НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ В ОВОЩАРСТВОТО

*бяха представени във Велико Търново на форум, организиран от НССЗ и Шуменския университет. Доц. Кирил Славов посъветва присъстващите да ценят дълготрайната инвестиция, която са създали, и да внимават в „дребните“ детайли.

През изминалата седмица във Велико Търново се проведе информационна среща-семинарна тема „Нови технологични решения в овощарството – резитби, капково напояване, торене, биологично производство“.Организатори бяха Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) чрез своя Териториален областен офис (ТОО) в старата столица и Шуменският университет“Епископ Константин Преславски“. Във форума участваха близо 30 овощари от Великотърновско. Модератори на събитието бяха Деян Дончев (координатор на ТОО) и агроном Евгений Иванов. Основен лектор беше доц. д-р Кирил Славов от Шуменски университет, като по темата за торенето беше подпомогнат от доц. Маргарита Николова от Лесотехнически университет- София. Деян Дончев представи индикативния график за мерките по ПРСР,които се очаква да бъдат отворени през 2020 г., както и някои особености в изискванията при подаване на проектно предложение чрез системата ИСУН.

Какво трябва да знае земеделският стопанин при създаване на овощна градина? Доц. д-р Кирил Славов започна своята лекция с основните изисквания при създаване на овощно насаждение. Въпреки че производителите са запознати с темата, той сподели важни особености,които да ги насочат дали правилно се грижат за градината си, допускат ли грешки и какво да подобрят в работата си.

Изграждането на овощна градина е процес в няколко стъпки, като сред първоначалните са избор на площ (терен), почвени анализи, избор на подложки и подходящ сорт, наторяване, засаждане и др. Изключително важни са почвените анализи на земята, които определят следващите мероприятия. Целта е да се уточни запасеността им с хранителни вещества, pН, съдържанието на микро и макроелементи. НССЗ разполага с лаборатория за почвени анализи.

Има два варианта за избор на подходящ вид и сорт овошки, в зависимост от тези условия. В единия случай стопанинът е решил какво ще засади и трябва да приближи параметрите на почвите до изискванията на овошките. В другия случай ще се съобрази с особеностите на парцела и ще избере съответен вид и сорт овошки. Например за прасковите е важно съдържанието на активен калий, иначе могат да бъдат податливи на болести. Важен е и правилният избор на подложка, като в практиката през последните години навлязоха различни видове.

Следващата стъпка е предварителното торене, чрез което се внасят най-важните макроелементи. Какъвто и тор да се хвърли на повърхността, не проникне ли в почвата, няма да изпълни своята роля. При обработката, макроелементите трябва да създадат запас за по-дълъг период.

Следващият важен момент при създаването на трайно насаждение е изборът на сорт. Стопаните се опитват да се ориентират в пазарната конюнктура и да прогнозират търсенето. Основният проблем на овощарите, както на повечето земеделски стопани, е реализацията на продукцията. В България практиката е всеки да се спасява сам, да търси варианти да продаде. Поради факта, че плодовете са с определена трайност, не е тайна, че търговците оказват натиск и предлагат ниски цени.

Важна стъпка е подготовката на посадъчните ями, направени в преовлажнена среда. Обикновено се използват права лопата или свредел. Обаче при втория инструмент почвата добива формата на „гърне“ с прави и гладки стени, които ограничават развитието на кореновата система. Подготовката па посадъчната ямка включва внасяне на подхранващи вещества, като често това са 7-8 кг оборска тор и минерални торове, разбъркани добре. Отгоре трябва да се сложи слой чиста пръст, за да не контактуват корените с тора, защото могат да бъдат „изгорени“. Другият съществен момент е отъпкването на пръстта след засаждането на фиданката и съответно поливането.

По отношение на времето на засаждане вариантите са два – пролетно и есенно. Препоръчително е есенното, тъй като няма силно слънцегреене и има приток на влага. Пролетното се осъществява при първа възможност и при наличие на благоприятни условия.

Грижите за насаждението са в зависимост от агротехнологията и разбира се включват поливане, окопаване, растителна защита, борба с болестите и неприятелите и т.н.

Биологично производство на плодове. През последните години навлезе и в България, като целта му е производство на безвредна продукция. Изискванията на европейския РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 889/2008 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, бяха транспонирани в родната нормативна база. В приложение №1 към него е списъкът с разрешените торове, а в приложение №2 – препаратите за растителна защита.

Първоначално се спазваха разпоредбите на Наредба №1, която гласеше, че след преходен период, който за овошките е 3 г. и изпълняване на изискванията, производителят може да получи сертификат. Сега действащата Наредба №5 посочва, че след преходния период се вземат проби от продукцията. За съжаление, много биологични стопани се оказаха жертви на замърсяване от съседни площи.

Важен въпрос е кои от овощните видове са по-подходящи за биологично производство и отглеждането им е по-лесно. Трябва да се има предвид, че те страдат от нападения на различни болести и вредители.

В заключение, доцент Кирил Славов посъветва стопаните да следят и дребните детайли при отглеждането на овощните си градини, да търсят професионални съвети, тъй като тези насаждения са дългогодишна инвестиция.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!