НУЖНА Е ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЕСОДАЙНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО!

* е становището на д-р Евгения Ачкаканова, председател на Асоциацията за развъждането на породата Ил дьо Франс в България: „Силно се надявам, че с наша помощ управляващите ще намерят варианти за стимулиране на отрасъла!“ – допълва тя.

На проведеното наскоро в Стара Загора първо изложение на породата Ил дьо Франс, д-р Евгения Ачкаканова, председател на Асоциацията за развъждането й у нас, бе любезна да отговори за читателите на „Агровестник“ на няколко въпроса.

– Г-жо Ачкаканова, как възникна идеята да организирате този форум?

– Както казах при откриването, нашата асоциация е участвала в няколко животновъдни изложения, но винаги като участник. Никога тя не е била организатор, така че идеите да идват от нея. Човек винаги се стреми да постигне нещо повече и това е една от причините. От друга страна, виждахме какво прави френската асоциация, тъй като присъстваме ежегодно на изложението в Париж – SIA. Всичко това, както и възможността да покажем нивото на селекционна работа на Асоциацията, резултатите при чистопородно развъждане, както и резултатите от поглъщателно кръстосване, бяха основните мотивите, които ни подтикнаха. При първата възможност когато се появи европейския регламент за финансиране и подпомагане организирането на такива изложения, ние направихме проект и го защитихме в Министерството на земеделието и храните, и получихме финансиране. Наистина то не се оказа достатъчно, но все пак за нас е една голяма помощ и ние сме благодарни на хората, които ни подкрепиха.

Породата Ил дьо Франс е достатъчно популярна в България, но може би управляващите, разбира се с наша помощ, трябва да потърсят варианти за подпомагане и субсидиране на месодайното животновъдство. Това е причината да организираме тази изложба, да поканим широк кръг от хора от различните институции – Министерство на земеделието, ДФЗ, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), местна власт и др. – за да се види, че има бъдеще в месодайното направление и с не много усилия и труд могат да се постигнат добри резултати. Целта ни е да увеличим фермите с овце от породата Ил дьо Франс, като потърсим и предложим на МЗХ механизми за подпомагане и стимулиране на месодайното овцевъдство; да предложим на министерството схеми за подпомагане производството и реализацията на разплодни животни. Целта ни още е да постигнем и различно заплащане при изкупуване на тежки и леки агнета.

– Разкажете ни малко повече за Асоциацията, чиито председател сте. Как се развива през годините?

– След създаването си през 2005 г, когато стартира с по-малко от 1000 животни, Асоциацията имаше един пик в своето развитие – периода 2009-2010 г. Тогава работеха няколко схеми за подпомагане на месодайното овцевъдство, както и заплащане за генофонд и контролирана част от популацията. След това, за съжаление, броят на животните намаля. Но въпреки всичко фермерите, които отглеждат породата Ил дьо Франс продължават, разширяват своите ферми, поддържат едно много добро ниво на селекция. И най-важното за нас е, че самите те изискват такъв селекционен контрол, за да бъдат техните животни най-добрите.

Броят на фермите, в които се отглежда породата Ил дьо Франс до 2010 г. беше достигнал 46. В момента те са 21, разпрострени в цялата страна. Общият брой на животните в тях е 5 200, от които 3 500 са чистокръвни, а останалите кръстоски. Почти всички ферми са с над 200 животни.

– Имат ли стимул фермерите да отглеждат Ил дьо Франс? Какви са предимствата на тази порода?

– Предимствата й са – изключително адаптивна, скорозряла – с висок интензитет на растеж в първите 3 месеца; много добро оползотворяване на фуража; с много добри месодайни качества и отлични показатели на месото – няма характерен мирис и залоеност. Проблем е, че ги няма стимулите в момента. Все пак трябва да има някакво подпомагане на тези фермери. Трябва да се прилагат различни схеми на стимулиране. Докато при млечните породи фермерите получават субсидиране на глава животно, за произведено и реализирано качествено мляко и имат възможност да реализират агнета, то месодайните трябва да разчитат само на субсидията на глава животно и продадени агнета, които дори не се изкупуват на различна цена. Напротив – на тежките агнета не се гледа с добро око и заплащането за тях е по-ниско. Това притеснява стопаните, защото след Великден и Гергьовден има дълги периоди, през които агнета не се търсят в България. За сравнение, във Франция търсенето на агнешко месо е целогодишно.

Направили сме няколко предложения в Министерството на земеделието – да се дава субсидия за произведени разплодни животни, за брой агнета, за заплащане на окачествени месодайни трупчета и пр. Може би ще се намери някакъв вариант…

– В бъдещ план бихте ли визирали насоките, по които ще работи Асоциацията?

– В бъдеще се опитваме да обединим нашите животновъди, така че освен тези, които се занимават със селекционна дейност, да има и такива, които да работят със стокови животни и да произвеждат агнета за клане. Ако можем да увеличим броя на животните, това ще ни даде възможност за подписване на договори за изкупуване на агнета с цел износ. За това обаче са нужни по-големи количества.

Много ми се иска да имаме възможност да продаваме разплоден материал в чужбина. Има запитвания от Сърбия, Македония, Украйна, Турция. Самите французи ни предложиха да изпълним съвместно голяма поръчка разплодни животни за Русия. Но тъй като се явява трета страна, държава извън ЕС, твърде строги са изискванията при изготвяне на ветеринарните сертификати. Трябва да има политика на високо държавно ниво, за да се променят нещата. Това е и шансът на нашите фермери.

Например, едно е да продадеш агне за 150-200 лв, и съвсем друго да го реализираш като разплодно животно за 450-500 лв. А има ли финансов ефект, нещата в отрасъла много бързо ще се развият в положителна посока.

Това е към което се стремим и гледаме да развием. Учим се и от опита на нашите партньори от френската асоциация.

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!