МНОГО НАШИ КОЛЕГИ НЕ ИСКАТ И ДА ЧУЯТ ЗА ЖИВОТНИ, НО НИЕ РЕШИХМЕ ДА СЕ РАЗВИВАМЕ И В ТАЗИ НАСОКА“

* са категорични баща и син Жечко и Михаил Андрейнски от Видин. По Мярка 4.1 ще изградят ферма за 500 овце от специализираната порода за месо „Ил дьо Франс“. Проектът е мащабен, дейността ще внесе разнообразие в семейното фермерство.

Жечко и Михаил Андрейнски дойдоха в дъждовния 28 октомври, за да посетят Седмата специализирана изложба, посветена на френската порода „Ил дьо Франс“, домакин на която беше Земеделски институт – Стара Загора. Какви са възможностите на вашето стопанство, защо избрахте тази порода и как ще организирате фермата? – с тези въпроси се обърнахме към известните зърнопроизводители от Видинско:

– Нашата фирма „Агрофаворит“ има подписан договор с ДФ „Земеделие“ по Мярка 4.1 за изграждане на овцеферма за 500 броя животни от тази френска порода. Ил дьо Франс е специализирана за месо и нашите намерения са точно такива – да се грижим за 500 овце-майки в района на Видин. Основната ни дейност е земеделие и бихме искали да използваме по-пълноценно продуктите, които остават от полските култури за изхранване на стадата. Още повече, че напоследък се обръща особено внимание на разнообразяване дейността на фермерите. За нас месодайното овцевъдство е добра алтернатива – споделя г-н Жечко Андрейнски. – Много колеги не искат и да чуят за животни. Следвайки тенденцията, че в бизнеса трябва да се развиваме, да се запознаваме с новите технологии решихме да направим този избор. Ферма с 500 животни не е малка и ако говорим за проблеми, то те идват най-вече от липсата на работна ръка, която да извършва навреме и качествено всички дейности. Нашата идея е да сведем до минимум всички ръчни операции, механизацията ще е почти цялостна, храненето ще става с фуражни ленти, ще изградим пасищни комплекси. Човешка ще бъде намесата единствено при ветеринарната грижа за стадата, което е от особена важност. Правилното и рационалното хранене и ежедневно наблюдение на животните ще са наша основна задача, както и умелото управление на агробизнеса. В момента синът ми Михаил учи магистратура по тази специалност.

Проектът е мащабен, стойността е 2 млн лв, като в цената не са включени животните и част от земеделската техника. Ние стопанисваме 20 000 дка и разполагаме с достатъчно машини, така че ще се справим. Предстои да стартира изграждането на самата ферма, засели сме люцернови площи, отглеждаме и грахови смески, овес, това са все култури, необходими за изхранването на стадата. В нашето фермерско стопанство отглеждаме и традиционните пшеница, ечемик, царевица. Планирали сме до есента на идната година да приключим с изграждането на строителната част и от есента да започне зареждането на помещенията. А през този период трябва да се снабдим с необходимите количества фуражи, както и с екип от специалисти.

Фермата ще стартира с около 250 овце-майки, 2-3-ма работници ще ни бъдат достатъчни. А защо избрахме точно „Ил дьо Франс“? Тази порода е адаптирана за страната, погледнато икономически тя стои много добре. Разбира се, най-важна е реализацията на продукцията, търсенето на месо от тази порода е голямо. Тя се котира и на чуждите пазари.

Фермата ще бъде позиционирана в близост до с. Рабиша. Там имаме и пасища, вода…

* * *

„ИЛ ДЬО ФРАНС“ Е НАЙ-ДОБРАТА МЕСОДАЙНА ПОРОДА ОВЦЕ, ЗА ЖАЛОСТ БЕЗХАБЕРИЕТО В СЕКТОРА Е ТОТАЛНО!

* е мнението на г-н Пламен Николов, председател на Асоциацията за отглеждане на породата „Ил дьо Франс“ в България.

Г-н Пламен Николов е собственик на голяма ферма в с. Царевец, Добричко. На въпроса ни: какво ви мотивира да изберете точно тази порода?, той отговори:

– Защото е най-добрата! Животните се адаптират лесно към българските условия, прирастът е много бърз, месодайните и вкусовите качества на продукцията са ненадминати… Идеално усвояват фуражите. Овцете, агнетата и шилетата от „Ил дьо Франс“ не са капризни животни…

Дотук добре, но ако трябва да визирам проблемите в сектора, то бих казал: ТОТАЛНА БЮРОКРАЦИЯ! В момента кандидатствам по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ и нито Агенцията по безопасност на храните, нито Разплащателната агенция знаят за какво става дума. Налага се непрекъснато да посещаваме служителите и то за един и същи въпрос.

Моето стадо е от 600 животни, фермата ми се числи към средните. Казвам го, защото чуждите търговци настояват наведнъж да закупят 3 000 агнета, но като им кажем, че можем да им осигурим 300, то те повече не желаят да преговаряме. Обединяването на българските фермери все още си остава невъзможно, а не просто трудно!

Аз непрекъснато се питам защо държавните служители не „слезнат на земята“, защо не ни посещават, защо не искат да се запознаят с действителността в сектора Животновъдство?

Нека споделите и нещо по-оптимистично, г-н Николов? – опитваме се да дадем друга насока на разговора.

– Оптимистичното е, че без проблеми при тази порода може да се ПОСТИГНЕ ПЛОДОВИТОСТ НАД 200%, само че средната е изключително ниска. Тотално е безхаберието в сектора. Ако искаме да сме успешни, то собственикът на фермата трябва да стане овчар, да бъде и зооинженер, и доктор, ако щете. Аз открих студенти, на които искам да осигуря стипендия, но се оказва, че те нямали желание да получават пари.

Малцина от нашите членове могат да се справят сами с проблемите…

На снимката – Пламен Николов в средата заедно с Жечко и Михаил Андрейнски.

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!