* В тези основни направления работи екипът на ЗПК „Каблешково” в гр. Каблешково, обл. Бургас с председател Илия Бибишков. Със своя опит като специалист той допринася за укрепването и развитието на структурата. И счита, че повече от всякога държавата трябва да се намеси в регулиране на изкупните цени на продукцията. А по въпроса за субсидиите – може и без тях! Тогава в сектора ще останат истинските стопани.
Г-н Илия Бибишков е популярно име сред земеделците от Южна България. От две години е председател на ЗПК „Каблешково” в гр. Каблешково. Логично беше да го попитаме имаше ли колебания преди да приеме предложението на екипа да оглави кооперацията:
– За мислене и колебание не може да се говори, моят предшественик г-н Васил Господинов, още приживе ми подхвърляше идеята, но аз с усмивка отговарях, че ми е рано. Не след дълго колективът на кооперацията ми предложи да поема ръководството. Имах някаква увереност в себе си, тъй като още през 1989 г. се включих в производството. В Каблешково заварих неща, които не ми допадаха, още повече, че идвам от мултинационал с големи изисквания, които са ми и до днес стил на работа. Прецених, че техниката, с която разполага екипът и сградният фонд като обслужваща част от производството, не са адекватни. И миналата година предприех подмяна на някои машини, закупихме 3 нови трактора, комбайн, нови пръскачки, сеялки, техника, с която да отговорим на изискванията на ЕС за консервационно земеделие.
В лицето на Кубота, открих точния партньор и закупих 2 по-мощни трактора по 173 к.с., цяла линия – дискова брана, сеялка за директна сеитба, торачки, пръскачка…
Очертава се, че безорните технологии ще бъдат във фокуса на сектора. Но ние вече ги прилагаме, от миналия сезон засяхме на 3000 дка маслодайна рапица с минимални обработки. Хибридът беше на Лидеа, представи се много добре и тази есен отново ще заложа на него. Добивът не отстъпва на други фирми – лидери на пазара. Тази култура беше позабравена в региона, не ми вярваха, но спечелихме средства, платихме си без проблем лизинговите вноски и сега сме спокойни, че ще имаме ресурс до другата жътва.
Продадохме продукцията непосредствено след прибирането й, пък и аз самият считам и не съм препоръчвал маслодайните култури да се съхраняват. Защото цената е добра в рамките на месец, след което се снижава. Прибираме я бързо с подновените комбайни.
БЛИЗО 14 000 ДКА СТОПАНИСВА НАШАТА СТРУКТУРА.
Преди години екипът е стопанисвал и лозови масиви с винени сортове, плодни дръвчета, но поради липса на работна ръка тенденцията е ударението да се поставя на зърнопроизводството, където всички дейности са механизирани. Поразчупих традицията и разбирането в региона. Културите, които отглеждаме не са една и две, а девет. Редом със слънчогледа, пшеницата, ечемика и кориандъра, заложихме и на нахута и то на значими площи, на соргото, на твърдата пшеница… Съобразявам се с пазара, с търсенето и тези разнородни култури ми дават спокойствие и сигурност.
Когато един ръководител знае какъв е потенциала на земята, той търси решения за тези условия и за тези полета. Една от културите, която ми е предизвикателство е резенето, засяхме го на 300 дка. Семената на тази етерично-маслена култура са търсени особено в Германия, така че пазарът е сигурен. Резенето остава 4-5 години на една площ, в началото добивите са по-ниски, но в последствие се увеличават. Освен това се спестяват и няколко операции по отношение на почвообработките.
Наследих немалък екип, но в момента аз самият съвместявам няколко длъжности – председател, бригадир, агроном, правим го с цел икономия на средства. Така че от 18 души, в момента сме 13.
И днес като ръководител на кооперацията следвам принципите на добрия специалист, т.е преди да заложиш дадена култура е редно да разбереш дали тя съответства на района, на почвите и климата, след това да подбереш правилната технология – всичко от подготовката на полетата до… жътвата трябва да бъде съобразено с условията. Поради липсата на средства много мои колеги са принудени да ползват генерични аналози, това са продукти, които спестяват доста средства. Но всичко трябва да бъде съобразено с местните дадености.
Ние работим в 4 землища, най-голямата площ е край гр. Каблешково, в съседното село стопанисваме около 2 500 дка и по малко в още три селища. Категорията на земята е разнообразна, варира от втора до десета, преобладават полета с трета-четвърта категория. И при нас, както и в много стопанства и фермерства, предвид климата и изключително високите цени на торове, горива и останалите консумативи, редуцирането на разходите беше задача №1. И в тази връзка държа да посоча, че миналата есен със сеитбата на културите съм приложил само 10 кг комбиниран тор. Нереално високи са цените на торовете спрямо изкупната цена на продукцията. Намерил съм алтернатива, напролет подхранвам с гранулиран тор в ограничено количество, а като листно приложение – Метилен урея. Ползвам услугите на „Агроинвест 777”.
Рентите? Нормално е арендодателите да настояват да получават повече, договорите са за количество зърно на база продажна цена към момента. 100 кг е рентата, но с Управителния и Контролния съвети преценихме, че това не е достатъчно, ето защо вече 2 години изплащаме по 50 лв. плюс дивиденти на член-кооператорите. Тази година вдигнахме рентата на 26 евро плюс дивиденти. Ситуацията е тежка, но смятаме, че сме адекватни и коректни.
Бъдещите задачи? Решението ни е да засеем 3500 дка с рапица, подготвили сме 4 000 дка с дискуване и продълбочаване. Разполагаме със сеялка с торовнасяне, обработките са редуцирани, хибридите са подбрани.
Кооперацията ни се развива, започнахме обновяване на технопарка още през изминалата година, приключихме проекта за трактор с мощност 240 к.с. Вложението за санирането на склад за семена е близо 400 000 евро, надяваме се поне на частично заплащане по проекта.
– Несъмнено, г-н Бибишков, „препъникамъните” и при вас не са малко, кое най-много ви безпокои? – питаме на финал нашия събеседник.
– Това, което ме тревожи е, че държавата отказва да участва в регулиране на изкупните цени. Субсидиите, които се разпределят е повече от редно да се дават на база реализирана продукция и представена фактура. А не на декар! Има хора, които не са виждали полето, а получават подпомагане. Това според мен е крайно неправилно.
И се питам защо ние, земеделските кооперации, сме на прицел на проверяващите. Наскоро имах проверка от НОИ за 18-годишен период назад. И то за 1 лев по сегашни цени за пенсиониране на наш работник, който е починал преди 10 години. Не е ли парадокс това? Нашата кооперация е най-често проверявана в региона, в същото време ревизорите казват: при вас ни е лесно, защото сте изрядни.
Питате ме за субсидиите, нека ви отговоря искрено – аз лично съм привърженик на идеята те да бъдат премахнати. Тогава със сигурност ще останат работещите земеделци. Едни 10 евро на декар не решават проблемите ни, та ние раздаваме във вид на рента 8 евро повече от посочената в договорите сума. Има върху какво да се замислят управляващите. Нашата основна цел е да произвеждаме и всичко би било малко по-лесно, ако не ни се пречи…
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
