НЕЗАВИСИМО, ЧЕ СЕКТОРЪТ СЕ РАЗВИВА В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА, НЕМАЛКО ПРОБЛЕМИ ОСТАВАТ НЕРАЗРЕШЕНИ!

*пояснява инж. Александър Миндачкин,управител на „Тракийска зора“ ООД и председател на Съюза на зърнопроизводителите – обл. Пазарджик.

*Структурата обединява 42 члена, които стопанисват около 160 000 дка земеделски земи, заети предимно със зърнени култури.

Вече 27 години инж. Миндачкин със своя екип е ангажиран в сектора. Стопанисваните площи в началото са ограничени, стартът е скромен – с 1000 дка, а основната дейност на дружеството е услуги със земеделска техника. В последствие започва да наема земя, да закупува при възможност, и на този етап полетата на „Тракийска зора“ ООД наброяват 12 000 дка.

-Пазарджик не е типично зърнопроизводителен регион, но всеки би попитал защо тогава произвеждаме зърно, след като даденостите предполагат развитие на зеленчукопроизводството,овощарството, лозарството – подемаме разговора с нашия събеседник. – Отговорът е еднозначен:

ЗАЩОТО ПАЗАРИТЕ ДИКТУВАТ ТОВА! Количеството земя, която обработваме, е достатъчно и преценяваме, че повече не ни е необходима.

На този етап нашият съюз на зърнопроизводителите наброява 42 члена, които обработват около 160 000 дка земя. За размерите на регион Пазарджик е прилична цифра. Основно са застъпени зърнените култури. До края на годината ще увеличим състава си,защото още колеги са подали молби за членство. Ние сме една от последните,съставни на НАЗ регионални структури,но сме убедени в ползата от такова сдружаване. Проблемите са общи и колкото и клиширано да звучи „обединени по-лесно бихме ги преодолели“.

В последно време се говори изключително много и се обсъжда Законът за градушките и колко е задължително той да се приеме навреме. Градушките са огромна заплаха за всички земеделски производители.

Проблемите, които срещаме са от различно естество. Ако говорим в глобален мащаб, едно от нещата, които ние – членове на най-масовата структура – Националната асоциация на зърнопроизводителите, искаме да се случи, това е Законът за браншовите организации. Поставяме го непрекъснато, защото сме сигурни, че той ще гарантира комуникацията в рамките на сектора и цялостното развитие на отрасъла и то по-безпроблемно.

Не по-маловажен по значение проблем е този, че през последните 1-2 години ние зърнопроизводителите почти нямаме шанса да участваме с проекти по Програмата за развитие на селските райони и да получим съфинансиране. Най-атрактивни за нас са мерките 4.1 и 4.2. И това е така, защото системата, която регламентира критериите за приемане на проектите не е прецизирана, в същност сме потърпевшите.

Министрите идват и си отиват, но земеделието остава, остават и част от проблемите в сектора. Разбира се, трябва да отчетем, че доста неща се развиват в правилната посока. Но за жалост някои от проблемите се повтарят години наред, а като добавим и неблагоприятните метеорологични условия, то трудностите се множат.

Моето мнение относно „таваните на плащанията“? Всички в съюза сме категорично против таваните. И аз споделям това мнение, защото таванът е средство за изкуствено „осакатяване“ на стопаните, които така или иначе през годините са окрупнили своите стопанства и това решение е лишено от логика. Дори и да има тавани, критериите трябва да бъдат добре балансирани, така че да не бъдат ощетени средните и дребните земеделски производители. Това е предложение от Европейската комисия, която „орязва“ голяма част от субсидиите на земеделците, стопанисващи над 3500 дка земя. А те в никакъв случай не влизат в графата „едри стопанства“.

В нашето дружество отглеждаме 7 култури на 12 000 дка площи. Това са есенници, маслодайни, сорго. Успяваме да структурираме правилен сеитбооборот и да разпределим риска в производството. Есенниците заемат около 60% от цялото стопанство и останалите 40% са пролетниците (царевица, слънчоглед, сорго)…

Що се отнася до технопарка в нашето стопанство – обезпечени сме, но и новите машини остаряват и се налага да се обновяват. И отново ще се позова на Програмата за развитие на селските райони и за мерките за закупуване на техника. Шири се една неистина, че зърнопроизводителите си закупиха много техника и повече не им е необходима.

Екипът ни е оптимизиран, 17 души е персоналът, още двама съдружници работим в дружеството. Често обсъждан въпрос са рентите, преди 6-7 години имаше „война“ между земеделците и се оказа, че никой не печели от „наддаване“ на рентите. Някъде се раздават в немислими размери, при които по никакъв начин не може да се реализира печалба. А субсидиите не са се повишили, те вече не покриват и половината от това, което ние изплащаме на стопаните.

Що се отнася до поливното земеделие то в нашия регион можем да кажем, че е псевдо поливно земеделие. Защото почти на 90% използваме гравитачни методи за поливане, те не са ефективни, разходите на вода са големи, а да не говорим, че водата е много скъпа. И експертите от нашето аграрно министерство трябва да помислят по този въпрос.

В земеделието съм от 27 години, то е всичко за мен, но бизнесът не е само печалба, той носи удоволетворение, любов към земята, това е цяла система от редица дадености…

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!