Неблагоприятните климатични условия и ниските изкупни цени провокираха пчеларските протести

  • Обществената работа в полза на родния сектор е мисия за Даниела Челебиева, председател на Шуменския пчеларски съюз.

-Ниските добиви и изкупни цени са едни от основните причини за протестите на пчеларите през декември. Върху родното пчеларство влияят множество фактори и ситуацията в сектора трябва да се разглежда комплексно – смята Даниела Челебиева, председател на Шуменския пчеларски съюз. – Близо 4 поредни години климатичните условия в страната бяха неблагоприятни за пчеларския сектор.Последната 2018 г. се отличаваше с мека зима, мартенски снегове, които унищожиха плодните пъпки. После пък започнаха дъждове в началото на лятото – по времена цъфтежа на най-важните паши. Добивите в цялата страна бяха ниски – в Шуменско- в рамките на 10-15 кг/кошер, в Ямболско, Бургаско и други региони колегите се оплакаха от почти нулева година.

За една година пчелите събират около 120 кг мед, като 100 кг са за тяхното изхранване и развитие, а останалите – за стопанина. През настоящата 2018 г. изкупните цени бяха изключително ниски – 3,50-4,20 лв./кг на едро. Те са на ниво от 2003 г., когато минималната работна заплата беше 120 лв., а сега е над 500 лв.

През 2007 г., когато влязохме в ЕС, пчелините бяха 40 000, а сега са 13 000. Пчелните семейства през този период се запазват на едно и също ниво – около 750 000. Промяна обаче има в броя на производителите – намаляха дребните, а 3 пъти се увеличиха стопаните, които отглеждат над 150 кошера. Броят им преди 11 години беше 400, а сега са 1200 души, като средния брой на отглежданите пчелни семейства е около 240. Това означава, че пчеларството от хоби, помощ за семейния бюджет, е все повече бизнес.

През последните 3 години практикуващите подвижно пчеларство също са намалели. От 2008 г. до сега тече трета Национална програма по пчеларство, но се отпускат средства по четири мерки. Те са основно за лекарства срещу вароатозата, лабораторни анализи на меда, за отводки и майки. Четвъртото направление е за закупуване на кошери, но има ограничение за стопаните с над 100 кошера, които не могат да се възползват. Излиза, че по нея се подкрепят дърводелци и дистрибутори на лекарства, посочи председателката.

Оказа се, че по различни причини т.г. не са усвоени около 700 000 лв. по националната програма. Ще има решение за този финансов ресурс и е възможно да бъде отворен нов „прозорец“.

Ниските изкупни цени на родната продукция до голяма степен се дължат на безмитния внос на мед от Китай и Украйна, които всеизвестно са с по-ниско качество. В страните от ЕС се произвеждат около 250 000 т мед, като част от тях се изнасят. Едни от крупните производители са Германия и Испания, които предлагат продукция извън Общността.

ЕС внася от трети страни около 200 000 тона мед годишно, като делът на китайския е около 40%. Същевременно България произвежда около 10 000 т. годишно, като значителна част се задържа от самите стопани поради ниските изкупни цени.

Ако един стопанин има 100 кошера, произвел е 20 кг мед от всеки и го е продал по 4 лв./кг – значи е спечелил 8000 лв. Сега да посочим неговите разходи. Често целогодишните инвестиции в гориво, за да се пътува до пчелина са около 2000 лв. Ако е регистриран като ЗП (земеделски производител), около 2000 лв. са осигуровките. Лекарствата за едно пчелно семейство са около 5 лв. Три пъти е подхранването по 7 лв. на кошер при топла зима (21 лв.), което също е 2100 лв. Отделно са разходите за ток, вода и др. Остават около 2000 лв., които разпределено в 12 месеца са около 166 лв. заплата, с която не може да се изхранва семейство. Така сметката показва, че много от родните пчелари имат нулева печалба. Обаче трябва да се акцентира, че този занаят е свързан с тежък труд. Вече четвърта година производителите са на загуба и нямаха друг избор освен протестите – обобщи ситуацията Даниела Челебиева.

Предистория на протеста. От февруари Обединен български пчеларски съюз изпраща четири докладни записки с аргументирани искания за изплащане на схемата за подпомагане при лоши климатични условия „Де минимис“ в размер на 40 лв./кошер. Те остават без отговор от МЗХГ. Първите документи са за зимна смъртност в резултат на топлата зима, следващите през окомври-ноември са за гибелното въздействие на ниските изкупни цени. Същевременно е публикувано отворено писмо, изпратено до МЗХГ и компетентните институции. В него те обясняват тежкото положение в пчеларския бранш и настояват за 60 евро за кошер за екосистемна услуга „Опрашване“. Това подпомагане трябва да получават всички стопани, които имат регистрирани пчелини. Искането е изпратено до европейските институции чрез нашите евродепутати.

Това писмо разпространих сред присъстващите коллеги на 22 ноември във Варна на срещата, на която взехме решение за протестите. На нея участваха представители на пчеларски организации, които членуват в Обединен български пчеларски съюз и са от дружествата във Варна, Шумен, Търговище, Попово, а като гости бяха и колеги от Русенско. Призовахме всички колеги да се включат в протестите. Получихме подкрепа и от близо 40 председатели на пчеларски организации, организирани във фейбук-група за сътрудничество.

Така се оформиха четири искания, с които пчеларите по време на протеста запознаха земеделското министерство. Първото е за изплащане на подпомагане по схемата „Де минимис“, но за съжаление стана ясно, че е заделен общ ресурс от 3,5 млн. лв. Това означава по 5 лв./кошер, като стопаните ще могат да го заявяват до 15.01.2019 г. Ще настояваме за 40 лв./кошер, които да бъдат заложени в бюджета за следващата година. По последни данни, около 5000 стопани имат право на подпомагане по тази схема. По отношение на второто искане – за екосистемна услуга „Опрашване“, която да се предоставя на всички пчелари от ЕС, „топката“ премина в ръцете на европейските институции. Разбира се, МЗХГ пое ангажимента да представи нашето предложение.

Постигна се споразумение и по третото искане – да бъде създаден експертен консултативен съвет по въпросите на пчеларството, като уверението на земеделското министерство е, че той ще заработи от началото на следващата година. Четвърто искане е за криминилазиране на отравянията на пчелни семейства. В тази насока трябва да бъде акредитирана лаборатория, която да извърша необходимите изследвания.

Разбира се, остават още много проблеми в пчеларския бранш – обобщи председателката.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-21)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!