НА ДНЕВЕН РЕД – НОВАТА ОСП, ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО В ДЪРЖАВАТА, НАПОЯВАНЕТО, ЗАСТРАХОВАНЕТО, „ПОЗЕЛЕНЯВАНЕТО“…

<<>> това са все актуални въпроси и проблеми, които обсъждаме и ще обсъждаме с колегите – посочи в кратко интервю за „Агровестник“ г-н Илия Проданов, председател на сдружение „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ и зам. председател на НАЗ.

-Климатът осезаемо се променя – за по-малко от месец в Югоизточна България имаше и наводнения, и опустошителни ветрове, предимно в Бургаско. Г-н Проданов, каква е ситуацията в момента във вашето фермерство и при колегите ви от региона?

-Наводнени полета имаме малко, предимно в Странджанския регион, в общините Камено, Карнобат, Айтос пострадали площи от поройни валежи почти няма. По-големият проблем в момента бяха амплитудите, миналата седмица дневните температури достигнаха 22-24 градуса дори, пшениците влязоха в активен растеж. Колегите не бяха внесли торове и в един момент – от вчера (12 февруари) вече имаме минусови температури (-2-9оС).
Смятам, че поражения от студа при пшеницата и рапицата няма да има, но със сигурност стресът ще е голям. Аз тази стопанска година основно заложих на пшеница и рапица от есенните култури, те са традиционни за нас. Засяхме около 6 000 дка пшеница, 4 800 дка рапица, ечемикът ни е около 500 дка. За слънчогледа сме заделили 600 дка и 1700 дка за царевицата. Така че бих обобщил състоянието на есенниците ни е много добро на този етап. Доста влага има още, почвите са запасени, но определящите месеци са април и май. Нека не забравяме това. Гледам позитивно, смятам, че миналата стопанска година няма да се повтори.
Що се отнася до силните ветрове, ние нямахме поражения, по-скоро такива имаше в градовете, паднали дървета…

-Предстои Общо събрание на УС на НАЗ през март, кои са най-актуалните задачи и проблеми, които ще обсъждате?

-Като цяло това, което трябва да се случи, е да дадем отчет за изминалата година, да структурираме програмата за бъдещата работа на председателя, както и на нас, като зам. председатели. На Управителния съвет – също.
Но на дневен ред е ОСП, постоянно искаме становища от колегите. На второ място естествено е законотворчеството в държавата, пробойните са доста, като започнеш от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, напояването е също един от важните проблеми. От няколко месеца се забелязва, че на всеки управителен съвет поставяме за обсъждане тази тема. Притеснява ни абсолютното безхаберие на държавата, средствата, които се заделят няма да окажат положителен ефект в земеделието. „Напоителни системи“ АД ползват нашите пари, които им даваме, само за заплати, не се правят никакви инвестиции. Не се разширяват поливните площи и това е проблем, който винаги ще поставяме при срещите ни.
Още един важен момент – ЗАСТРАХОВАНЕТО на културите. Трудно ще стане без помощта на държавата, както в другите сектори има дотация за застраховане, това трябва да се случи и в зърнопроизводството. А се оказва, че ако миналата година бяхме застраховали част от площите си срещу СУША, щяхме да се възползваме от тази практика. В страната ни навлязоха чужди компании, те предлагат решения, макар и не толкова атрактивни като цена, премията е доста скъпа, но друг път няма! Но и трябва да се има предвид фактът, че след такава тежка стопанска година като миналата, трудно се заделят средства за застраховане. А да не говорим, че е немислимо това да се случи при няколко неблагоприятни години…

-Кои са през вашия поглед най-болните въпроси пред бъдещата ОСП?

-За нас най-важната задача е да ни оставят да правим земеделие по нормален начин, да не ни „озеленяват“ изкуствено и да ни вкарват във фалити. Всичко трябва да се случва в нормални граници, с разумни цели. Защото, нека припомня, при пандемията значим процент от индустрията спря да работи, а земеделието не беше в застой. И замърсяването на околната среда се оказа, че е далеч по-малко. Изводът е, че секторът ни не е замърсител на въздуха, водите, природата като цяло.
Ние трябва да защитим интереса на нашите колеги. Всяка страна си тълкува проблема за себе си. Но не можем да се сравняваме с Германия, при тях фермерите са пето поколение и техните инвестиции са далеч по-малки от нашите. Така че нека не ни поставят такива високи изисквания по отношение на „зелените схеми“.
За мен най-разумните практики са ДИВЕРСИФИКАЦИЯТА на културите, поставям я на първо място, правя я и ще продължавам. Защото с тази мярка се постига необходимият сеитбооборот, рискът се намалява, почвата се обогатява с хранителни вещества, необходими за следващата култура. Това е перспективна и работеща зелена схема, приложима за българските условия.
На второ място поставям БЕЗОРНАТА технология, не говоря за Но-тил, но редуциране на обработките, прилагане на едно продълбочаване, да кажем – да. На пазара се предлага достатъчно инвентар – стърнищни култиватори, продълбочители и др., които запазват влагата, слоя от растителни остатъци (сламата), същевременно правят и лека обработка. На много места при колегите от региона това се практикува и без зелена схема. Към тези две посоки трябва да се стремим.

-На финал, г-н Проданов, Националният аграрен семинар не се проведе, както традиционно в края на ноември-началото на декември. Причините са ясни, и все пак как работите?

-Много е трудно, преминахме към онлайн срещи, не е най-добрият начин, но много колеги се притесняват за здравето си и не желаят лични срещи. Трудно е, но се справяме. Семинарът е голямата ни болка, събирането на няколко стотин земеделци на едно място, обсъждане на проблемите и тревожните въпроси, информираност по различните теми. За нас бих казал, че семинарът е по-важен дори и от Общото събрание на НАЗ. Форумът е уникален и няма да се откажем от него, надяваме се още през този ноември да го проведем спокойно.

-Съюзът на зърнопроизводителите „Маркели“ е многочислена структура, как се променя съставът й?

-За три години имаме нови 24 члена, сега сме близо 90, активни сме, офисът ни е работещ. Събираме се, макар и в доста ограничен кръг. Надяваме се на по-добри времена, специално откъм Ковид и промените на климата…
Разговора води Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!