Недостигът на мляко започва да се чувства осезателно у нас

* Коментира Ангел Йонов, изпълнителен директор на АРЧШПБ. Ниската изкупна цена през последните 2-3 години доведе до свиване на производството.

Ангел Йонов е начело на една от най-големите браншови организации у нас. Средният размер на фермите в Асоциацията за развъждане на черношарената порода, която обхваща 310 стопанства, е 120 животни. С г-н Йонов разговаряме за недостига на суровина у нас и проблемите в сектора.

– Основен белег за недостиг на мляко у нас е завишеното търсене. Големите мандри в Южна България вече говорят за недостатъчно суровина и това показва, че има дефицит. Той обаче е натрупан през годините от водената неразумна политика в сектора, независимо колко пъти сме алармирали за проблемите.

Да започнем от цената. През последните 2-3 години имахме непрекъснато намаляване, като тя спадна до под 50 ст. за литър. Това не покриваше дори себестойността на млякото. Фермерите стигнаха до там, че не можеха да изхранват животните качествено, да си обслужват кредитите, да реинвестират във фермите. Всичко това доведе до намаляване на производството у нас.

Едва в края на миналата година и през 2017-та се отчете повишаване на цената на суровината, тъй като се появи търсене. В момента можем да кажем, че имаме нормални стойности – между 65 и 70 ст. за литър. Това вече кореспондира с европейските цени. Лошото е обаче, че количеството на произведеното мляко вече е твърде ниско.

От години отчитаме като проблем затварянето на ферми и аз се страхувам, че се очертава тенденция за отпадане на още. Причината е, че фермерите няма да могат да покрият критериите за получаване на субсидии. Какво имам предвид? Например за да се получи субсидия за животно под селекционен контрол, трябва да се отговори на изискването за 4 тона мляко средно на крава. Това не е толкова много, но поради натрупаните негативи средната продуктивност е спаднала под 4 тона. Така субсидията ще се даде само за тези животни, за които са покрити критериите. Например за 100 крави трябва да се получат 400 тона мляко. Ако обаче имаш 300 тона от тези животни, ще получиш субсидия само за 75 крави.

И още – много от фермерите няма да могат да докажат с документи реализираното количество мляко. Съгласно Наредба 3 от 1 октомври влезе в сила това изискване. Трябва да имаш фактури за продаденото количество, преди това договор с мандрата, с която работиш и да докажеш, че си реализирал млякото за 12-те предходни месеца.

Друг фактор, който драстично се отрази върху целия сектор, е вкарването на имитиращи продукти. Това са прословутите палмови масла, сухи млека с неизяснен произход, суроватки. Много сме говорили за това, за „ефекта“ както върху самото производство на мляко, така и върху потребителите. Всичко това рефлектира през годините и ще има още последствия.

Всяка ферма си планира при определената цена на млякото какви разходи ще посреща – било за покриване на кредити, било за фонд работна заплата и т.н. Когато тя падне, приходите резонно са по-малко. Кредитите няма как да не се погасят, няма как да не се покрият разходите за вода, ток, лекарства, ветеринарно обслужване на животните, няма как да не се изплатят заплати. Така остава само перото за изхранване на кравите и там се насочват по-малко пари. Това е голямата беда – намалява се количеството на закупените фуражи, което рефлектира върху млеконадоя и така се завърта наистина омагьосан кръг. Фермерите изпадат в безтегловност и трудно намират изход.

От 40 години съм в бранша и познавам проблемите, знам какво тежи на хората. Ние сме отглеждали до 50 000 крави само в бившия окръг, т.е. в Добричка област, а сега са едва 6-7 000, хайде 10 000 да ги кажем. Тенденцията е много по-сериозна и тревожна.

Лично аз смятам, че оцеляването на сектора се дължи на кръвната ни група. Българинът е роден скотовъд. Още от дълбока древност тук винаги е имало много стада, много животни. Това не се заличава лесно. Силно се надявам министър Порожанов като икономист, който е наясно със ситуацията в сектора, наистина да действа в помощ на животновъдите. От години слушаме и четем, че животновъдството е приоритетен отрасъл. Как точно се изразяваше това, никой не разбра. Омръзна ни да го чуваме, а в същото време животновъдите да страдат от непрекъснат недоимък. Всички са на кредити и с дългове. Една средна ферма до 100 крави виси с кредит от порядъка на 60-70 000 лв., които трябва да се върнат. Това са средства, отпускани до 2011 г. за изхранване на животните. Тези кредити обаче стоят с лихвите. Държавата обяви, че тези, които запазят животните, ще получат разсрочка и парите на този етап няма да се търсят. Защо? Защото ако държавата тръгне да си събира парите, ще получи насреща… крави.

Надявам се субсидиите, които трябва да получат стопаните, да бъдат глътка въздух за тях и да дойдат до края на годината.

Ела Стоянова

(повече в Агровестник – стр. 27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!