НУЖНИ СА РАЗНООБРАЗНИ И ЛЕСНОПРИЛОЖИМИ ЕКОСХЕМИ!

*е мнението на Наталия Шукадарова, изп. директор на НАЗ. От браншовата организация предлагат консервационното земеделие да се признае за екосхема.

Във връзка с актуалните дискусии и информации за новата ОСП и Стратегическия план на България потърсихме мнението на г-жа Наталия Тодорова-Шукадарова, изп. директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):

-Г-жо Шукадарова, какво влияние ще окажат новите екосхеми върху българското земеделие, поне доколкото има яснота по тях до момента?

-Първо трябва да се изясни какво ще представляват екосхемите, като визираме тези по първи стълб на ОСП. Сигурно и вие сте запознати с новата условност, а именно, че досегашните зелени изисквания ще бъдат базови за фермерите и те ще получават базови плащания за тяхното спазване. Според новите условия за екосхеми, за които от аграрното ведомство правят кампания да запознаят обществото, те трябва да надграждат тези базови зелени изисквания. Второ, трябва да се определи окончателният размер на зеления бюджет, който ще се задели, както при директните плащания, така и при ПРСР. Ако трябва да се концентрираме върху екосхемите, които ще са основното предизвикателство в следващия програмен период, от министерството ще трябва да се съсредоточат върху мерки, които да са лесноприложими от земеделците и леснопроверими от контролиращия орган. Земеделските производители (ЗП) от своя страна искат почти същото – еко схеми, които да се прилагат по-лесно, да са реално изпълними, да бъдат лесно проверявани, без да се създава възможност за тълкувания, например това ивици ли са, синори ли са, угари ли са, така че да не бъдат санкционирани производителите без вина.
Това да се предложат една-две мерки, които да работят за цялата страна обаче е неприложимо – първо, защото условията са различни в различните райони, второ – защото самите стопанства сами по себе си са различни. Едни например имат диверсифицирано производство, гледайки повече от три култури, овощни насаждения, етерично-маслени, животни и т.н., но има и други, които едва успяват да отглеждат по три култури. Досега диверсификацията беше зелено изискване, сега обаче ще бъде задължително изискване за базовото плащане. Една от най-лесно приложимите екосхеми в бъдеще би било изискването за диверсификацията на културите да се надгради с отглеждането на четвърта култура в стопанството. Тази екосхема ще работи обаче само за някои райони, а за други ще трябва да мислим различни варианти на екосхеми.
Друг лесен подход е надграждането на задължителния процент за екологично насочени площи (ЕНП) в стопанството, който в момента е 5%. Ако бъде повишен на 10%, както се обмисля от агроведомството, дали няма да е твърде изискващо за земеделците, от друга страна пък например 7% дали биха се възприели от ЕК като достатъчно надграждащ процент на базовото изискване. Това отваря вратата за много дискусии и е хубаво, че за сега не сме пришпорени от времето.
НАЗ е подала своите предложения за екосхеми към МЗХГ. На този етап се знае за предложението на Европейския парламент (ЕП), за 10-те процента площи, които земеделците да поддържат за непроизводствени цели. Това са площи с елементи на ландшафта, езера, непроизводствени дървета и др. Ето защо е много важно всички елементи на ландшафта, които дълги години бяха изключени от специализирания слой площи, допустими за подпомагане, сега упорито да се постараем да ги обхванем изцяло в слоя за екологично насочени площи, в който ЗП да могат да очертават въпросните елементи с цел изпълненията на изискванията и зелено подпомагане. Има райони, в които съществуват благоприятни условия, голям процент площи да се определят като такива.
Освен това доста фермери както в северните, така и в южните части на страната вече практикуват така нареченото консервационно земеделие, тоест прилагане на минимални или никакви почвени обработки. Нашата идея от Асоциацията на зърнопроизводителите е тези практики да бъдат признати като екосхеми, тъй като постигат висок екологичен ефект в няколко аспекта – допринасят съществено за почвеното здраве, намаляват внасянето на торове и препарати за растителна защита, намаляват въглеродния отпечатък.
Трябва да се организира добра и достатъчно разбираема кампания за това, какво точно ще се изисква, за какво ще се следи, за какво и как ще се проверяват ЗП, за да се избегнат всички проблеми, които имахме досега.
По-лошото е, че има предложения на европейско ниво, бюджетът за екосхемите по директните плащания, в случай че не бъде усвоен, да се прехвърля към ПРСР само през първите две години. Впоследствие при нереализиране страната ни ще загуби пакета за зелени плащания. Така че и земеделските производители и ресорната администрация сме задължени да се справим добре с новото предизвикателство, а именно екосхемите по Първи стълб.

-Какво мислите за таваните на директните плащания?

Знаете, общата позиция на НАЗ още от текущия програмен период е против налагането на тавани на директните плащания. При нас членуват 20 регионални организации, между които има и различни мнения по този въпрос, но ние решаваме демократично чрез гласуване, и позицията на НАЗ е против налагане на тавани. Предложенията и на ЕК и на ЕП по отношение на параметрите за тавани на директните плащания в страните-членки са неприемливи са НАЗ.

-По отношение на напояването какво се предлага в бъдещия период на ПРСР? Имаше стратегия, която се оказа неработеща…

По тази тема ще кажа само, че дори и при най-простия инструмент, който използват земеделските производители, а именно преотстъпения корпоративен данък не се разрешават инвестициите в напояване. Само по себе си това данъчно облекчение е изключително важно за сектор зърнопроизводство, който не е приоритетен в ПРСР и шансът за инвестиции в машини и в някаква инфраструктура на ниво стопанство е именно чрез този данък. За съжаление, обаче, още при тази малка, но ефективна държавна помощ са сложени спирачки за инвестиции в напояването…
Това е така, защото по този начин е разписана нотификацията за държавната помощ пред Брюксел. За да се инвестира в напояване има редица допълнителни условия и изисквания, на които трябва да се отговаря. Според Министерството на финансите и МЗХГ няма смисъл да се вкарва напояването като възможност за инвестиции, защото това ще доведе до прекалено усложняване на помощта и до промяна на автоматичния характер, който има в момента към проектен характер и това би усложнило твърде много администрирането й.
Въпреки всичко, считаме че трябва да се работи върху възможни механизми, при които инвестициите в напояване да бъдат допустими при различни инструменти за подпомагане на земеделските производители. Без да има ясна регулаторна рамка, която да изясни собствеността и стопанисването на различните източници на напояване, това няма как да стане. В тази връзка, в рамките на НАЗ сме сформирали специална работна група, която ще работи по темата за напояването и ще се концентрира върху даването на ефективни предложения за изготвяне й.
Мартин ИВАНОВ
В интервюто са използвани въпроси на различни медии
(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!