Ниските изкупни цени на продукцията и тази година изненадаха зърнопроизводителите

*това коментира в края на стопанската година г-н Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите,който засегна и други болезнени проблеми в сектора.

Напълно приключила е стопанската 2018/2019 за зърнопроизводителите в Старозагорска област. Все още има площи с памук и ориз,които се прибират, но масовите култури са вече в складовете. В това ни увери председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Цветан Берберов:

-„Катарзисна година“ – такава е неговата оценката за изминалите 12 месеца. – За това време земеделците в региона преминаха през една от най-топлите и сухи зими, през незапомнено горещ март, без капка дъжд, за да дойдат април,май и юни, в които валежите буквално съживиха посевите в полето. Отминаващата кампания се оказа положителна за зърнените култури в региона. Въпреки страховете ни пшеницата и ечемикът успяха да се съживят от сушата и на места добивите бяха повече от задоволителни.За жалост не толкова положителна е картината при слънчогледа. Резултатите тук са чувствително по-ниски спрямо миналогодишните. Наред с неблагоприятните климатични условия се наложи за поредна година да преглътнем неочаквано ниските цени на продукцията. Цената на зърното просто пада у нас. Продукцията ни е борсова стока и ние виждаме, че на вътрешния пазар тя е много по-ниска,отколкото е стойността й в чужбина. Това на практика означава, че имаме изкривен пазар, който ни поставя в неконкурентна позиция спрямо колегите от съседните страни. Получава се една разлика от около 30 евро за тон, която е изключително дразнеща и необяснима…

За пореден път земеделският сектор у нас произведе почти 5 пъти повече пшеница,отколкото е потреблението й у нас. И отново недоумявам защо при произведени около 2 млн. тона слънчоглед страната ни продължава с практиката да внася от Молдова. Това не защитава собствения ни труд! Тази съвкупност от неблагоприятни обстоятелства прави така, че доходността в сектора прогресивно спада. На този фон хроничен остава проблемът с липсата на кадри и работна ръка. Много от заетите в сектора са на такава възраст, в която по-трудно успяват да се нагодят към новата техника.

Получава се така, че откакто имаме европейски програми за развитие на селските райони,те все повече западат. Десетки населени места през последните години буквално изчезнаха от картата. Виждаме, че в селата у нас животът не върви. Неведнъж съм казвал, че земеделските производители са емоциално свързани с българското село.

На старта на новата стопанска година първото сериозно притеснение е свързано отново с особеностите на климата. Сухото и горещо време през целия август и до средата на септември забави сеитбата на рапица в Старозагорска област. Някои от най-нетърпеливите стопани все пак не се съобразиха с прищевките на времето и стартираха отрано със сеитбата на културата. Падналите дъждове през втората половина на септември дадоха кураж и на останалите. Метеоролозите обаче вещаят необичайно топъл и сух октомври. Това е сигнал за променящия се климат в нашите райони. Ние трябва да бъде по-подготвени. Най-важният извод за всеки един колега е, че трябва площите да се обработват максимално бързо, което може да се случи при по-голяма инвестиция в работна ръка и машинен парк.

Истината е, че постепенно идва времето, в което трябва да се насочим към семена за по-суха среда, както и към нов тип обработка. Това е така наречената безорна технология. Този процес обаче е свързан с притежание на по-мощна и скъпа техника.От другата страна е тънкият момент, че с три пъти по-мощна машина аз като производител трябва да освободя трима души, защото те стават излишни.

Близо 100 000 декара с рапица ще бъдат засети в областта. Културата се приема изключително добре както в страната, така и в частност в региона. Причината за това е в сравнително по-високата доходност, която тя носи,съпоставимо с конвенционалните пшеница,слънчоглед и царевица.

В следващите дни обаче вниманието на сектора ще бъде насочено изцяло върху промените в закона за горивата. Надеждата ни е, че окончателно земеделските стопани ще бъдат извадени от текстовете. Основание за това не липсват. Законотворците у нас трябва да си дадат ясна сметка, че земеделските производители не извършват търговия с горива. Те са крайни потребители.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!