Нетрадиционните зеленчуци – предизвикателство пред млад учен от Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив

* Гл. ас. д-р Цветанка Динчева е на „ти“ с отглеждането на аспержи, манголд, девисил, артишок, кейл, пак-чой и др. Има амбиция да постигне затворен цикъл на производство на традиционни и нетрадиционни култури, от които да се получава компост.
* На 29 септември /петък/ Институт „Марица“ ще е домакин на Европейската нощ на учените. В рамките на проявата са предвидени приятни изненади за гостите.
Нетрадиционните зеленчукови култури, към които се числят аспержите, ще бъдат един от акцентите в тазгодишното издание на Европейската нощ на учените, в което Институтът по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив, ще бъде домакин за трета поредна година. Проявата ще се проведе на 28 септември /петък/ от 18,30 до 21,30 ч. в централната сграда и в прилежащите оранжерии.

Проявата в ИЗК „Марица“ е със съвместното участие и на учени от Института за развитие на генетичните и растителни ресурси „Константин Малков“ в Садово. Те ще представят експонати от музея и историята на аграрната наука в Садово
За дейностите по изпитване и създаване на нови перспективни технологии за отглеждане в ИЗК „Марица“, както и за мястото на нетрадиционните зеленчукови култури в родното земеделие, разговаряме с гл. ас. д-р Цветанка Динчева от отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“. Нейната научна дейност е пряко свързана с култури като аспержи, манголд, девисил, артишок, кейл, пак-чой и др. Тя е автор и на Ръководство за отглеждане на аспержи.
– Г-жо Динчева, може ли първо да споделите защо насочихте научната си дейност към нетрадиционните зеленчукови култури?
– Нетрадиционните зеленчукови култури са интересно направление за производството. По принцип има доста изследвания и проучвания в областта на традиционните култури, а българинът е склонен да проявава интерес към нетрадиционните. По данни на стари литературни източници, в миналото те са били популярни и отглеждани. Има и технологии и препоръки, но те остават в миналото. Причина за това е непрекъснатото обновяване на техниката на отглеждане, на начина на поливане и подхранване с различни органични и минерални торове. Всичко това налага по-детайлно проучване и реакцията на тези култури спрямо новите технологии и приложение на пазара. Затова се насочих към този вид култури и проучването за тяхното отглеждане.
– Кои от тези нетрадицонни зеленчуци са по-интересни за Вас и са обект на Вашите изследвания?
– По-интересни са аспержа, ревен, девисил. Те са познати от миналато, но позабравени и за тях няма нови технологии. Все още се отглеждат на някои места в страната. Внимание заслужава и артишокът. Проверявайки базата данни за органично производство, ми направи впечатление, че има доста регистрирани производители, които отглеждат артишок. Но той все още е слабо разпространен и слабо известен на българския пазар. Друга култура, която е позната, но не се отглежда масово, е девисилът, който е чудесна подправка. Предстои да разработим технология за нейното отглеждане, която да се въведе в производството. В процес на изпитване са манголд, рукола и пак-чой. Руколата има вече популярност у нас, но пак-чой, който е от семейство Зелеви е почти неизвестен. Неговият вкус не допада на някои хора, но за сметка на това манголдът се радва на интерес. Той може да се консумира както на салата, така и в супа или като плънка в баница.
– А кога е стартирала изследователската дейност върху аспержите в Институт „Марица“?
– Началото на изследователската дейност при аспержите е положена в института през 2003 г. от н.с. Иван Димов и гл.ас.д-р Боян Арнаудов. Двамата разработиха нова методика за интензифициране на производството, като е съкратен периодът на разсадопроизводство с една година. Това дава възможност началото на реколтиране на насаждението да започне от втората година от създаването му, а не от третата, както е по стандартната технология. По този начин, макар и малко, частично се съкращават разходите на производителя, които той влага при създаване на насаждението, така че това е добър вариант на ускорена технология.
– Казахте, че аспержата е сред познатите от миналото, но забравен зеленчук. Защо според Вас не е предпочитана за отглеждане от земеделските производители?
– Основната причина е, че за аспержите няма пазар. А и българинът не е свикнал да ги консумира. Те се реколтират само два месеца – от началото на април до края на май. Берат се всеки ден и ако няма пазар, няма смисъл да се отглеждат. По принцип културата не е трудна за отглеждане. В зависимост от климатичните условия в средата на месец март започва вегетацията и беритбата на първите свещи, които са консумативната част. След като приключи реколтирането растенията се оставят на свободен растеж до месец ноември. След като паднат първите есенни слани обагрянето се променя от зелено в златисто-жълто до оранжево.
– А назад във времето аспержите били ли са някога масово залегнали в производството у нас?
– Относно отглеждането на тази култура няма почти никакви литературни източници. В един доста стар учебник по зеленчукопроизводство е споменато, че до 1944 г. България е била доста голям износител на аспержи. Същата година културата е била обявена за буржоазна и забранена за отглеждане. По информация от интернет масово производство на аспержи е започнало през 1902 г. в село Катуница от Илия Иванов. Неговият правнук отскоро е възродил семейната традиция.
– Освен този фермер, забелязвате ли интерес от страна на други стопани и търсят ли вашите консултации и съвети относно отглеждането на културата?
– Има търсене, но малко хора проявяват интерес. Той се появи, когато обявихме на сайта на института, че имаме издадено ръководство. То е в кратък, но интересен вариант за отглеждането на аспержи. Тогава се обадиха няколко души, но нямаме обратна връзка дали са предприели производствена дейност.
– Каква амбиция сте си поставили като учен, не само в областта на нетрадиционните зеленчукови култури?
– Имам идея да постигна един затворен цикъл на производство на традиционни и нетрадиционни култури, които да се компостират. След това полученият компост да се прилага като вид торене, както в биологичното, така и в конвенционалното производство. Малко ще е трудно, но съм оптимист, че идеята може да се реализира. Компостът е актуална тема и проблемът с растителните остатъци е доста наболял. Хората, вместо да използват по предназначение тези остатъци, ги изхвърлят.
(Повече в Агровестник на стр. 5)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!