„НИЕ СМЕ ГОТОВИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА СИЛНА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ В СЕКТОРА!“

*заявява г-н Георги Василев, орг. секретар на Асоциация Български пипер.

*“Пълен срив в пиперопроизводството!“ – така накратко бихме определили отминаващата си 2018-та година.

*У нас се разработват схеми за „източване на средства“, а не за подпомагане на зеленчукопроизводителите! – категоричен е браншовикът.

Наскоро в Стара Загора се проведе общо събрание на Съюза на преработвателите в България. Една от точките в дневния ред предвиждаше и среща с представители на някои от управителните съвети на работещи асоциации, доставящи суровини за преработвателната промишленост.Разискваха се редица важни въпроси като стандартизация на пипера, разпознаване на различните сортове, унифициране на договорите за изкупуване на зеленчуците- с цена, срокове и т.н. За първи път бе предложено преработвателите да направят свой каталог какво изкупуват и на каква цена – това е една своеобразна крачка напред във взаимоотношенията преработвател- производител. Коментиран бе и вносът от съседни държави – на по-ниски цени,но и с по-ниско качество…

Повечето дискусии бяха оживени и емоционални, а ние използвахме случая да зададем няколко въпроса за равносметката от отминаващата си година към г-н Георги Василев, орг. секретар на Асоциация Български пипер:

– Г-н Василев, каква беше изминалата година за пиперопроизводителите в България? Разбрахме, че наскоро е приключила и кампанията…

– Положението с пиперопроизводството в България мога да опиша с 2 думи – пълен срив. Лично аз се занимавам 28 години само с пипер. Такава лоша година не е имало! В момента се наблюдава пълен срив, както на количествата заложеи площи, така и на добивите. Тази година беше произведена червена капия, която е най-търсената, около 10-12 пъти по-малко, отколкото миналата година. А миналата година беше 3 пъти по-малко, отколкото по-миналата година. От няколко сезона насам производството на пипер намалява. Тази година бяха заети около 25-26 000 декара с пипер. Миналата година бяха 38 000 дка, по-миналата – 46 000 дка, а през 1989 г. площите са били 370 000 декара. И излиза, че сега имаме около 12 пъти по-малко пипер от настъпване на демокрацията. И когато ме питат демокрацията и парите от ЕС как влияят на пипера аз им отговарям чистосърдечно: „Пиперът намаля с 1800%“.

Причините са обективни и субективни. Обективните са няколко. Едната от тях, която е много важна, е липсата на работна ръка. Това е най-големият проблем при производството на всички продукти, които изискват ръчен труд. Към момента и министерствата не създават никакви условия за привличане на работна ръка. Асоциация Български пипер, като виждаме, че правителството нищо не прави по въпроса започнахме лични разговори с представители на бесарабските българи в Молдова и Украйна, както и на българи от Македония. Правителството винаги ни е обещавало, че се работи по въпроса, но досега видим ефект няма.

Другите огромни проблеми за намаляването на декарите са няколко. Първо нашите пиперопроизводители не разполагат със земя, с която да правят сеитбообръщение.

Следващият нерешен въпрос – няма равнопоставеност между зеленчуците и плодовете с останалите култури и животновъдството. Можем да дадем пример, че досега зърнопроизводството около 30-35% се субсидираше от себестойността, животновъдството се субсидираше от себестойността около 12-15%, зеленчукопроизводството беше до 5% от себестойността. Това не стимулира младите хора да се занимават с пипер и те намаляват площите.

Друга пречка е, че много хора с помощта на Министерството на земеделието откровено „прибират“ европейски средства. Конкретно става въпрос за обвързаното подпомагане. Преди 3 години се присвоиха 17 милиона лева под формата за засаждане на тикви. Миналата година се присвоиха 10 милиона лева за лук, моркови и др. Тази година ще се присвоят 11 милиона лева за картофи. Как става това? Фиктивните зеленчукопроизводители изорават земята, като разходите им са 2-3 пъти по-малки от нормалното изораване. Купуват семена за картофи по 10 ст на килограм, а нормалното лицензирано семе е 3 лв. за килограм. И засаждат картофите през 60 см до 1 м. Общо себестойността на това, което те фиктивно произвеждат е не по-вече от 50 лв, а получават субсидия равна на 200 лв. Има големи зърнопроизводители, които имат над 5 000 декара с картофи. И вие може да сметнете какво означава 5 000 декара по 200 лева. Ние с асоциациите от бранша поставяме много остро този въпрос. По този начин хората се обезверяват и не искат да работят, защото работата е адски много.

Ние написахме писмо до министъра на земеделието, в което ясно посочихме проблема с присвояването на европейски средства. В момента има очертани за субсидиране 4,5 пъти повече картофи, отколкото 10 години назад са били очертавани. Нашите искания са проверка от ДАНС, НАП. Знаем какъв е механизмът – всички с над 500 декара да бъдат извадени на светло и проверени. Стопираме субсидиите, докато тече проверката. Защото това са 11 милиона лева и ако се раздадат на истинските зеленчукопроизводители, следващата година те ще произведат 3 пъти повече зеленчуци. Подготвяме в момента писмо, с което молим министерството да стопира изплащането на субсидиите на картофопроизводителите, докато се изясни ситуацията. И така вместо по 170 лева на декар, нашите хора биха взели по над 300 до 400 лева на декар.

Проблемът е огромен, защото нанася непоправими щети върху психиката на хората.

Друг важен проблем са метеорологичните условия. През тази година природата беше жестока за зеленчукарите. Имаме хора, които споделят, че са паднали при тях 4 градушки. След това настъпиха огромни валежи и наводнения и унищожиха 60-70% от засетите площи. Студът на свой ред също оказа сериозна роля и погуби доста продукция. И някъде около 10% от засадените площи са реколтирани при нормални условия. Всички други са претърпели природни аномалии по-големи от 50-60%.

МЗХ отчита, че тази година са засадени с около 25% по-малко пипери от миналата година. А преди кампанията ние им казахме, че разликата е 45%, защото АБП отглеждат 68% от пиперите в България и това е напълно реална извадка. Ако направим една проверка за българската продукция по магазините ще видим, че едва ли има повече от 7% наши зеленчуци в годишен разрез.

Голям субективен фактор да няма много български зеленчуци на пазара и във веригите е това, че нашите хора все още не се сдружават и не желаят. Въпросът за сдружаването е много важен и никой не прави първата крачка.

Тази година изкупната цена беше доста по-висока от предните години. Но това е защото няма пипер. Във връзка с всички тези проблеми 30% от производителите от Асоциация Български Пипер фалираха тази година. Очакваме и минимум 20% от фабриките също да фалират. В момента 240 преработвателни фабрики в България разчитат на пипера. Защото те могат да обработват още 5 или 10 зеленчука, но пиперът е първият и продава всички останали извън България. А тук – още повече.

– Нека се спрем малко и на организационното състояние на Асоциация Български Пипер. Какво е състоянието на асоциацията за последните години? Как се разви тя във времето?

– Вече 19 години асоциацията ни съществува и е най-голямата, най-старата и най-силната в зеленчукопроизводството. През последните 4 години тя стремглаво се увеличава. Независимо от времето пиперът се продава и в страната, и в чужбина. Аз не познавам фермер, който да не си е пласирал пипера.

Последните години можем да се похвалим с това, че всички членове на асоциацията ни осъзнаха какво е тя за тях, какво им дава. Повечето от хората, независимо от образование и ценз, не се противят да си плащат членския внос. Ние се гордеем много с нашата асоциация. Ние сме единствената подобна структура, която има каталог и се променя всяка година според конюнктурата. Целта ни е един производител да има достъп най-малко до 20-30 преработватели и търговци, но всеки търговец да има най-малко 100 производителя. Това на членовете ни много им харесва. Опитът, които имаме ние ни дава много голямо самочувствие.

Догодина ще отблежим 19 г. от регистрацията на асоциацията и 20 г от първите стъпки по създаването й. Ще искаме да честваме и двете годишнини.

МЗХГ вече отдели пипера в отделна група, което показа, че е фаворит от всички други зеленчуци.

– И в края на нашия разговор, г-н Василев, не е ли вече време за обединяване на многото браншови структури в сектора на плодовете и зеленчуците?

– Ние сме готови сме за обединение с другите организации. Липсва закон за браншовите организации и целенасочено той не се приема, защото асоциации като нашата биха изместили някои традиционни организации от „време оно“. Липсата на такъв закон наистина много пречи за обединяването.

Националният съюз на зеленчукопроизводителите е осъществим в близко бъдеще. Ние извървяхме своят път. Понякога на срещите ни в агроминистерството се събираме представители на повече от 18 структури. Ние вече имаме няколко постигнати общи успеха и знаем, че ако не бяхме единни нямаше да го постигнем.

Ще се съобразим с всеки, който получи доверието на браншовите организации да застане начело. Не държим на всяка цена това да сме ние. А е възможен и ротационен принцип. Съвсем близкото бъдеще ще го покаже…

(повече в Агровестник – стр. 15-18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!