„Надеждата, че нещата ще се променят, ми връща духа и увереността“

*споделя Запрян Ушев от първомайското село Искра, който отглежда близо 180 декара с трайни насаждения и лозя в полите на Родопите.

Отново сме в центъра на първомайското село Искра, където ни очаква Запрян Ушев -„стар“ познайник от пролетната ни визита в китното предбалканско селце.Тогава сланата тъкмо бе засегнала овощните му насаждения и притесненията от потенциални загуби го накараха да отклони поканата ни за разговор. За щастие, забавянето не трая дълго.Събеседникът ни затваря 14-та година от момента, в който решава да се насочени към работата в българското земеделие.Преди това цели 12 години работи като инженер-технолог в няколко фирми, но привързаността към родното предопределя и избора му да се върне в село Искра ида изгради свое собствено стопанство.

-Аз съм си от тук и решението да се занимавам със земеделие беше напълно логично. Родителите ми са от Искра и в годините на социализма се занимаваха със земеделие, за да си докарват допълнителен доход. Отглеждам трайни насаждения, което е най-благоприятно за този предпланински район, в който разполагаме с не до там плодородни почви- разказва стопанинът. – Стартирах с малко земя, която постепенно увеличавах.Взимайки по 2, по 5, по 10 декара успях, с помощта на семейството ми, да увелича обработваемата площ до 180 декара. Към днешна дата 60 от тях са трайни насаждения като череши, сливи, круши и праскови, а70 дка – лозя, предимно с винени сортове грозде като Каберне, Мерло и Сира…

Онова, което няма как да предвидим и на което не мога да се противопоставя, са сланите и бурите. Тази пролет напълно пропаднаха площите с череши, праскови, круши и сливи. Сланата не пощади нито едно растение… Със съжаление констатирах, че от дърветата няма да откъсна нито един плод, който дори да опитам. Тази година сме изцяло на загуба! За нещастие това е втора поредна лоша година за овощните ни насаждения. Затова залагаме разнообразни култури, защото не се знае в дадената година кое точно ще върви.

Нито декар от овощните насаждения не сме застраховали, тъй като не виждам особен смисъл в това. Не са един и два примерите с мои колеги, които са направили подобна стъпка, а на практика компенсации така и не им се изплащат. Причината е, че застраховката за слани влиза в сила след 20-ти април, когато реално подобен замръз не може да се случи. От друга страна, при градушки, доказването на 100% щети е почти невъзможно. Отделно от това е фактът, че никой не обръща внимание, че дървото, нарането при буря, на следващата година не може да има 100% плододаване – обяснява ни стопанинът.

Аз от лозовите масиви съм най-доволен. Площите ми са от стари масиви, за които вложих много усилия и средства, за да могат днес да бъдат в това добро състояние. Буквално започнах от нулата. Сега искам да засадя повече декари, но няма как да се случи, тъй като всичко това става с разрешително. Факт е обаче, че и трите сорта – Мерло, Каберне и Сира, са в много добро състояние и това ми дава надежди. Надеждата за добрите добиви обаче върви ръка за ръка със страховете за ниски изкупни цени. За разлика от продукцията, понякога именно цената, на която тя ще бъде търгувана, се оказва трудна за прогнозиране.

Като заговорих за проблеми – нормативната уредба у нас е такава, че за един малък производител на грозде, е почти невъзможно да създаде собствена винарска изба. Тази спънка се отразява негативно дори и на туризма в България. Всичко е един кръг. Аз произвеждам грозде, от което, ако държавата ми позволява, мога да създавам висококачествено вино. Него бих могъл да предлагам на български и чуждестранни туристи, които биха дошли в село Искра, за да се докоснат до красотата на Родопите и да усетят от спокойствието на средата извън града. Защо обаче не ми се позволява да създам продукт с добавена стойност? Имам 70 декара лозя, мога да отговарям на всички хигиенни условия, но нито един литър не мога да произведа. Виното е безакцизна стока, но у нас то бе натоварено с нулев акциз, който обаче те задължава да регистрираш акцизен склад. Това е ужасна пречка! – недоволства производителят.

Разбира се, няма как да подмина и темата за субсидирането. Ежегодно плодове от съседните страни и Полша подбиват цените на продукцията, произведена у нас. Според мен това се дължи изцяло на факта, че подпомагането у нас е много по-ниско и българският производител е принуден да се бори за всяка стотинка. Субсидиите безспорно са позитив за стопаните у нас. Проблемът е, че те са много ниски. Никой не си дава сметка, че за едно дърво, което е измръзнало или ударено от градушка и не дава нищо, грижите продължават, за да може да се надяваш все пак да откъснеш плод догодина.

Работата в градините и лозовите насаждения е затруднена и от липсата на работна ръка. Този повсеместен проблем няма своето трайно решение и тук. Затова в дейността ми е включено цялото ми семейство. Еднодневните трудови договори също са изключително тежка бюрократична спънка, която принуждава производителите да се превърнат в администратори…

Всяка година се опитвам да разширявам стопанството, но не мога да кажа, че съм станал по-богат. Реализирал съм успешно проект в първия програмен период по мярка 121 и закупих чисто нов трактор – „Фотон-Ловол“ с мощност 50 конски сили. Инвестирах и значителни средства и усилия за капково напояване на масивите си с праскови. В бъдещите си планове предвиждам подобни поливни системи да бъдат внедрени и при сливите и крушите. За всичко това обаче са нужни средства. Става все по-трудно, но колкото и пъти да съм се замислял дали да не се откажа винаги надеждата, че нещата ще се променят, ми е връщала духа и увереността. Без тази искрица у нас няма как да продължим да работим – заявява в края на разговора ни Запрян Ушев.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!