НЕ ГЛЕДАМЕ ЖИВОТНИ ЗАРАДИ СУБСИДИИТЕ, А ЗАЩОТО СА ЧАСТ ОТ ДУШАТА НИ!

* споделя младият фермер Жельо Димитров, който заедно с родителите си Елена и Димитър отглеждат 500 овце от различни породи в село Тънково, община Несебър.

Фермата на Жельо Димитров и родителите му Елена и Димитър се намира в село Тънково, община Несебър. Стопанството е само на 6 км от Слънчев бряг и морската плажна ивица. То представлява друг свят, за който туристите въобще не предполагат, далеч от почивката, развлеченията и курортните изкушения.
– Това е място, в което трудът е не ежедневен, а ежеминутен. Фермата е създавана десетилетия, цял живот с това сме се занимавали. С животновъдство изхранвахме семейството си и изучихме сина си Димитър – започна да разказва 47-годишната Елена Димитрова. Тя е работила заедно със съпруга си в бившето ТКЗС, след което започнали да развиват собствено стопанство.
В момента гледат 500 овце от различни породи – „Аваси“, черноглава, синтетична популация българска млечна и други. Около 350 са дойни, а останалите са подрастващи. Изградили са подходящи сгради за отглеждането им, което през по-голямата част на годината е пасищно.
Жельо е на 30 години, завършил е механотехникум в Бургас със специалност климатична техника. Тъй като е отраснал със семейния занаят, веднага се включва във фамилния бизнес. През 2009 г. е сред първите учредители на Националната овцевъдна асоциация.
Срещнах се с майката и сина ден преди да отпътуват за София, за да участват в стачните дейности, организирани от асоциацията. Двамата бяха категорични, че искат да изразят в столицата своята подкрепа за колегите си от страната и да протестират срещу тежкото състояние в сектора.
На местно ниво, един от основните им проблеми, е липсата на общински пасища. В село Тънково, в което живеят, овцете са над 2000, като животновъдството е основен поминък. За съжаление са им предоставени само 250 дка ливади, като 10% от тях попадат в натура 2000.
– Доим на ръка два пъти дневно – сутрин в 7 ч. и вечер в 18-19 ч. В грижите за животните се включват и братовчеди на Жельо – Андон, Станислав и Стоян, които са на 27-30 години – пояснява Елена Димитрова и нашега допълва, че е от „корпуса за бързо реагиране“ в стопанството. – Ако свърши нафтата или сеното, бързам да ги доставя. След доенето и почистването, се захващам с „кетъринга“ и готвя за петимата близки мъже, които се трудят неуморно.
– Сега косим трети път 150-те декара люцерна, балираме и прибираме реколтата. Поддържаме двата стари трактора „Болгар“. С фадрома почистваме оборите. Изградили сме ги тухла по тухла в продължение на години, като общата им площ е над 1300 кв. м – посочи Жельо. Той толкова е свикнал с тежкото ежедневие, че когато стана дума за проблеми в сектора, не успя да открои нито един. Причината е, че е свикнал всеки ден да преодолява трудности и препятствия, като така е възпитаван от малък.
– Предаваме млякото на мандра в село Веселие и се радваме на коректни взаимоотношения с изкупвача. Истината е, че не гледаме овцете заради субсидиите, а защото не можем да си представим живота без тях. Те са част от душата ни и сме свързани с тях, затова ги отглеждаме с любов – обобщи младият фермер.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!