част от тях са потомствени производители. А трябва да привлечем нови. Но това няма да стане без помощта на Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“, които да формулират ясни правила и по мерките всичко да е прозрачно.

Аз например, от предния програмен период на Програмата за развитие на селските райони кандидатствах по Мярка 112, но проектът ми не бе одобрен, което е проблем на много млади земеделски производители. В последния момент Министерството на земеделието реши, че биопроизводството не е приоритет, въпреки че тръби обратното и месец преди да обявят класирането, аз с моите 12 точки за биопроизводство, не можах да се впиша в изискванията. А тогава 80 процента от парите отидоха за калифорнийските червеи.

Според мен е необходимо да се направи анализ още от предния програмен период. До мен достигна информация, че 60 на сто от тези млади фермери с червеите и пъдпъдъците, вече не са земеделски производители, което означава пълен крах на мярката. Това са хора, което са се регистрирали само и само за да вземат едни пари, а не са никакви производители. Затова е необходимо да се направи пълна ревизия и да се види какво е постигнато с тези милиони. Очевидно е, че с тези инструменти, които се прилагат, няма как да се привлекат и задържат млади хора.

А r самата субсидия е много малка за зеленчукопроизводството, на фона на биопроизводството е смешна и не стига само за специалните торове, които се влагат в него. Но ако тази субсидия се разпределя между реалните производители, тя ще бъде голяма. Защото според мен проблема не е в бюджета, а в неговото разпределяне. Хората сеят с надеждата, че ще получат адекватно подпомагане. Но министерството няма добра информационна кампания. Всяка година обявяват една ставка и колкото повече са площите за дадена култура, толкова намалява и субсидията за нея.

Моят апел е младите фермери да се върнат към корените си, т.е. към земеделието, за да оставим следа след нас. Какво по-хубаво от това да оставим една плодородна земя, която да ражда хубави плодове.

Разговаря Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!