Нашите цветя са по-хубави от холандските!

* В това е убеден Иван Василев – трето поколение цветар от Пловдивското село Скутаре. Фермерът отглежда в оранжерии и на открито лалета, зюмбюли, нарциси,рози, алстромерия, кала, лилиантус и др., на обща площ от 12 декара. Стопанството е с три филиала в селата Стряма, Скутаре и Рогош. Той мечтае да отглежда нови цветни видове и да предлага разносна търговия в страната.

Иван Василев е от бутиковите земеделски производители не само в района на Пловдив, но и в България. Той не отглежда плодове и зеленчуци, нито зърнено-житни или маслодайни и други култури, нито пък животни. Успява да издържа семейството си с цветарство – отрасъл, който навремето е прославял страната ни, а днес е игнорирани почти забравен, и за разлика от много други държави – изключен от всякакви форми на национално и европейско подпомагане. Въпреки това Иван е амбицирани произвежда почти целогодишно различни видове цветя:

-Стремим се да имаме сезонни цветя, които са актуални за момента. Започваме с лалета, зюмбюли, нарциси. Ако зимата е много студена, задължително отоплявамеоранжерията, за да се развият навреме.После продължаваме с ириси, моминисълзи, божури, а лилиум произвеждамецелогодишно, както и алстромерия и рози.Залагаме също и кали, които по традициясе предпочитат за булчини букети. Отедна-две години експериментираме скрасивия лилиантус, известен още катопустинна роза.

От малък съм в този бизнес, който е семеен поминък. Допреди 3-4 години развивах друга дейност и помагах на родителите си, когато имах време, но вече се занимавам активно с отглеждането на цветя. Прецених, че най-разумно е да поема щафетата от тях и да доразвия производството. Затова реших да продължа по утъпкания път, вместо да залагам на друг сектор в агробизнеса – казва Иван.

Цветята се отглеждат на различни места в Пловдивска област. Фамилията разполага с над десет оранжерии построени в селата Стряма, Скутаре и Рогош, както и с открити терени, а общата площ, на която се гледат цветните видове е 12 декара.

– По професия съм електротехник, а цветарството съм научил от родителите си. Те пък от баба ми, която е била сред първите цветарки в България. Тя е гледала гладиоли, астри, невен, но тогава не е имало внос, както сега. Практиката също е голям учител, затова много пъти работим на принципа „проба-грешка“, за да разберем кои видове обичат по-топло, кои по-светло и т.н.

Отглеждането на цветя е тежка работа, тъй като изисква основно ръчен труд. Въпреки това Иван успява да се справи, а дясната ръка в бизнеса е съпругата му, която „дирижира“ производствения процес. Освен всичко друго, фермерът има ангажимент и с пласмента на цветята. По време на кампаниите за разсаждане или беритба се набират сезонни работници, но и семейството се включва редом с тях. По-голямата част от продукцията се реализира на специализираната цветна борса в София, където държат постоянен щанд, а малка част се продава в Пловдив, както и на място в оранжериите. Към столицата Иван тръгва всяка нощ в 2 часа, за да достави прясна стока. Борсата отваря в 5 ч. сутринта и в 10 ч. приключва.

-Цветарството не се субсидира, както секторите Растениевъдство и Животновъдство. Последната подкрепа, за която съм чувал е от преди близо 20 години. Родните цветари (а ние сме не повече от 300 души), сме ощетени откъм помощи от държавата и еврофондовете. България беше износител на цветя, а сега родните производители са задушени от конкуренцията на вноса, защото в чужбина цветарският бизнес е уреден. Холандия, Турция, Гърция са далече пред нас, а ние се борим за оцеляване!

За наша радост, когато стане българската стока, тя е предпочитана от вносната, защото е по-качествена и наистина е конкурентноспособна. Втората пътува дълго време с камиони, без вода и на сухо в кашони и не може да се възстанови и да добие вид като току-що откъсната. Холандците имат и много хубави цветя, които не се внасят в България. Те са първо и екстра качество и много скъпи и търговците знаят, че тук няма да могат да ги реализират. Затова се стараем да произвеждаме качествена цветна продукция, да борим конкуренцията и въпреки трудната работа, да вървим напред! – казва оптимистично Иван.

В по-дългосрочен план той смята да разшири стопанството си с нови цветни видове, както и да включи нова дейност – разносна търговия с цветя в страната, които ще се транспортират с хладилен камион.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-33)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!