Научен център за растителна системна биология и биотехнология се откри в Пловдив

* Внего работят млади учени от България,Индия, ЮАР, САЩ и Китай. Фокусът е насочен върху изучаване на т.н. възкръсващи растения, които да станат основа за създаване на устойчиви на климатични аномалии зеленчуци. Първите опити се правят с родопския силивряк, домати и пипер. Временен дом на Центъра е Институтът по зеленчукови култури „Марица“.Предстои да се изгради модерен кампус върху 23 декара.

Център за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология (ЦРСББ) стартира дейността си в Пловдив. Неговото начало бе поставено през 2015 г., когато учени обявиха, че имат амбиция да правят наука на световно ниво. Пловдив е избран за седалище наPlantaSYST по няколко причини. Тук саконцентрирани най-много научни аграрницентрове в страната, включително иАграрният университет. Освен товаПловдив е ядрото на зеленчукопроизводствотоу нас, сподели тогава главният координаторпо проекта доц. д-р Цанко Гечев.

В ЦРСББ ще се извършват изследвания в областта на биологията и биотехнологиите. Целта е да се разкрият сложните генетични регулаторни механизми и метаболитни пътища, управляващи развитието на растенията, физиологията на стреса и производството на ценни метаболити с потенциални пазарни приложения. Сред ключовите цели на ЦРСББ е и обучаването на млади български учени в перспективните направления. В научния център ще функционират няколко изследователски отдела, които ще развиват дейности в областта на растителната клетъчна биотехнология, растителната метабомолика и биоинформатиката. Висококвалифициран екип от наши и чуждестранни млади специалисти, ще се занимава с разработване на подобрени сортове зеленчукови култури, устойчиви на неблагоприятни климатични условия, идентифициране на растителни метаболити с полезни за здравето на хората качества и развиване на фармацевтични приложения, които ще подпомогнат създаването на нови продукти за българския и европейския пазар. Сред другите цели на ЦРСББ е да се затвори цикълът между фундаменталната и приложната наука, която да е в полза на бизнеса. В тази връзка вече има подписани договори за съвместна дейност между учените и някои наши и чужди компании. Друга цел е да стане акредитационен център за кариерно развитие, в който да се обучават докторанти.

ЦРСББ е уникален и единствен не само в България, но в и Югоизточна Европа. Негови партньори са три български и два немски научни института. Това са Институт по молекулярна биология и биотехнология в Пловдив, Института по зеленчукови култури /ИЗК/ – „Марица“ Пловдив, както и Института по микробиология при БАН. От немска страна участват Постсдамски университет и Институт по молекулярна растителна физиология „Макс Планк“. Центърът се финансира с 15 млн. евро след спечелен проект PlantaSYST. Това е единственият български проект, одобрен във втория етап по програмата „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз, което е огромно постижение за България. На първия етап страната ни се е конкурирала със 170 предложения от цяла Европа. След отсяването са останали 10 проекта, единият от които е нашият.

В ЦРСББ ще се прилагат най-модерните технологии в областта на геномиката, метаболомиката и биоинформатиката. Основната цел е да се разкрият генетичните фактори за устойчивост към засушаване на т.н. възкръсващи растения и да се определят сходствата и разликите при моделните и културните видове. Друг фокус на проекта е да изследва възможността за ограничаване на стреса при растенията чрез технология с екстракт от водорасли.

Пред учените стои задачата да изучават молекулярните механизми и гените, които правят растението толкова устойчиво на резки климатични промени, а процесът може да отнеме години. Предполага се, че за да оцелява при такива условия, то има механизми, които са създадени от природата.

Засега ЦРСББ е разположен в самостоятелна сграда на територията на ИЗК „Марица“, където е монтирана част от техниката и лабораторното оборудване. Той ще функционира там до изграждането на мащабен кампус, където ще се извършва реалната изследователска дейност. Центърът ще се построи върху 25 декара общинска земя в ЖР „Тракия“, а решение за това е взето в края на миналата година от Общинския съвет в Пловдив. Очаква се строежът да приключи до 3 години. В научния кампус ще се разгърне изцяло капацитетът и ще се извършват всички научни дейности в областта на растителната и системна биология и биотехнология. Това са изследвания в областта на молекулярната физиология на стреса и др., но ще има и дейности, насочени към бизнеса – чрез двата отдела, които се занимават с приложна наука като селекция и семепроизводство и растителни биотехнологии.

Според бизнес-плана в модерната сграда ще има и лекционни зали, библиотека, ресторант, кафене, оранжерии за експериментална дейност. За удобство на младите учени там ще има и детска градина, която ще е на разположение на екипа. Това е европейска практика, която позволява ученият да се концентрира по-добре върху своята работа и да прави кариера.

Европейската комисия е гласувала определена сума за създаване и развитие на центъра в Пловдив, но по план след 7 години той трябва сам да поеме своята издръжка.

Чуждестранните учени са предпочели страната ни пред много други възможности за реализация в чужбина. Един от тях е Рейф Лайъл /31 г./ – специалист по биоинформатика и растителни науки от университета в родния му град Кейптаун – Южна Африка. След завършване на бакалавърската си степен, една година той е имал специална подготовка за магистърска степен. Тогава е работел по свой проект и е имал възможност да се докосне до всяка една върхова техника в областта на генетиката и молекулярната биология. Веднага след магистратурата амбициозният млад учен записва и докторантура, а скоро след това е препоръчан в Центъра в България от тамошния му научен ръководител.

Д-р Амол Нанкар от Индия е впечатлен от българските сортове домати, пипер и други зеленчуци. Той е изучил в детайли техните качества и недоумява как редица от тези сортове са включени в листата на застрашените от изчезване, които обяви Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол. Ученият, който е бил селекционер на царевица в Америка преди да дойде в България, твърдо е решен да направи всичко възможно, но да спаси от изчезване някои от зеленчуковите ни сортове:

Кумар Сееранган също е роден в Индия. Там е завършил „Растителни науки и биотехнологии“. След дипломирането си е работил шест месеца като научен работник, след което печели конкурс в научен институт в Тайланд, където е лабораторен техник по специалността. В продължение на три години там е правил изследвания върху ориз и значими медицински растения. След това допълнително специализира в Италия „Биотехнологии“. Към България се ориентира, търсейки реализация в областта на растителните науки и най-вече в областта на метаболомиката.

Чуждестранните учени, които в момента са в Центъра за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология имат желание да работят в Пловдив в рамките на целия 7-годишен период на проекта. За целта трябва да положат големи усилия, защото всяка година ще бъдат атестирани от германските партньори в PlantaSYST.

Аделина ГЕОРГИЕВА

На снимката (отляво надясно): Кумар Сееранган, д-р Амол Нанкар и Рейф Лайъл.

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!