„НЕ ДАДЕШ ЛИ НА ЗЕМЯТА, НЯМА КАК ДА ПОЛУЧИШ“!

* е съветът, който братята Красимир и Найден Найденови са запомнили от своя баща Гочо Гочев, поставил началото на семейния бизнес. Днес те стопанисват 7000 дка в землищата на селата Опан, Бял извор и Кравино, Старозагорска област.
* Младите фермери залагат основните зърнено-житни култури – пшеница, слънчоглед и ечемик.

Пристигаме в село Опан след работно време, макар да знаем, че такова понятие в земеделието няма. Разбираме се с домакините да продължим по пътя за село Тракия, където ще се срещнем. Красимир, по-малкият брат, използваше последните слънчеви лъчи, за да довърши дискуването преди сеитба. Правим снимка на полето и се отправяме към базата, където вече ни очакваше Найден – по-големият брат…
– Нека започнем с представянето ви и с въпроса от кога и как стартирахте земеделска дейност?
– Аз съм Красимир Найденов, по-малкият брат. Фирмата е започнала дейност от 1995 г. Покойният ни баща Гочо Гочев е стартирал първо с услуги, по време на ТКЗС-та. Тогава имаха пари, пазарите бяха отворени, продукцията се изкупуваше на високи цени, и им беше по-лесно да си плащат за услуги, отколкото да наемат хора да им работят…
След това, може би около 1997-1998 г. е започнал с наемането на земя. В началото гледахме около 500 дка, които постепенно увеличавахме на 3000, 5000, към момента обработваме 7000 дка. Но цифрата варира, тъй като в нашия район конкуренцията е голяма. Може би 12 арендатори работим в Опан. А землището на селото е 24 000 дка.
От малък съм помагал на баща ми, по машините. Първото ми каране на трактор, помня, беше през 1996 г. А през 1999 г. беше първата ми нощна смяна на ДТ 75 – тежка верижна машина. Тогава стърнищата се палеха, в тракторите и комбайните нямаше климатик, вратата беше отдясно… Но пък ми беше интересно…
Завършил съм специалност „Медицинска техника и касови апарати“, нищо общо със земеделието. Но бях свикнал да помагам на баща ми, а и като завършиш все пак трябва някъде да работиш. И вместо да ходиш другаде, най-добре е да РАБОТИШ ЗА СЕБЕ СИ…
Баща ни почина през 2013 г. и оттогава аз и брат ми – Найден Найденов работим заедно. Той е завършил Българо-германския аграрен колеж към Тракийския университет, след което и агрономство.
Основните ни култури са пшеница, ечемик и слънчоглед. За първа година заложихме и нахут, на около 500 дка. Резултатът при него е около 200 кг/дка, което ни удовлетворява. Няма нито пазар, нито купувачи.
Царевица не сеем, просто не става на нашите полета. Макар че тази година беше благоприятна за нея. Но е рискова култура, иска много вода. А при нас е сухо, няма напояване… БЪДЕЩЕТО Е В ПОЛИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ! – убедени сме в това!
Изцяло сме обезпечени откъм техника. Всичко сме закупували със собствени средства. Не сме ползвали европейските програми. Разполагаме с 3 трактора Джон Диър. Двата са с мощност от по 350 конски сили, а третият – 160, 6-та серия. Здрави са, надеждни са. Преди година закупихме два Дойца по 105 к. с., Беларуси имаме 3 броя. Работим с 3 фадроми – двете са телескопични товарачи и едно ЮМЗ – старо е, но ни върши работа. Ползваме го най-вече за складиране на зърното под навесите.
Комбайнът ни е Клаас Лексион 460 и с него основно прибираме продукцията. Откъм прикачен инвентар също сме обезпечени – имаме дискови брани (8 и 5-метрова). Разполагаме с два големи 7-корпусни плуга за двата Джон Диър-а. Използваме и семечистачна машина – българско производство, която чисти семената и същевременно ги обеззаразява. Нужна ни е, защото купуваме базови семена и след това си произвеждаме наши.
Целият ни машинно-тракторен парк, а също и складът за зърно, са тук в базата ни, където сме позиционирани от двайсетина години. Тя се простира на мястото на бившето АПК на около 20 дка.
– Кои са основните проблеми във вашата дейност?
– Че трябва хем да работиш, хем много да се разправяш с бюрокрацията. За всяко нещо ти искат поне по 3 вида документи, с печат, с подпис. Лично да отидеш да ги подадеш… А земята иска всичко навреме да свършиш… Днес ако е хубаво времето и трябва да си изгубим цял ден в града, няма как да се получат нещата…
Субсидиите безспорно много ни помагат. Без тях нямаше да можем да закупим тази техника, с която разполагаме в момента. Те са голям плюс, затова в цяла Европа ги има. Добре е да бъдат изравнени, но пак сме доволни…И занапред се надяваме да ги има…
От 5 години членуваме в Тракийския съюз на зърнопроизводителите, част от НАЗ. Доволни сме. Всеки един бранш трябва да си има асоциация – да защитава интересите на производителите. Добре, че се разреши проблемът с горивата, например – една голяма глупост, която целеше да дръпне по 20 000 от всеки земеделски стопанин. При нас каквото ни доставят, веднага декларираме количеството в счетоводството и в НАП. Не може да има кражби на гориво… Ако някой купува „на черно“, той не го прави от земеделци, а по други канали…
Бъдещите ни планове са до някаква степен да достигнем нашите европейски колеги – и като добиви, и като техника, и като производителност. Стопанството ще се стараем да го запазим в този размер. Към днешна дата той е оптимален, защото искаме да гледаме земята качествено и да не оставяме недобре обработени площи.
Имаме желание да модернизираме базата си. Занапред смятаме да построим и работилница за машинно-тракторния парк…
Баща ни научи, че земята трябва да се гледа по най-добрия начин, да не се жалят средства, да не се затревяват площите, да се тори стабилно. Той казваше: „Не дадеш ли – няма как да получиш“. Опитваме се да следваме неговите съвети… Учил ни е да сме упорити, да не се предаваме пред трудностите и да бъдем отговорни и коректни хора. За да ни уважават…
Разговора води Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!