НАЗ ОРГАНИЗИРА ПОРЕДИЦА РЕГИОНАЛНИ СРЕЩИ ЗА ОСП СЛЕД 2020 г.

* Проектът на Регламент – по-усложнен, по-малко пари и под условие – стана ясно от презентациите на г-жа Светлана Боянова и г-н Пламен Абровски от Институт за агростратегии и иновации, партньор на инициативата.
* За първи път след 2020 г. и фермерите ще носят отговорност за избраните мерки и бюджети, затова е изключително важно да бъдат информирани, активни и обединени…

На 3 септември стартира серия от регионални срещи относно бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Инициативата е на Национална асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ и се провежда със съдействието на Институт за агростратегии и иновации (ИАИ). В рамките на срещите земеделските производители бяха запознати със законодателните предложения на ЕК за реформа на ОСП. Домакин на първата проява беше регионалната структура на НАЗ в Карнобат – „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“, като в нея взеха участие и членове на „Съюз на зърнопроизводителите – Област Ямбол“ и „Сдружение на земеделските производители Хаджи Димитър“, Сливен. През изминалата седмица Стара Загора посрещна „пътуващия семинар“. Форумът откри г-н Цветан Берберов, председател на „Тракийския съюз на зърнопроизводителите“:
– Благодаря на всички, които се отзоваха на поканата. Правим тази среща с цел да си разясним какво ни очаква след 2 г., как да си преструктурираме стопанствата, така че да бъдем конкурентноспособни… И до каква степен ние като фермери, като браншова асоциация, можем да влияем на политиките на Европейския съюз…
– Започнахме една, според мен, много амбициозна информационна кампания – думата взе г-жа Боянова. – Целта ни е до края на септември да обиколим всички съюзи на асоциацията, в цялата страна и да получим отговор поне на част от въпросите си. Аз съм много доволна, че НАЗ покани и другите браншови асоциации да присъстват, ще видим кой ще откликне…
Трябва и вие да сте наясно, че в много от казусите можете да се намесите, и то много добре. В крайна сметка целта е НАЗ да подобри своето влияние, да бъдете по-уверени, да използвате модерните начини на въздействие – не с натиск, а с лобизъм и много аргументи… Но затова се иска много работа. За да може вие да вземете решението за вашия бизнес и да помогнете и на вашите колеги, ТРЯБВА ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ.
Миналата година комисарят по земеделие Фил Хоган оповести концепцията, по която бюрократите си представят ОСП след 2020 г. А в началото на юни вече представиха законодателните предложения, най-важното за вас е Регламент относно стратегическите планове за ОСП. Другият – за финансиране и управление, касае повече разплащателните агенции – административни санкции, финансови корекции и т.н. Последният променен регламент се отнася за организациите на производители на плодове и зеленчуци, мерки, свързани с пазарите.
Първият от гореизброените регламенти е важният, защото досега вие бяхте запознати с Директни плащания и Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Това ви бяха документите, четяхте ги… Но Комисията вече казва, че не иска да дава пари само защото изпълнявате дадена дейност, а за РЕЗУЛТАТ и КАЧЕСТВО. Но и няма да определя за всяка страна-членка, защото ние искахме повече свобода, да не ни се налагат правилата от Брюксел. Та новият модел се казва принцип на субсидиарност – осигурява се по-голяма свобода на държавите-членки да решаваме какво точно ще правим. ЗАПАЗВАТ СЕ ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ И ПРСР, но вече ги слагаме в един регламент, един план. Той трябва да включва директните плащания, които ще се дават на българските фермери, например, кои мерки… Но трябва да се посочи и защо точно тях сме избрали – какви резултати очакваме да получим. И ако не се изпълнява този план, ще има санкции. Т.е. Брюксел пренася цялата отговорност върху отделните държави-членки. Комисията ще се фокусира само върху хоризонталните, ключови цели, които трябва да се получат на ниво ЕС, например околна среда и климат. За съжаление, опростяване и модернизиране на ОСП, ние с колегата, не видяхме, дори става по-сложно.
ЕК ще одобрява стратегическите планове, като ще иска да види постигане поне на общите 3 цели за всички страни-членки: продоволствена сигурност, опазване на околната среда и развитие на селските райони.
40% ОТ БЮДЖЕТА НА ЦЯЛАТА ОСП (т.е. и от нашия) ТРЯБВА ДА ОТИДЕ ЗА ДЕЙНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ С КЛИМАТА. Аз досега не съм видяла от нашите институции някой да е представил мерки за борба, но така или иначе ще трябва да измислим…
Всеки стратегически план ще има цели, дейности и резултати. Но не само, че са подпомогнати еди какъв си брой млади фермери, а защо точно тези млади фермери, къде им се намират стопанствата, какво отглеждат и т.н. А НЯМА ПЛАН – НЯМА и СУБСИДИИ, така става оттук нататък. Проблемът е, че никой не знае как трябва да се напише един стратегически план, никой не е дал насоки, за да може нашата администрация да си свърши работата. И тя ще пита вас, фермерите…
Освен общите европейски цели, в регламентите ще бъдат дадени и рамкови определения. Например, какво означава „селскостопанска дейност“, „истински земеделски стопанин“. Рамката ще я имаме, но ние вече вътре ще трябва да сложим смисъл…
След като ни одобрят Стратегическия план, той ще има право само на 1 изменение годишно. Т.е. много добре ще трябва да бъде написан… Всяка година ще се изпращат доклади до комисията, тя ще ни пита постигнали ли сме си целите…
ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ – Какво се променя? До момента ги получавахте като спазвахте изискванията за добро земеделско и екологично състояние, кръстосано съответствие, биологично насочени площи, диверсификация и т.н. Сега са малко по-усложнени и са предварително условие, за да вземеш субсидията. Описани са в Анекс 3 към Регламента и на всеки европейски стандарт трябва да съответства български национален стандарт. Ако не се спазва – ще има санкции за фермера.
Втората разлика е таванът. До момента беше 5% от 150 до 300 хил. евро и над 300 хил. евро – 100%, след като се приспаднат реалните разходи за заплати. Новото е – от 60 000 евро нагоре до 100 хил – се намаляват плащанията, а над 100 хил евро – нищо не се получава. Досега таванът се прилагаше за схемата за Единно плащане на площ, а новото предложение е да се включи всичко, което едно стопанство ще получи. Вие сте зърнопроизводители, но ако отглеждате животни или зеленчуци например, субсидиите от тях също влизат в общата сметка. До момента се приспадаха реално направените разходи за заплати, а сега ще се изчисляват на база на осреднени стойности за съответната държава в този сектор – на национално равнище. Досега парите от тавана отиваха към селските райони, сега Комисията предлага да отиват с приоритет за финансиране на неразпределителното плащане. Но като додадем за преразпределителното (към момента е до 300 дка), не трябва да се надвишава средното плащане на декар за страната за съответната година.
Друга новост е въведена при директните плащания за борба с климата – дейности, в които вие доброволно ще се включите и ще получавате допълнително пари, извън предварителните условия, за които стана дума по-горе…
За Обвързаната подкрепа досега можехме да вземаме от пакета 13% + 2% за протеинови култури. Сега – 10% + 2%, има намаление.
СЕПП, Преразпределителните плащания, Младите земеделски стопани, Обвързаните с производството, Лозаро-винарската програма, тази за пчелите, Организациите на производители, се запазват.
Да обобщя: На европейско ниво в момента имаме предложения по 3 теми: таван на плащанията, обвързана подкрепа и липса на преходна национална помощ (няма да има възможност държавата да дава за говеда и тютюн). На национално ниво за нас остава тежката задача да създадем дефиниции, предварителни условия, да си изберем мерки по директните плащания и ПРСР, как ще ги разпределим и каква ще ни бъде стратегическата логика.
Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!