НА НИВАТА, ШАФРАНОВАТА

* Едно зелено ферари, милион лилави цветчета и много надежди съпътстват ежедневието на г-жа Нермин Исмаил от с. Глухар, Кърджалийско.
* От 20 години амбициозната дама развива бизнес в различни посоки – овощарство, пчеларство, отглежда и малко познатата, но перспективна не само за Родопите култура – шафрановия минзухар.

В късния следобед на 16 август пристигнахме на шафрановата нива край с. Орешница, Кърджалийско. Два щъркела достолепно крачеха наоколо, необезпокоявани от никого. Жива душа нямаше, освен стопанката на полето – Нермин. Посреща ни усмихната и без подканяне и уговорки ни въвежда в детайли на своето производство.
– Приключихме със сеитбата, та днес цял ден се занимавам с почистване на луковичките, останаха ми за продан и трябва да имат търговски вид. Живея в с. Глухар, по професия съм икономист, но от 20 години със съпруга ми и брат ми сме се посветили на земеделието. Създадохме черешова градина, пчелин, а това тук е нивата с шафран. Дочухме преди 3 години за някаква култура – шафранов минзухар, която добре виреела в Родопите. Позаинтересувах се и НАЛИ ОБИЧАМ ДА РИСКУВАМ, НАВЕДНЪЖ ЗАСЯХ 50 ДЕКАРА, макар че много хора ме съветваха да започна с малки площи. А след това и други 80 дка подготвих. Научих за асоциацията на шафранопроизводителите, срещнах се и с нейния председателя, г-н Тахиров, който ме запозна в подробности с тази култура, с това цвете. Видях как изглеждат близалцата в сух вид.
Попрочетох тук-там и вече смело мога да кажа, че имам солидни познания. За пръв път засях шафранов минзухар през 2016-та и от тази нива миналата година не получих реколта (цветове), защото оставих луковичките за доразвитие и размножаване. А през стопанската 2017-2018 г. минзухарът се беше развил много добре. Взех решение да се усъвършенствам и разширя в тази насока, но при нас не успях да събера желаните площи. Прехвърлих Балкана и закупих 80 дка нива край Хитрино, Шуменско. Там принципно стопаните отглеждат зърнени, на полето бяха сели слънчоглед и през първата година имах проблеми с полските мишки, нанесоха поражения върху луковичките, малко се поизгубиха.
Участвала съм в много проекти, интересувах се и за шафрана, но той е изключен от културите за подпомагане. Ако МЗХГ подпомогне стопаните, то нашето население ще може да се издържа спокойно от шафрана. Почвите в региона са песъкливи, направих проби, а и практиката ми показа, че са добри за културата.
И друго – ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ШАФРАН Е ПРИЯТНА И УВЛЕКАТЕЛНА ДЕЙНОСТ. Сега по време на сеитбата сутрин идваме по-раничко и хората работят докъм 2-3 часа следобед, след което ги връщаме по домовете. Така е и при беритбата, за „домашна работа“ оставям на всяко семейство по една каса цветове. Обяснявам им тънкостта при отделянето на тичинките, те едновременно и телевизор могат да гледат, и да работят, така че на сутринта вече имаме сурова суровина от предходното събиране. Това продължава двайсетина дни. Берачите са от нашето село Глухар, от съседните Рани лист, Люляково и Стремци, петнайсетина души, но да знаете как работят!
С годините и ние свикнахме, тя земята подсказва какво иска. И когато се грижиш за нея – ти се отплаща! Снабдихме се и машини, това зелено Ферари е за вадене на картофи и с леки поправки става за вадене на луковиците на шафрана. Закупихме го по Мярка 211, когато създадохме черешовата градина. Проектът беше на стойност над 200 000 лв, отдавна приключи, а градината ни е вече 20-годишна.
Тук в базата сме всеки ден, зиме, лете, работа все се намира. Черешите заемат 220 декара – два масива по 110 декара. 11 сорта сме заложили, като почнем от ранни, средноранни и късни. Подновихме новия масив от 35 дка с фиданки, присадени на Махалебка.
Производството е биологично, имаме и сертификат за това. Пазарът за плодовете е необятен, а тази година и качеството беше по-добро – пояснява Нермин. – Но сме имали години със слани, градушки. Така е, земеделието е низ от успехи и неволи…
Съпругът ми Ерол кандидатства по пчеларските програми и създадохме пчелин със 123 кошера. В тази дейност е включен и брат ми Огнян Антонов. Съгласно изискванията трябва да растем в годините и ето, че вече броят им достигна 156. Доволни сме от субсидиите, получаваме ги редовно, но и ние сме изрядни. Що се отнася до качеството на меда, той е чист, екологичен, биопродукт, затова и интересът към него е висок. Продаваме го с тенекиите и нямаме време дори да го разфасоваме.
Ако искаш да направиш бизнес и да си изхранваш семейството, то поне 2-3 декара шафран трябва да заложиш. При нас и климатът, и почвите отговарят за тази култура, затова горещо я препоръчвам. АКО ЕДНО СЕМЕЙСТВО ОТГЛЕЖДА 2-3 ДЕКАРА ШАФРАН, ДРУГА КУЛТУРА НЕ МУ ТРЯБВА.
Бъдещи планове? Нямаме възможности да разширяваме площите, трудно е в нашия планински регион да се наемат земи, особено за трайни насаждения. Отсега-нататък трябва да залагаме на ефективно производство. Синът и дъщеря ми са висшисти, но и те са ангажирани в селското стопанство и също кандидатстват по проекти. Дъщеря ми отглежда 5 дка безколови домати, 20 декара орехова градина и 17 декара спанак в съседното село Кобиляне. Синът ми кандидатства със сливи, вишни и спанак.
Знаете ли какво ми казват хората: Ти кога ще живееш, цял ден си на градината. Викам им: „Доволна съм, това е моят живот, работя на чист въздух, аз съм си господарка!“. В момента подготвяме проект за стопански обект за заготовка на продукцията. Ще закупим и специализирана техника за измиване и пакетиране на плодовете, за разфасоване на меда, за шафрана. Теренът е определен, а проектът е на стойност 1 млн. лв.

(повече в Агровестник – стр. 13-14)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!