„Никой не ме е карал да се захващам със земеделие, но с хъс и много желание преминавам през трудностите!“

* споделя Светла Трифонова от казанлъшкото село Черганово, която със своето семейство отглежда рози, праскови и арония. Дипломираният електроинженер отдавна е направил своя избор да бъде розопроизводител в един от най-благоприятните райони за развитие на маслодайната култура. Годината обаче бе повече от лоша за сектора и повдигна редица въпроси за неговото бъдеще…

Ако трябва да бъдем честни, ще кажем, че отдавна търсихме възможност за среща със Светла Трифонова. Първоначалният ни контакт с доскорошния кмет на казанлъшкото село Черганово стана възможен в ранното утро на 22 май, когато събеседникът ни, заедно със свои колеги от региона, взе участие в проведения протест в подкрепа на розопроизводството. След това недоволство системата на държавния апарат се задвижи и бяха предложени няколко мерки за преодоляване на кризата с липсата на интерес и ниската изкупна цена на розовия цвят през настоящата година.
Няколко месеца по-късно се срещаме със Светла Трифонова, но не в село Черганово, а в Града на розите, в момент, в който обещаният от Министерството на земеделието, храните и горите законопроект за защита на розата предстои да бъде внесен за окончателно разглеждане в Народното събрание. Краят на протеста на розопроизводителите бе белязан с поемането на ангажимент от страна на министър Порожанов за спешни мерки-изготвяне на закон за маслодайната роза и подпомагане на стопаните чрез механизма „De minimis“. В началото на нашия разговор поставяме въпроса спазено ли бе обещаното?
– Да, определено поетите ангажименти бяха спазени! Бе отворена процедура за заявяване на подпомагане, която приключи в началото на август. През септември бяха изплатени жизненоважните за нас 50 лв. на декар. Големият въпрос е дали това ще е еднократна помощ или догодина ще имаме възможност отново да се възползваме от нея. Същевременно стартираха серия от дебати за изготвянето на текстове за законова защита на маслодайната роза. Днес вече имаме подготвен закон, който съвсем скоро ще бъде отнесен към Народното събрание. За съжаление, много от колегите, които са с по 1, 2, 3 дка площи ще останат извън неговия обхват. Дано законът бъде еднакъв за всички, това е нашето желание. На този етап обаче розата продължава да не бъде защитена, а липсват и вътрешни регулации на процеса по нейното отглеждане, което доведе до срива от тази година – откровена е Светла Трифонова.
Правим лек завой в разговора ни и се връщаме в далечната 1995 г., когато Светла със своя съпруг се отдава на селското стопанство. Семейство Трифонови стартира с 5 дка земя, прасковена градина, останала от времето на местното ТКЗС. Едва 5 г. по-късно се сдобиват и с първия си трактор „Владимировец“, който им е дал свобода и кураж да погледнат по-сериозно на ангажираността си като земеделски производители. Същата година са засадени и първите рози на площ от около 3 дка. Впоследствие отглежданите площи с маслодайната култура достигат до 40 дка. Инвестира се и във втори трактор – „ЮМЗ“.
Най-необичайната стъпка обаче Светла Трифонова предприема преди 6 години, когато към площите с праскови и рози започва отглеждането на една малко позната култура у нас – арония.
– Никой не ме е карал да се захващам със земеделие. Мъжът ми прояви инициативност и аз го последвах. В сектора не е лесно като цяло, а за една жена е още по-трудно, но аз държа. Ние жените сме по-организирани и затова в нашето семейство аз поставям задачите. Не се съсредоточихме само в една култура, защото си дадохме сметка, че една година резултатът ще е добър за прасковите, друга за розите, а в трета за аронията. Направихме проучване на пазара преди да започнем отглеждането на малкоизвестния храст у нас. Всичко показваше, че търсене има, но липсва производство. Така стартирахме – споделя г-жа Трифонова.
За огромно съжаление обаче надеждите остават излъгани. Втора година семейството не се ангажира с бране на плода от арония. Причината е в липсата на търсене и изключително ниските цени от около 50 ст. за килограм. Тези стойности означават, че всичко, което бъде прибрано, ще отива за покриване само на заплащането на берачите. Неособено популярната култура у нас има редица лечебни свойства, бере се в края на август, а в добри години достига до 700-800 кг от декар продукция. Такава обаче семейство Трифонови в последните 2 г. не реализират. Ако тенденцията се задържи, догодина отглеждането на тази култура ще бъде преустановено.
Не по-добра е картината и при 5 декаровия масив с праскови. Късните снегове в края на месец март забавят развитието на трайните насаждения. Следват две градушки в Черганово, които нанасят сериозни щети и за финал дъждовното време и влагата водят след себе си т.нар. „сиво гниене“.
– Буквално за седмица плодът изпада на земята. Не прибрахме абсолютно нищо, с което да покрием поне част от разходите за обработка, резитба и шестте пръскания, които направихме – разкрива ни със съжаление стопанката. – Най-голямата несгода през годината за стопанството ни обаче дойде през май. В този период от годината България се превръща в притегателен център за всички инвеститори и туристи, които искат да се потопят в традицията, съпътстващата розобера. Настроението и духът на розопроизводителите обаче бяха буквално попарени от изкупните цени на розовия цвят.
Годините 2016-та и 2017-та бяха изключително добри за розопроизводството. В миналогодишната кампания цената стигна 4 лв. за килограм, което издигна сектора до един от най-доходоносните в селското стопанство. Правили сме сметка, че ако 2/3 от изкараното отива за покриване на разходите по обработка и брането, а 1/3 остава за нас, годината е била добра. 2018-та обаче не бе такава. В един момент от брането розоварните спряха да изкупуват продукция. Цената драстично спадна и ако в началото се плащаше на 2,50, то в средата на процеса по прибиране се свлече до 2 лв. и дори 1.80лв. Същевременно работниците беряха на 1 лв. за килограм. В тази ситуация бяхме изправени до стената.
Истината е, че не се оплаквам – никой не ме е накарал насила да върша това. След толкова години работя с удоволствие и хъс, но няма да крия, че годината бе изпълнена с много несгоди на полето. Едно нещо обаче е сигурно, с работата в земеделието ставаш гърбав, но и все пак има какво да сложиш на масата…
Розопроизводството се намира в преломен момент. Наред с ниската цена и невъзможността да реализираме продукцията си все по-осезаема става липсата на работна ръка – заявява Светла Трифонова. – Освен това не са за подценяване и административните пречки и двойни стандарти. В първия случай става въпрос за добре познатите еднодневни договори, които допълнително ни натоварват. Не са един и два случаите, в които при срещата ни с представители на земеделския бранш тази мярка на МЗХГ бе остро критикувана. От друга страна съм изненадана как така от мен държавата иска да плащам данъците си, а отделни сектори и фермери до този момент са били освободени от това задължение…
И за да обобщя, ако догодина няма търсене и цена за розов цвят, както при аронията, съм решила да ги изрежа от дъното и да чакам по-добри времена.Не сме мързелив народ, но липсва целенасочено подпомагане от страна на държавата. Почти съм убедена, че хората с дребни площи ще се откажат. Сега вдигат и осигуровките. Става безсмислено…
Баща ми казваше, че в земеделието на 10 г. има една златна. Дай Боже всеки да я опита, защото именно тази златна година ще го държи в следващите 9…
Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!